Решение № 400 от 24.10.2016, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.10.2016г.

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

28.09.

Година

2016

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана

Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Р.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

Гунчева

Гр.д. дело номер

1753 по описа за

2015 година.

Производството е по чл.135 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Ю.Б.Я. ***, в която сочи, че с влязло в сила решение № 62/17.11.2015г. по гр.д. №126/2015г. по описа на РС-Ардино, влязло в сила на 11.12.2015г. , първия ответник С.Х.Х. бил осъден да й заплати сумите както следва: 17 500.00 лева – главница, 3 341.76 лева – мораторна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 04.06.2015г. и разноски в общ размер на 1 572.20 лева, произтичащи от неизплатено задължение по договор за заем от 20.10.2012г.., в това число лихви и разноски.

Сочи, че с нотариален акт №112 от

21.01.2014г. ответниците в качеството на съпрузи прехвърлили чрез дарение на сина си С.С.Х. следния свой недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ 64.550 кв.м., находящ се на адрес: ***, ведно с избено помещение №50, с полезна площ 3.59 кв.м., и идентификатор ***, имотна партида №30386.

Твърди, че дарението било извършено след възникване на задължението на С.Х.Х..

Сделката, сключена от длъжника и съпругата му - ответници в настоящото производство, с която дарили собствения си недвижим имот на сина им – третия ответник С.С.Х., я увреждала в качеството на кредитор на първия ответник. С тази сделка длъжникът намалявал имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредитора. Сделката била безвъзмездна, тоест в неговия патримониум не постъпвала насрещна еквивалентна престация. Съконтрагент по сделката бил сина му С.С.Х., поради което била налице презумпцията на чл. 135 , ал.2 от ЗЗД.

Поради горното моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо ищцата сделката - дарение на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент с площ 64.550 кв.м., находящ се на адрес: ***, ведно с избено помещение №50, с полезна площ 3.59 кв.м. и идентификатор ***, която сделка е обективирана в НА №46, том първи, дело №45/2014г. на нотариус с рег.№020 К.Д..

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК-Хасково поддържа исковата молба. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения.

Ответниците

С.Х.Х., М.Р.Х. и С.С.Х. в представения по делото отговор оспорват иска като недопустим, неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен. В съдебно заседание чрез адв. И.Б. *** поддържат отговора. В представена писмена защита излагат подробни съображения.

Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От съдържащите се в приложеното гр.д. №126/2015г. по описа на РС-Ардино / лист 7 и л.8 от същото/ два договора за заем се установява, че на 20.10.2012г. в гр.Кърджали ищцата Ю.Б.Я. в качеството й на заемодател е предоставила на С.Х.Х. от гр.Ардино с ЕГН ********** в заем сумата от 10 000.00 лева , като заемателят Х. се задължил да върне предоставената му сума за срок от 120 месеца, считано от 18.10.2012г..Договорът за заем е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 7276 от 02.08.2013г. на нотариус №251 Д.Г.. От втория договор за заем от 25.10.2012г. се установява, че ищцата Ю.Б.Я. в качеството й на заемодател е предоставила на първия ответник С.Х.Х. с ЕГН ********** от гр.Ардино в заем сумата от 7 500 лева, като заемателят се е задължил да върне дадената му в заем сума за срок от 120 месеца, считано от 18.10.2012г..Този договор също е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 7275 от 02.08.2013г. на нотариус № 251 Д.Г.. В двата договора се препраща към условията по договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2012г., сключен от заемодателя Я. с „Банка ДСК“ЕАД и погасителния план към него. От този договор се установява, че на 18.10.2012г. Ю.Б.Я. е сключила с „Банка ДСК“ЕАД Договор за кредит за текущо потребление в размер на сумата от 17 500 лева, която се е задължила да върне за срок от 120 месеца, съгласно приложен погасителен план, с дата на последната погасителна вноска 18.10.2022г..

От решение №64/17.11.2015г. по гр.д. №126/2015г. по описа на РС-Ардино се установява, че е признато за установено по отношение на С.Х.Х. с ЕГН ********** ***, че дължи на Ю.Б.Я. с ЕГН ********** от гр.Кърджали сумата в размер от

20 841.76 лева , от която главница от 17 500 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 20.10.2012г. за сумата от 10 000 лева и по договор за заем от 25.10.2012г. за сумата от 7 500 лева, нотариално заверени на 02.08.2013г., и мораторна лихва от 3 341.76 лева за периода от 20.10.2012г. до 02.06.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 04.06.2015г. до окончателното й изплащане и разноски по делото.

От показанията на св. Б.Я.Б. – баща на ищцата се установява, че дъщеря му била в близки отношения със сина на ответниците С. и М., но не със С., а с другия им син. Тя работела като лекарка в болницата и изтеглила кредит, за да даде парите на сина им. При заверката на подписите по двата договора, които били за обща стойност над 17 000 лева били четиримата – той , дъщеря му, С. и С..

Парите по договорите били дадени по-рано.

От показанията на св.А.А. – живее на съпружески начала с ответника С. Х. се установява, че не й е известно свекър й да е имал имуществени отношения с Ю..

За това научила при делото в Ардино през 2015г.. С. не знаел , че баща му имал някакво парично задължение и че се искали тези пари. Когато станало известно, го обсъдили и това станало семеен проблем. До месец септември 2016г. съпругът й не знаел, че баща му имал паричен проблем , ако знаел, щяла да знае и тя.

От показанията на св. И.Р.С. се установява, че не му било известно зет му С. да има някакви парични задължения. Не знаел да имало дело в Ардино. Когато започнало делото в Ардино през 2015г. разбрал за това и защото тогава отишли да печелят пари в Германия.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищцата на договор за дарение от 21.01.2014г. на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №46, том 1, рег.№1108, дело №45/2014г. по описа на нотариус №020 К.Д., на ½ идеална част от дарения имот , представляващ АПАРТАМЕНТ №50, с идентификатор № *** по КККР на гр.Кърджали, одобрена със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в ***, попадащ в сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор

***, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 64.55 кв.м., при граници съгласно схема на същия етаж: - обект *** и обект № ***, под обекта: обект

№ *** и над обекта: обект № ***, ведно с принадлежащото му избено помещение №50, с полезна площ 3.59 кв.м. , при съседи: северозапад –коридор, югозапад-избено помещение №49, горе – ап.№46, както и 0.716% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

Релевантните факти, обуславящи основателността на исковата претенция са установяване качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от извършеното разпореждане.В тежест на ищеца е да докаже така изброените кумулативни предпоставки, представляващи основание за уважаване на предявения иск.

Предявеният иск има за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмета на разпореждането. При уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.

На първо място съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната норма – качеството на кредитор на ищеца Ю.Б.Я. от гр.Кърджали, което качество е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително и може да е парично или непарично. В случая става въпрос за парично вземане, което ищцата има към първия ответник С.Х.Х. въз основа на сключени между тях два договора за заем, сключени съответно на 20.10.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7276/02.08.2013г. на нотариус №251 Д.Г., с който ищцата Ю.Б.Я. в качеството на заемодател е предоставила на С.Х.Х. от гр.Ардино в заем сумата от 10 000.00 лева и вторият договор от 25.10.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. №7275/02.08.2013г. на нотариус №251 Д.Г., с който ищцата Ю.Б.Я. в качеството й на заемодател е предоставила на първия ответник С.Х.Х. от гр.Ардино в заем сумата от 7 500 лева.

Ирелевантно за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка – достатъчно е да е възникнало , да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените от закона способи.

От цитираните договори за заем , както и от влязлото в сила решение №64/17.11.2015г. по гр.д.

№126/2015г. по описа на РС-Ардино, с което се потвърждава твърдението на ищцата за съществуването на парично задължение на първия ответник спрямо нея въз основата на двата договора за заем в размер на общата сума от 20 841.76 лева , следва да се направи извод за наличието на първия елемент от състава на чл. 135 от ЗЗД – касае се до наличието на парични задължения, възникнали съответно на 20.10.2012г. и 25.10.2012г., които са действителни и няма данни към датата на завеждане на иска, а и понастоящем да са погасени.

С оглед на горното съдът приема , че ищцата Ю.Б.Я. се легитимира като кредитор на ответника С.Х.Х. относно парични задължения по два договора за заем, сключени съответно на 20.10.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7276/02.08.2013г. на нотариус №251 Д.Г. и на 25.10.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. №7275/02.08.2013г. на нотариус №251 Д.Г..

По делото се установи , че длъжника С.Х.Х. се е разпоредил със собствено имущество – притежаваната от него ½ идеална част от имот в режим на СИО, представляващ АПАРТАМЕНТ №50, с идентификатор № *** по КККР на гр.Кърджали, одобрена със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в ***, попадащ в сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ***, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 64.55 кв.м., при граници съгласно схема на същия етаж: - обект *** и обект № ***, под обекта: обект №

*** и над обекта: обект № ***, ведно с принадлежащото му избено помещение №50, с полезна площ 3.59 кв.м. , при съседи: северозапад –коридор, югозапад-избено помещение №49, горе – ап.№46, както и 0.716% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.