Решение № 1357 от 24.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1357

Монтана, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700417 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от С. В. Б. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Якимово, [населено място], [улица], №123 чрез процесуален представител адв. П. Й. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2388201 от 14.08.2026год. издадена от инспектор РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана, с която за установено с АУАН серия GA № 3898905 от 14.08.2026 г. административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС – №********* до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорената заповед при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с относимите материално правни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма чл.143, ал.10 от ЗДвП. В текста на ПАМ не е конкретизирано от кого и с какъв акт е било постановено служебното прекратяване регистрацията на автомобила в системата на ПП, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По отношение на противоречие с материално правните разпоредби са изложени доводи, че липсва връчено уведомление от Гаранционния фонд, въпреки отпадналото задължение на органите на ОД на МВР да уведомяват собственика на МПС-то, но по същество не е изпълнена дължимата процедура по чл.574, ал.10 от КЗ за да е налице управление на МПС със служебно прекратена регистрация. Тъй като собственикът на МПС-то не е бил уведомен за прекратената регистрация, не е имало как жалбоподателя да узнае за нея. Твърде се липса на умисъл и небрежност от страна на водача на автомобила. Излагат се доводи за издаване на заповедта от некомпетентен орган, както и несъответствието и с целта на закона, предвид сключената още същият ден застраховка „Гражданска отговорност“, за което прилага заверено копие от застрахователна полица № BG/07/126002953383 от 23.08.2026г. за управляваното от него МПС - лек автомобил [Марка], модел „Импреза“ с рег. №[рег. номер] собственост на А. Б. А. от [населено място] със застрахователен период от 12:24ч на 23.08.2026г. до 23:59ч. на 22.08.2027г.

В съдебно заседание жалбоподателя С. В. Б. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Якимово, [населено място], [улица], №123 чрез процесуален представител адв. П. Й. от САК, редовно призовани не се явяват, в жалбата заявяват искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2388201 от 14.08.2026год. издадена от инспектор РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана, като претендират сторените по делото разноски.

Ответникът – инспектор РУ – Лом при ОД на МВР - Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован се явява лично. В писмено становище при изпращане на административната преписка оспорва жалбата и депозира възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатското възнаграждение. По съществото на делото поддържа писменото становище, като намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на оспорената ЗППАМ, като правилна и законосъобразна.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2388201 от 14.08.2026год. издадена от инспектор РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана – Е. П. М. упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана е връчена на от С. В. Б. от обл.Монтана, общ.Якимово, [населено място] на 14.08.2026г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена директно в Административен съд – Монтана по пощата на 24.08.2026г. и е заведена с вх.№2138/25.08.2026г., от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2026год. около 21:48 часа в [населено място], обл.Монтана, [улица], пред дом №145 с посока на движение към [улица], жалбоподателя управлявал лек автомобил [Марка], модел „Импреза“ с рег. №[рег. номер] собственост на А. Б. А., като при извършена полицейска проверка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от 30.06.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка гражданска отговорност. За констатираното на от С. В. Б. от обл.Монтана, общ.Якимово, [населено място] е съставен АУАН серия GA №3898905 от 14.08.2026г., за това че е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП.

Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM 2388201 от 14.08.2026год. от инспектор РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана – Е. П. М. упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 30.06.2026г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към датата и часа на проверката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото е приложен съставения АУАН серия GA №3898905 от 14.08.2026г. от инспектор Е. М. в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 30.06.2026. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП.

Приложена е застрахователна полица № BG/07/126002953383 от 23.08.2026г. на л.9 по делото от която се установява, че е заплатена полицата по сключената за лекия автомобил [Марка], модел „Импреза“ с рег. №[рег. номер] собственост на А. Б. А. от [населено място] застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователен период от 12:24ч на 23.08.2026г. до 23:59ч. на 22.08.2027г. за която е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана и регистрацията на автомобила е възстановена по аргумент от чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност.

Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.51 по делото от 30.06.2026г. в 04:10ч. е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност и на 23.06.2026г. в 12:09часа е възстановена регистрацията след уведомление от ГФ за валидна ГО.

По делото е приложена мотивирана резолюция №26-0294-М000128 от 17.08.2026г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана в качеството му на наказващ орган за прекратяване на административното производство по АУАН серия GA №3898905 от 14.08.2026г. против С. В. Б. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Якимово, [населено място], [улица], №123, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК по което е образувано досъдебно производство ЗМ 592/14.08.2026г. по описа на РУ – Лом. По делото липсват данни резолюцията да е връчена на жалбоподателя.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.15 касаещи длъжността „полицейски инспектор“ в РУ е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.41,42 по делото издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП. От приложеното удостоверение рег. №301000-13503/26.08.2026г. на Началник ЧРПО при ОД на МВР – Монтана на л.40 по делото се установява, че инспектор Е. П. М. заема длъжността „полицейски инспектор“ VI степен в Участък – Якимово към РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана и издаденото удостоверение относно заеманата длъжност от издателя на ЗППАМ, който е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на Директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, поради което и доводите в жалбата са неоснователни.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Фактите свързани с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] от 30.06.2026г. поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност са отразени както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право. Формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена при издаване на административния акт, а възраженията в тази насока от страна на жалбоподателя са неоснователни.