Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.10.2014, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
178/2012
Подписан
03.10.2014
В сила
03.11.2015

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 95 гр. Първомай, 03.10.2014 г

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

София М. при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 178 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано и протича по чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск, правно квалифициран по чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството.

Ищците Т.Н.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, и М.Н.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, чрез процесуалния си представител адв. П.В.В. при Софийска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската практика: *, молят съда да постанови срещу ответницата Д.Н.Х., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: *, представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, със служебен адрес: *, решение, с което да допусне делба на следния недвижим имот: дворно място от около 690 /шестстотин и деветдесет/ кв. м., ведно с намиращите се на него жилищна сграда и стопанска постройка, находяща се в гр. Първомай, кв. „Дебър”, обл. Пловдив, при съседи: Г.Ж.Г., А.И.Т., Й.В. Н. ***, съставляващо самостоятелен парцел № ХVІІ /седемнадесети/, пл. № 915 /деветстотин и петнадесет/ в кв. 63 /шестдесет и трети/ по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”, обл. Пловдив, при следните квоти: по ¼ за всеки от ищците и ½ за ответницата.

Ищците твърдят, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала на основание наследствено правоприемство след смъртта техния баща Н.Д.С., с ЕГН: **********, починал на 25.12.2001 г. в гр.

Хасково, придобил същия по време на брака с втората си съпруга С.К.С., с ЕГН: **********, починала на 26.07.2010 г. в гр. Казанлък, оставайки като единствен свой наследник ответницата Д.Х.. Ищците представят писмени доказателства, които молят съда да приеме

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който противопоставя възражения по допустимостта на предявения иск, алтернативно с което оспорва същия като изцяло неоснователен, релевирайки правоизключващо възражение по чл. 23 ал. 1 във вр. с чл. 22 ал. 1 от СК за отсъствие на възникнала между съделителите съсобственост по отношение на делбения имот, който, макар закупен от наследодателката на ответницата по време на брака й с наследодателя на ищците, бил придобит при условията на настъпила пълна трансформация на нейни лични средства.

Ангажира гласни и писмени доказателствени средства и претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат процесуалните си позиции, застъпвани във фазата по размяна на книжа, като ответницата чрез пълномощника си доразвива доводите си в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Анализът на данните, съдържащи се в приетите и неоспорени писмени доказателства:

Препис-извлечение от Акт за смърт № 966/25.12.2001 г., издадено на 25.12.2001 г. от Община – Хасково, Удостоверения за наследници № 001010/24.07.2002 г. /презаверено от 02.09.2011 г./ и № 278/02.09.2011 г., издадени от Община – Първомай, Актове за женитба № 110/04.11.1948 г. на Първомайска община и № 2/04.11.1973 г. на Пълномощничество – с. Златна Ливада, окръг Стара Загора, безспорно сочи, че ищците са единствени рождени деца на Н.Д.С., с ЕГН: **********, починал на 25.12.2001 г. в гр. Хасково, родени от първия му брак, прекратен с развод. Ответницата, от своя страна, е дъщеря на втората му съпруга С.К.С., с ЕГН: **********, починала на 26.07.2010 г. в гр. Казанлък, за което е съставен Акт за смърт № 524/27.07.2010 г. на Община – Казанлък, от първия й брак с Н.С. К.

/роден на *** г./, сключен на 04.11.1948 г. в гр. Първомай с Акт за женитба № */04.11.1948 г. на Първомайска община, и прекратен по взаимно съгласие с влязло в законна сила Решение от 28.05.1973 г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора.

Видно от приобщения заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба № 71, том І, дело № 163/26.05.1972 г. на Първомайски районен съдия, през време на брака си с наследодателката на ответницата първият й съпруг Н.С. К. отчуждил в полза на П.

К. А. и Х. Г. А.а дворно място от около 430 кв. м., ведно с намиращите се в него жилищна сграда и салма, находящо се в гр. Първомай, Пловдивски окръг при съседи: А.З.Б., Т.Д.П., Т.П.З. и улица, съставляващ самостоятелен парцел № ХХІІ, с пл. № 1512 от кв. № 52 по плана на гр. Първомай, Пловдивски окръг, като нотариалният документ удостоверява изявлението му, че е усвоил напълно и в брой платената от купувачите уговорена продажна цена в размер на 3 000 лева.

Последният се легитимирал като притежател на прехвърления имот с Нотариален акт № 6, том І по описа на Първомайския районен съд за 1972 г., наред с който при сделката депозирал и Декларация от съпругата си рег. № 265/1972 на Първомайски районен съд. Според св. С.Г.Т., намираща се в роднинска връзка с купувачите на визираната недвижимост, от които впоследствие придобила собствеността, въпросният имот с административен адрес: гр. Първомай, ул. *, представлявал основно семейно жилище на съпрузите Н.С. К. и С. К. К. /с моминско фамилно име Г./.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Тодева, доколкото не се констатират съмнения в тяхната обективност и достоверност.

По силата на

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния съвет по ЗСГ № 5, том І, дело № 7/05.01.1978 г. на Първомайски народен съдия, и през време на брака си с наследодателя на ищците, сключен на 04.11.1973 в с. Златна ливада, обл. Стара Загора с Акт за женитба № 2/04.11.1973 г. на Пълномощничество – с. Златна Ливада, окръг Стара Загора, С.К.С., с ЕГН: **********, определена като правоимащ купувач въз основа на Решение № 48/25.11.1977 г. на ИК на Градски общински народен съвет – гр. Първомай, закупила недвижим имот: дворно място около 690 кв. м., ведно с намиращите се на него жилищна сграда и стопанска постройка, находяща с в гр. Първомай, кв. „Дебър”, Пловдивски окръг, при съседи: Г.Ж.Г., А.И.Т., Й.В. Н. ***, съставляващо самостоятелен парцел № ХVІІ, с пл. № 915 от кв. 63 по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”, Пловдивски окръг, за сумата от 6 500 лева, която изплатила изцяло на продавача с вносна бележка контролен № 22/1978 г. на ДСК – клон Първомай.

Отсъствие на собственически претенции към така придобития от съпругата му имот Н.Д.С. манифестирал изрично със съставянето на представената по делото в заверен препис Декларация, нотариално заверена с № 31/1978 от 20.01.1978 г. от Е.З. – Първомайски народен съдия, доказателственият капацитет на която се оспорва от ищците. Със същата обективирал обстоятелствата, че при покупката на парцел № ХVІІ-915 от кв. № 63 по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър” от съпругата му С.К.С. не е участвал с каквито и да е средства и няма какъвто и да било дял от него. Конкретизирал също, че продажната цена от 6 500 лева била изцяло нейно притежание от продажбата на собствената й жилищна сграда, находяща се в гр. Първомай, ул. *, от спестени нейни средства още отпреди встъпването им в брак, както и от суми, получени от нейната дъщеря и нейния брат съответно в размер на 1 000 лева и 600 лева.

Засвидетелстваните от декларатора фактически данни споделя като лични впечатления и св. Р.С.Ч – вуйна на ответницата /съпруга на брат на нейната майка/, чиито показания, критично преценени съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК предвид възможната нейна заинтересованост, от една страна, кореспондират с останалите доказателствени източници, а от друга - със задоволителна конкретика и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетелката от семейния живот и отношения на наследодателите на страните, както и от събитията по закупуването на делбения имот. По изложените съображения съдът ги цени с висока степен на достоверност и въз основа на тях приема за установено, че след развода с първия си съпруг С.К.С. се обвързала с наследодателя на ищците, с когото за период от пет-шест години съжителствали в жилище под наем в гр.

Първомай, след което същата инициирала закупуването на жилищен имот, като изборът й се спрял на процесната къща с местонахождение в кв. „Дебър”, близо до семействата на своите братя. Св. Ч. демонстрира осведоменост за факта, че сродницата й С. С., работеща като хигиенист в банката в гр. Първомай, инвестирала в закупуването на недвижимостта изцяло свои лични средства, с част от които разполагала от усвоената продажна цена на отчуждената къща, обитавана по време на брака й с бащата на ответницата. Последната, която междувременно упражнявала занятие на маникюрист в гр. Първомай, подпомогнала майка си в покупката със сумата от 1 000 лева, които й предоставила в брой в дома и в присъствието на св. Ч., чийто съпруг, от своя страна, също кредитирал сестра си с паричната сума от 600 лева. Заемът впоследствие издължила ответницата. Св. Ч. свидетелства също за честите семейни сбирки, при които покойният Н.Д.С., който поради здравословни причини не бил трудово ангажиран, нееднократно подчертавал липсата на собствен принос в закупуването на семейното жилище в кв. „Дебър” в гр. Първомай и декларирал воля същото да остане заслужено наследство на ответницата. Споделял, че рождените си две деца е обезпечил имуществено с отредената в тяхна полза двуетажна къща в с. Златна ливада. Св. Ч. отрича да ги познава, тъй като същите не посещавали баща си, за разлика от доведената му дъщеря, която го наричала „татко” и заедно със своя съпруг често гостувала в дома на майка си, поддържайки с нея и с пастрока си отношения на взаимно уважение и привързаност. След тяхната смърт ответницата продължила да навестява и наглежда къщата.

През 1978 г. наследодателите на страните реконструирали старата стопанската постройка, разположена в процесното дворно място, изграждайки пералня, баня и тоалетна. Незаконният статут на визираното преустройство бил заличен с приложения от ищците Акт за узаконяване № 2/27.06.1988 г., издаден на основание чл. 180 от ЗТСУ /отм. / и чл. 302 ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ от Главния архитект при Община – Първомай, Общински народен съвет - Управление „Архитектура и благоустройство” – Пловдив, по преписка вх. № 94-С-8/1988 г. въз основа на положително становище на проектанта Г. Божилов, съдържащо се в надлежна обяснителна записка, и Протокол № 2/11.05.1988 г., решение ІV-то на СТСУСА – гр. Първомай. Според съдържанието на цитирания акт през 1978 г. гражданинът С.К.С. от гр. Първомай, кв. „Дебър”, ул.

*, е преустроила стара стопанска постройка във второстепенна без проект и строително разрешение. Така узаконената сграда е отразена като паянтова жилищна сграда с площ от 15 кв. м. както в представената по делото скица изх. № 34/23.08.2011 г., издадена от Община – Първомай, така и в приложеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК изх. № 3237/02.09.2014 г.

През 2001 г. покойният Н.Д.С. предявил иск за развод, като починал в хода на образуваното гр. дело № 1271/2001 г. по описа на Районен съд – гр. Хасково, който обаче се произнесъл с Решение № 226/22.04.2002 г., влязло в законна сила на 12.06.2012 г.

Постановявайки разтрогване на брака поради настъпило по вина и на двамата съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство, съдът предоставил на ищеца ползването на третираното като съпружеска имуществена общност семейно жилище, находящо се в гр. Първомай, кв. „Дебър”, ул. * /с предишно наименование */ № *.

Посоченият адрес фигурирал и като постоянен такъв към временастъпване на смъртта на последния.

Останалите приобщени по делото писмени доказателства възпроизвеждат ирелевантни към предмета на спора фактически данни и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда в мотивите си.

При така приетите за установени фактически положения съдът формира следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства безсъмнено се установява, че ищците са единствени законни наследници на баща си Н.Д.С., починал на 25.12.2001 г., при равни наследствени права съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за наследството. Ответницата, от своя страна, еднолично наследява по закон своята покойна майка С.К.С., починала на 26.07.2010 г. През време на брака си с наследодателя на ищците последната придобила възмездно имотът – предмет на делбата, за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния съвет по ЗСГ № 5, том І, дело № 7/05.01.1978 г. на Първомайски народен съдия.