Решение № 3803 от 23.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. Варна, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110114841 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа искова молба на К. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против Р. П. К., с адрес: **********, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми:

3715,45 лева – дължима сума по сключен между страните договор за консигнация, представляваща стойност на стоки, предадени от ищеца и неотчетени от ответника, след прекратяване на договора, както и 557,31 лева – договорна неустойка. Претендира се законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до датата на изплащане на вземането, като с допълнителна молба, ищецът заявява, че се отказва от тази претенция. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права .

На 01.04.2021 г., между страните по делото е сключен договор за консигнация, по силата на който, ищецът предава на ответника стоки, срещу насрещното задължение на последния да продаде стоките и да отчете извършените продажби, като заплати на ищеца сумата от 3715,45 лева.

Договорът е със срок на действие една година от датата на сключването му.

Твърди се неизпълнение на задължението на консигнатора, ежемесечно да отчита пред консигнанта, извършените продажби и да предава получените суми. След изтичане срока на договора, ответникът не изпълнява задължението си да върне непродадените стоки и да отчете получените от продажбите, суми.

1

В исковата молба се сочи, че въпреки проведените многобройни разговори с ответника и декларираната готовност за изплащане на дължимите суми, последният не изпълнява задълженията си по договора. След поредно неизпълнено обещание за плащане, с нотариална покана, връчена на ответника, ищецът кани последния да се яви в нотариалната кантора на нотариус М.П. и да му заплати неотчетената сума, както и договорна неустойка или сумата от общо 4272,76 лева. Ответникът не се явява в нотариалната кантора, в определеното време, поради което нотариусът съставя констативен протокол.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба. Не заема становище по претенцията на ищеца.

В открито съдебно заседание по делото ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът не се явява, не се представлява.

С писмена молба по делото отправя искане същото да се гледа в негово отсъствие.

**********т районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр чл.280 и сл. и чл.92, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

На осн. чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка между него и ответника, че е предал на ответника процесните стоки, че същите са на сочената от него стойност, както и поетите от ответника задължения. В тежест на ищеца е да докаже по размер всеки от предявените искове. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или погасяване на задължението за изпълнение.

Сключеният между страните договор е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, поради което изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Договорът за консигнация има родовите признаци на комисионния договор. По силата на постигнатото съглашение, ищецът – консигнант, предоставя в склада на друго лице – консигнатор - ответник по делото, стока/стоки с цел последното да я продаде от свое име, но за сметка на консигнанта, в течение на определен срок, срещу възнаграждение и насрещното задължение да отчете резултата от продажбата.

Анализът на събраните по делото писмени доказателства – договор за 2 консигнация, ведно с приложения опис на стоки, както и констативен протокол от 24.06.2022 г. сочи, че ответникът е изпълнил първото задължение – приел е възложената поръчка и е приел за продажба предоставените му от ищеца стоки. Неизпълнено е останало задължението за отчитане на извършените продажби или връщане на непродадената стока. Твърдения в противния смисъл не се излагат от ответника, който не оспорва нито наведените с исковата молба твърдения, нито дължимостта на процесните суми. Причината за неизпълнение на задължението за извършване на отчетна сделка е ирелевантна, доколкото по делото не се твърди да е била налице обективна невъзможност за изпълнение.

Съгласно чл.10 от договора, в срок до 30 дни след изтичане срока на договора или след прекратяването му, консигнаторът е длъжен да се отчете пред консигнанта за извършените продажби , да му предаде натрупаните от продажбите суми и да му върне непродадената стока, като същата следва да бъде в състоянието, в което е получена от консигнатора.

Срокът на действие на договора е изтекъл на 01.04.2022 г., поради което към датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2022 г. същият е прекратен, като консигнаторът е бил длъжен най-късно в срок до 01.05.2022 г. да отчете извършените продажби и да върне непродадената стока.

Ответникът заема пасивно процесуално поведение по предявените искове. Същият не представя писмен отговор на исковата молба, не заявява каквото и да е становище по ищцовата претенция. Не оспорва посочените от ищеца обстоятелства, не спори и относно дължимостта на претендираната сума за главница. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът нито представя доказателства, нито твърди да е отчел извършените продажби или част от тях, или да е върнал предоставените му стоки или част от тях. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника за заплащане на дължимата по договора сума от 3715,45 лева, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или наличие на обстоятелства, които го освобождават от задължението за изпълнение. Ответникът не доказа да се заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер на 3715,45 лева, поради което съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

Съдът намира предявеният иск за заплащане на неустойка, за неоснователен, като аргументите за този извод са следните.

С раздел VII от процесния договор, страните са уговорили заплащане на неустойка за забава в ежемесечното отчитане - чл.16 и неустойка за неизпълнение – чл.17. Съгласно текста на чл.17 от договора, ако при изтичане срока му за действие или при прекратяването му, консигнаторът не се отчете и не предаде останалата стока в определения за това срок /30 дни от изтичане на срока или прекратяване на договора/, същият дължи неустойка в двойния 3 размер на стойността на неотчетената стока.

Неустойката представлява предварително уговорено от страните по облигационното отношение обезщетение за вреди, като при претендиране за заплащането , кредиторът - ищец в процесния случай, е освободен от необходимостта да доказва претърпените вреди и техния размер. Неустойката може да бъде предвидена като обезщетение за вреди, както за пълно неизпълнение, така и за неточно и забавено такова. Същата може да се приеме за нищожна ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /така ТР №1 от 15.06. 2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС./ В случая, страните по процесния договор са уговорили заплащане на неустойка в две хипотези – при забавено изпълнение за ежемесечно отчитане, в размер на 0% от стойността на неотчетената стока и като определена сума, в случаите на пълно неизпълнение. Уговарянето на неустоечната клауза е свързано с обезпечаване изпълнението на поетите с договора задължения на консигнатора, както и санкционирането при забавено изпълнение или при пълно неизпълнение.

В процесния случай, ищецът не претендира заплащане на неустойка, в която и да е от хипотезите по раздел VII „Неустойки“, а на основание чл.12 от раздел V от договора, озаглавен „Възнаграждение (комисиона)“. Според този текст, консигнаторът има правото на възнаграждение (комисиона) в размер на 15% от стойността на продадената стока. С уточнителна молба по делото /л.13/, ищецът изрично заявява, че претендира заплащане на неустойка, на основание чл.12 /раздел V, чл.1/ от договора, в размер на 15 % върху всички описани стоки в Приложение №1 към договора, предоставени на ответника.

Доколкото се претендира заплащане на неустойка извън уговореното с договора, на основание текст, предвиждащ заплащане на възнаграждение в полза на консигнатора, то предявеният иск за заплащане на неустойка е недоказан по основание, поради което същият подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 803,71 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не се претендират, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. П. К., с адрес: ********** , да заплати на К. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 3715,45 лева – дължима сума по сключен между страните договор за консигнация от 01.04.2021 г. , представляваща стойност на стоки, предадени от ищеца и неотчетени от 4 ответника, след прекратяване на договора.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Ч., ЕГН **********, с адрес:

**********, против Р. П. К., с адрес: **********, иск за заплащане на сумата от 557,31 лева – договорна неустойка по чл.12 от договора /раздел V, чл.1 от договора/.

ОСЪЖДА Р. П. К., с адрес: **********, да заплати на К. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: **********, сторените разноски по делото в общ размер на 803,71 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ********** окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5