Решение № 190 от 09.12.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Шумен , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20203600500353 по описа за 2020 година при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №353 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №4250 от 09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г., Районен съд - гр.Шумен е изменил размера на издръжката, дължима от В. Д. Д. в полза на детето М. Д. Й., чрез нейния баща и законен представител, като я увеличил от 150 на 175 лева, ответницата Д. е осъдена да заплати на ищеца Д. Й. Д. деловодни разноски в размер на 500 лева, и са присъдени 36 лева държавна такса в полза на ШРС.

Недоволен от така постановеното решение останала ответната страна, която го обжалва, като твърди незаконосъобразност на решението, на първо место доколкото било постановено по общия ред, а били налице предпоставките за постановяването не решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, а освен това, доколкото ответницата не била дала основание за завеждане на иска, признала го веднага и заплатила търсеното увеличение на издръжката незабавно, на основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира, че деловодните разноски не следва да се възлагат. Моли да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се постанови решение при признание на иска, и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да бъдат възложени на ищеца.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

От първоинстанционното производство е видно, че ответницата действително е признала иска веднага след получаване на исковата молба и е заплатила търсената разлика от плащаната до този момент от нея издръжка. За да са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска е необходимо, освен направеното признание от ответника, и изрично искане от ищеца за постановяването му съобразно чл.237, ал.1 от ГПК. В процесния случай, ищцовата страна изрично е заявила, че не желае постановяване на решение при признание на иска, поради което и не би могло да бъде постановено такова. В действителност решението при признание на иска се отличава от това, постановено по общия ред, само по прекратяването на съдебното дирене, и възможността в мотивите да се укаже единствено, че то се основава на признанието на иска.

Горното не се отразява на приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК при наличие на предвидените в нормата предпоставки. За да се приложи последната е необходимо ответника да не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, и да е признал иска.

Ищцовата страна нито твърди, нито установява да е канила ответницата да заплаща по висок размер на присъдената издръжка, и едва с предявяването на настоящата искова претенция, ответницата е узнала за нея, като веднага след узнаването е признала иска изцяло, и е започнала да заплаща търсения увеличен размер на издръжката - 175 лева. Ето защо следва да се приеме, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото с поведението си, и е признала иска, поради което и не следва да и се възлагат деловодни разноски съобразно чл.78, ал.2 от ГПК. На същото основание ответницата не следва да понася и разноските за държавна такса, и доколкото ищцовата страна е освободена от заплащане на държавни такси, присъдената държавна такса следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, с която се иска отмяна на решението и постановяване на решение при признание на иска, следва да се остави без уважение, а решението, в частта с която е осъден жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на 36 лева, и деловодни разноски на насрещната страна /отразена при очевидна фактическа грешка в решението като законния представител на страната/ в размер на 500 лева следва да бъде отменено. С оглед гореизложеното на въззиваемата страна не следва да се присъждат деловодни разноски и за въззивната инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд 2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Д. Д. с ЕГН **********, в частта с която се иска отмяна на решение №425/09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г. на ШРС, и постановяване на решение при признание на иска.

ОТМЕНЯ решение №425 от 09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г. на Районен съд Шумен, В ЧАСТТА , с която В. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на ШРС 36 лева държавна такса, и деловодни разноски в размер на 500 лева на Д. Й. Д..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3