Решение № 208 от 05.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000673 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Л. Б. Д., чрез адв. В. Н., против решение № 484 от 09.11.2023 г. по т. д. № 1154/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателката искове по чл. 432 от КЗ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, причинени вследствие на смъртта на Р.Д.Г., настъпила в резултат на ПТП с л. а. „Форд фокус“ с рег. № ***** с водач А.Т.А., на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич, за който в процесния период е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се подробни съображения, с които се оспорва изводът на съда за липса на особено близка връзка между ищцата и починалия. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между тях, поради която ищцата и към настоящия момент не може да приеме загубата му и търпи значителни морални болки и страдания. Въззивницата счита, че като не е обсъдил в цялост всички събрани относими доказателства и доводи на страните, окръжният съд се е отклонил от 1 трайната практика на касационната инстанция. Развива подробни съображения относно размера на обезщетението, който следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, като цитира и практика на Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло иска. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез юрк. П. Н.. По подробно изложени доводи оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна, подадена в законоустановени срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

В проведеното о. с. з. на 11.06.2024 г. въззивната страна не се явява и не се представлява. Съдът докладва постъпило писмено становище, в което процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изразява становище по същество и представя списък с направените разноски, като претендира възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В същото о. с. з. въззиваемото застрахователно дружество, представлявано от адв. Петкова, оспорва въззивната жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск от Л. Б. Д., с. Старо Оряхово, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“, с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на Р.Г., настъпила в резултат на ПТП с лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***** с водач А.Т.А., за който в процесния период е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Форд Фокус“ с per. № *****, управляван от А.Т.А., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на пешеходеца Р.Д.Г.. Инцидентът е настъпил поради превишена и несъобразена с пътните условия скорост на лекия автомобил.

Водачът му е изгубил контрол над управлението на МПС, в резултат, на което 2 последователно навлязъл в насрещната пътна лента, качил се на левия тротоар по посоката си на движение и блъснал намиращите се там множество пешеходци, сред които Р.Г., който починал на място. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 123/2020 г. по описа на РУ Полиция Каварна, което не е приключило. Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на Р.Г., който бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на смъртта си. Ищцата Л. Д. е леля на починалия. Твърди, че до момента на неговата смърт са поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения. Наличието им обосновава с факта, че майката на Р.Г. починала, когато последният е бил на невръстна възраст и Л. Д. го отгледала от бебе, като се е грижела за него като за свой собствен син. Излага доводи, че изживява изключително тежко внезапната загуба на своя племенник и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Акцентира, че поради конкретните житейски обстоятелства в настоящия случай привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, поради което намира за справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС.

С допълнителната искова молба се поддържа изложеното от ищцата.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л. а. „Форд Фокус" с per. № *****. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия въз основа на твърдение, че е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като пешеходец. Счита, че ищцата не е сред правоимащите да получи обезщетение за неимуществени вреди, като оспорва наличието на т.нар.

“заместваща грижа“, както и качеството „изключителност“. Намира претенцията за завишена с оглед икономическото положение в страната.

Оспорва и предявената претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на настъпилата смърт на Р.Г., въз основа на твърдение, че ответното дружество не е в забава, тъй като не са представени всички доказателства за настъпване на елементите от фактическия състав на деликта.

С депозирания допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора на исковата молба.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следното от фактическа и правна страна:

В първоинстанционното производство са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във 3 вр. с чл. 45 от ЗЗД.

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя застрахователя 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Видно от приетото по делото постановление от 30.03.2023 г. на Окръжна прокуратура – Добрич, образуваното наказателно производство по ДП № 123/2020 г. по описа на РУ-Каварна, е прекратено. В този смисъл не е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а гражданският съд сам следва да прецени тези елементи на фактическия състав на деликта.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните предпоставки за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. От събрания доказателствен материал по делото се установява настъпването на процесното ПТП на 17.08.2020 г. в с.

Белгун, обл. Добрич, с участието на л. а. „Форд Фокус“ с per. № *****, управляван от А.Т.А. и пешеходеца Р.Г.; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна застраховател за л. а. „Форд Фокус“ с per. № *****. В случая не се оборва установената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законова презумпция за вина на делинквента. Приложени са също и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, входирано на 02.20.2020 г., допълнителни 2 заявления от 23.10.2020 г., 21.12.2020 г., 23.12.2020 г. и 26.01.2021 г. и отказ за изплащане на обезщетение от 20.08.2021 г. Относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя съдът препраща по-подробно към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.

На следващо място фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице в случаи като настоящия, включва следните елементи: 1) ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък; 2) този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца; 3) да е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния причинител при ответника; 4) ищцата да е претърпяла неимуществени вреди.

Като спорни въпроси пред въззивната инстанция са очертани – правото 4 на ищцата да претендира обезщетение, респ. материалноправна легитимация и размерът на същото. нейната активна

По делото са приложени извлечение от акт за смърт № ***** г., удостоверение за наследници на Р.Д.Г. от ***** г ., удостоверение за родствени връзки на Л. Б. Д.. Безспорно се установява наличието на родствена връзка между ищцата и починалото лице – те са били в отношения на леля и племенник.

По делото са ангажирани гласни доказателства, като пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Р.А. - съседка и близка приятелка на ищцата. Споделя, че познава починалия Р. от 10-годишен, Л. и съпругът й полагали грижи за него като за биологично дете, той израснал заедно с техните деца. Майка му била починала, когато бил на две години, а след това баща му заживял с друга жена, която отказвала да полага грижи за него. Свидетелката сочи, че не й е известно Р. да е имал други роднини, които да са се грижили за него. Той уважавал Л. и мъжа й и след като заминал в чужбина, пак поддържали връзка по телефона и си ходели на гости, докато Р. бил в България. Твърди, че два дни преди инцидента Л. се върнала от гости при Р. в с. Белгун. Според свидетелката ищцата много тежко преживява загубата на Р. и до ден днешен. Споделя, че от силни нерви на Л. й окапала косата.

По делото е разпитан и съпругът на ищцата – Н.К.Д., чийто показания съдът цени с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От съвкупния им анализ се установява, че свидетелят отгледал с жена си Р. от 2-годишен, след смъртта на майка му. Баща му не полагал грижи за него след като заживял с втората си жена. Свидетелят споделя, че е семейството на Р. имало към 8-9 деца. Някои от тях били настанени в дом, после отишли в къщата на свидетеля, където се водели по адрес. Р. учил в Старо Оряхово до 5-6 клас, после в интернат с пансион в с. Солник, след казармата пак при тях се върнал.