Присъда № 49 от 18.12.2025, Районен съд - Сандански

Мотиви към Присъда № 49 от 18.12.2025г., постановена по НОХД № 162 по описа на Районен съд – Сандански за 2025г.

Производството пред съда е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Сандански срещу подсъдимият срещу С. Б. А., роден на **** г. в с. К., общ. С., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

1. На неустановена дата в периода 24 – 27.09.2024 г. на територията на община Сандански, област Благоевград, е предал огнестрелно оръжие – дългоцевна, нарезна ловна карабина „Браунинг“, модел „МК 3 COMPO ADJ“, кал. 308 WIN, със сериен номер „311 ZN12954“, на лицето Н. И. К. от с. П., общ. С., което няма разрешение за придобиването му съгласно чл. 50, ал. 3 във връзка с чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал. 3, пр. 2 от НК;

2. На неустановена дата в същия период е предал и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 20 броя бойни патрони калибър „308 WIN“, с № 2936, на същото лице, без то да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие – престъпление по чл. 339, ал. 4 вр. ал. 3 от НК.

Производството пред Районния съд е протекло по диференцираната процедура по гл.27 от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, и на основание чл.370, ал.1 от НПК е проведено предварително изслушване на страните. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 т.1 НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите: В. Б. С., К. И. М., И. Н. Г. и С. А. Е. (служители на ТП „ДГС – гр. Сандански“).

В хода на съкратеното съдебно следствие, представителят на държавното обвинение поддържа обвинението изцяло така, както е предявено с обвинителния акт. Счита, че то се доказва по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност – както от приобщените по реда на чл.371, т.1 НПК протоколи от досъдебното производство, така и от непосредствено събраните в съдебно заседание доказателства. По отношение на протИ.речието в показанията на св. К. пледира да не бъде кредитирана онази част от тях, в която той твърди, че подсъдимият не е знаел за липсата на разрешително, с довод, че подсъдимият, в качеството си на ръководител (председател) на ловната дружинка в с.

Калиманци, е имал възможност и е бил длъжен да познава кои от членовете разполагат с надлежни разрешителни. Предлага на подсъдимия да бъде 1 наложено наказание при условията на чл. 23 НК – лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.

66, ал. 1 НК с изпитателен срок от пет години.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с надлежно упълномощен защитник - адв. Р. Н., който моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по всички обвинения. По отношение на обвинението за предаване на боеприпасите поддържа, че в доказателствения материал липсват каквито и да е преки или косвени данни, от които да може да се направи категоричен извод, че именно подсъдимият, а не друго лице, е предал на К. процесните 20 броя патрони. По отношение на обвинението за предаване на оръжието не оспорва, че самият факт на предаването е безспорно установен, но поддържа, че от субективна страна подсъдимият не е съзнавал, че К. не разполага с разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради което счита, че не е осъществен съставът на престъплението от субективна страна. При условията на евентуалност моли съда, дори да приеме обратното, да съобрази разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и да приеме, че извършеното от подсъдимия не разкрива степента на обществена опасност, изисквана от закона, за да съставлява престъпление.

Подсъдимият А. се придържа към заявеното от защитника му и моли да бъде признат за невиновен.

На основание чл.373, ал.1 от НПК, във връзка с чл.372, ал.3 НПК по делото не е извършван разпит на свидетелите В. Б. С., К. И. М., И. Н. Г.и С. А.

Е. (служители на ТП „ДГС – гр. Сандански“), за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит на същите от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.283 НПК.

В съдебно заседание на 25.11.2025г. бе проведен непосредствен разпит на свидетеля Н. И. К.. Поради констатирани протИ.речия между показанията му, дадени пред настоящия съдебен състав, и тези от досъдебната фаза (протокол за разпит на свидетел от 01.10.2024 г., л. 39–40 от ДП), по искане на прокурора и с изразено съгласие на защитата, на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК бяха прочетени показанията му, дадени пред разследващия орган.

В съдебно заседание на 18.12.2025 г. по искане на защитата, като данни за личността на подсъдимия, бяха приети актуална справка за съдимост, характеристика от работодателя на подсъдимия от 16.12.2025г. и бе изслушан свидетелят Ц. Г. З..

Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът приобщи към доказателствената съвкупност.

Подсъдимият С. Б. А. живеел в с. Катунци, общ. Сандански. Към инкриминирания период той притежавал надлежно разрешение № 2

20170366638 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, издадено по надлежния ред, което обхващало и процесната дългоцевна, нарезна ловна карабина „Браунинг“, модел „МК 3 COMPO ADJ“, кал. 308 WIN, със сериен номер „311 ZN12954“, ведно със съответните за нея боеприпаси, монтиран прибор за нощно виждане и супресор.

Подсъдимият бил дългогодишен член, а към инкриминирания период – и председател, на ловна дружинка, обединяваща ловци от с. Калиманци и района, наброяваща над седемдесет души. Свидетелят Н. И. К., живущ в с.

Плоски, общ. Сандански, бил в близки приятелски отношения с подсъдимия от около шест до осем години, като двамата споделяли обща страст към лова и участвали заедно в дейността на дружинката. К. притежавал ловен билет, но нямал издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради което при съвместните ловувания изпълнявал ролята на „гонач“ (лице, което подгонва дивеча с кучета, без да носи оръжие), а не на стрелец. В общ разговор в средите на дружинката К. споделял пред други нейни членове, че няма разрешително, но твърди, а и не се доказа противното по несъмнен начин, че тази тема никога не е обсъждал пряко с подсъдимия.

К. бил познат сред ловците от района с уменията си да поддържа и почиства ловно оръжие. В посочения от обвинението период – между 24 и 27.09.2024 г., подсъдимият предал на К. процесната карабина „Браунинг“, кал.

308 WIN, заедно с монтирания на нея прибор за нощно виждане и супресор, кутия, съдържаща 20 броя бойни патрони калибър „308 WIN“ с № 2936, прибор за оптично виждане марка HAWKE, нож с дървена дръжка в кожен калъф и текстилна чантичка със свирка и акумулаторна батерия, с уговорката К. да почисти оръжието, след което подсъдимият да си го вземе обратно същата вечер или на следващия ден. Поради възникнала необходимост да пътува, подсъдимият не успял да прибере вещите на уговорената дата.

На 27.09.2024г., около 18:50 ч., свидетелят К., движейки се с АТВ в местността „Драголина“ над с. Плоски, пренасящ част от предадените му вещи, бил спрян за проверка от служители на ТП „ДГС – гр. Сандански“ – свидетелите В. Б. С., К. И. М., И. Н. Г. и С. Ал. Е., извършващи извънработна проверка по сигнал за незаконен лов в района. При проверката К. заявил, че оръжието не е негово, а на подсъдимия, и доброволно предал у него намиращите се вещи, вкл. описаните по-горе, за което на 27.09.2024г. бил съставен протокол за доброволно предаване (св. В. С.) и протокол за оглед на веществени доказателства. Впоследствие било образувано досъдебно производство, а по-късно и настоящото наказателно производство срещу подсъдимия А., отделено от воденото срещу К. за собственото му неправомерно държане на боеприпасите – деяние, за което той вече е бил санкциониран с влязла в сила присъда, потвърдено и от собствените му показания в съдебно заседание.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на прочетените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства от досъдебното производство (протокол за доброволно предаване от 27.09.2024 г., протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, разрешение № 20170366638 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на подсъдимия, протоколите за разпит на свидетелите В. С., К. М., И. Г. и С. Е., справките за съдимост), приобщени с изричното процесуално съгласие на подсъдимия и защитата по реда на чл. 371, т. 1 НПК, както и въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Фактът на предаване на карабината от подсъдимия на св. К. не се оспорва от никоя от страните и се установява еднозначно от обясненията на подсъдимия, от показанията на К. (във всички фази на разпитите му, независимо от вътрешните протИ.речия помежду им), както и от обстоятелството, че оръжието е именно това, за което подсъдимият притежавал редовно разрешително. Този факт съдът прие за безспорно установен.

По-съществени протИ.речия съдът констатира в частта от доказателствения материал, касаеща субективното знание на подсъдимия за липсата на разрешително у К.. В показанията си пред настоящия съдебен състав, дадени в съдебно заседание на 25.11.2025г., св. К. на няколко пъти категорично заяви, че никога лично не е обсъждал с подсъдимия въпроса дали разполага с разрешително, че подсъдимият не го е виждал да носи оръжие при ходене на лов, и по конкретен въпрос на защитата изрично посочи: „С. А. не знаеше, че нямам право да нося оръжие“. Същевременно в прочетените му показания от досъдебното производство (л. 39–40 от ДП) се съдържат възприятия, интерпретирани от обвинението в обратен смисъл, а самият свидетел в съдебно заседание сочи, че към момента на депозирането им е бил „под афект“. Прокурорът моли изявлението на свидетеля пред настоящия съд в тази конкретна част да не бъде кредитирано, с довод, изграден единствено върху предположението, че като председател на дружинка от над седемдесет души подсъдимият по необходимост е бил длъжен да познава разрешителния статус на всеки неин член.

Съдът не намира този извод за убедителен и не го споделя. От показанията на самия К., включително тези, на които се позовава обвинението, не се установява той изрично или мълчалИ. да е уведомявал подсъдимия за липсата на документ за оръжие – напротив, той изрично сочи, че тази тема помежду им никога не е била обсъждана и че пред подсъдимия никога не се е представял без разрешително, а единствено пред други членове на дружинката. Обстоятелството, че К. притежавал ловен билет и системно участвал в организираните ловувания като „гонач“, обективно може разумно да се възприеме от подсъдимия като указание за принадлежност към кръга на правоспособните за подобна дейност лица, а не непременно като индиция за липса на оръжеен разрешителен статут. Ролята на подсъдимия като председател на дружинка с посочения числен състав не съставлява сама по 4 себе си доказателство за конкретно, персонализирано знание относно административния статус на всеки неин член по смисъла на ЗОБВВПИ – такова знание не следва автоматично от заеманата обществена функция и не може да се презумира в тежест на подсъдимия. При това положение съдът намира, че обвинението не проведе пълно и главно доказване на категорично, пряко знание у подсъдимия за липсата на разрешително у К. към момента на предаване на вещите, а възприетото от подсъдимия поведение се обяснява в по-голяма степен с дългогодишното приятелско доверие към К. като участник в дружинката и позната в средите на ловците личност, отколкото със съзнателно допускане, че предава оръжие на неправоспособно за това лице.