Решение № 18 от 27.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000326 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.

С Решение № Р-66/ 14.05.2021 г., постановено по т.д. № 179/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника К. К. И., роден на ********** г. в гр. Долна Оряховица, гражданин на Кралство Норвегия, с паспорт № *******, издаден на 10.09.2013 г. от Паспортна служба в Норвегия, да заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище в гр. София: сумата 18 943,09 евро – незаплатена главница по договор за банков кредит от 30.04.2014 г.; сумата 7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница за периода 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; сумата 921,90 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 30.12.2016 г. – 08.08.2019 г.; сумата 987,12 евро – договорен лихвен процент за периода 30.12.2016 г. – 01.07.2017 г. и сумата 48,82 евро – дължими такси по тарифата на банката за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 1

09.08.2019 г. до окончателното й изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски: за заплатена държавна такса в размер на 2 233,46 лева; за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и за възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 2 205 лева.

С Определение от 12.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Д. от АК – гр. София, за изменение на решението в частта за разноските, с искане за присъждане на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 646,11 лева.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът К. К. И., роден на ********** г. в гр. Долна Оряховица, гражданин на Кралство Норвегия, чрез назначеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Е.С. Д. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че при липсата на валиден погасителен план и при условие, че не са ясни размерът, броят и срокът за погасяване на месечните вноски, не може да се твърди наличието на просрочие от страна на ответника, както е приел съда. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо това да отхвърли изцяло иска.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

В деловодството на Великотърновския Апелативен съд е подадена частна жалба от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу постановеното от съда Определение по чл. 248 от ГПК. Оплакването е за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че са налице данни за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова следва да се присъди на ищеца, като са изложени съображения в тази насока.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Определение и да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 646,11 лева.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна 2 не е подала отговор.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 7611/ 08.08.2019 г., от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Д. от АК – гр. София, срещу ответника К. К. И., роден на ********** г. в гр. Долна Оряховица, гражданин на Кралство Норвегия, с цена – 28 548,71 евро. В исковата молба се твърди, че на 30.04.2014 г., между ищеца, като кредитор и ответника, като кредитополучател, представляван от пълномощника В. И. К., е бил сключен Договор за банков кредит № 31, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро, с краен срок на погасяване – 30.04.2034 г. Договорът не е бил изменян, към него не са подписвани допълнителни споразумения и анекси. Дължимите месечни вноски, съгласно подписан от кредитополучателя погасителен план към договора, не са заплатени, считано от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г. Поради това обстоятелство ищецът заявява в исковата молба, че обявява цялата непогасена част от кредита, ведно с лихвите за просрочие, за предсрочно изискуем. Иска от съда да осъди ответника, да заплати на ищеца следните суми: 18 943,09 евро – дължима и неизплатена главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 921,90 евро – наказателна лихва при просрочие за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 987,12 евро – договорен лихвен процент за периода от 30.12.2016 г. до 01.07.2017 г.; 48,82 евро – дължими такси по тарифата на банката за обслужване на кредита.

Претендира се заплащане на разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 2 233,46 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 646,11 лева, с ДДС.

3

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 179/ 2019 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 25.02.2021 г. процесуалният представител на ищеца – преупълномощеният адвокат М. А. от АК – гр. Плевен е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковата претенция, като в представената писмена защита е изложил доводи за нейната основателност.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Е.Д. от АК – гр.

Велико Търново, е оспорил основателността на исковете, с оглед с оглед липсата на валидно подписан от страните погасителен план, като липсва възражение за неравноправност на клаузи от договора за банков кредит. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Д. е поискала от съда да отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложила доводи за неоснователността им.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени от ответника и приети от съда.

Видно от Договор за банков кредит № 31/ 30.04.2014 г., сключен между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и кредитополучателя К. К.

И., представляван по пълномощие при сключването от В. И. К. е, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро, при годишен лихвен процент в размер на 9,5%, изплащан чрез анюитетни вноски за периода от 30.04.2013 г. до 30.04.2034 г., обезпечен с ипотека, като съгласно чл. 4Б от договора общо-дължимата сума за срока на кредита се определя и посочва съгласно погасителния план за съответния лихвен период, който е неразделна част от настоящия договор. Представен е и погасителен план към договора за банков кредит.

По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебносчетоводна експертиза /ССЕ/. В заключението си вещото лице е отговорило на поставените задачи, като в открито съдебно заседание на 15.04.2021 г. е заявило, че подържа изготвеното Заключение. Страните по делото не са задали въпроси и не са оспорили заключението, поради което съдът го е приел.

4

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да бъдат уважени осъдителните искове, с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, следва да се установи по делото, че между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да преведе по сметка на кредитополучателя отпуснатия кредит, вземането му е станало изискуемо, като кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора да заплаща конкретни вноски съгласно погасителния план към договора.

Не е спорно по делото съществуването на валиден договор за банков кредит, като в заключението си вещото лице посочва, че отпуснатата по него сума в размер на 20 000 евро е усвоена по банковата сметка на кредитополучателя на 12.05.2014 г., поради което въззивният съд приема, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора.

От представеното извлечение от счетоводните книги на банката, както и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда ССЕ се установява, че дължимите месечни погасителни вноски, считано от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г. – датата на подаване исковата молба, не са били заплатени от кредитополучателя, като по този начин той не е изпълнил поетото задължение по договора за банков кредит. Като просрочени вещото лице посочва следните суми: 18 943,09 евро – дължима и неизплатена главница по договора за банков кредит за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.;

7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 921,90 евро – наказателна лихва при просрочие за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 987,12 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 48,82 евро – дължими такси по тарифата на банката за обслужване на кредита, които напълно съответстват на сумите, посочени в исковата молба като дължими.

Вземането на банката е изискуемо, като с исковата молба банката е обявила изискуемостта и е поканила длъжника да изплати задължението си.

Налице са предпоставките за уважаване на осъдителните искове предявени от ищеца срещу ответника, с оглед на тяхната основателност и доказаност.

5

Несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба, че вземането на кредитора не е изискуемо, тъй като липсва валиден погасителен план и не са ясни размерът, броят и срокът за погасяване на месечните вноски. С исковата молба ищецът е представил погасителен план, на последната страница от който е поставен подпис за кредитополучател. В него е посочено: типа на кредита-ипотечен; датата на отпускане-30.04.2014 г.; датата на първото погашение – 30.05.2014 г.; срок на кредита 20 г. и крайна дата – 30.04.2014 г.; сума на кредита – 20 000 евро, като усвояването е еднократно; вид на вноските – анюитетни с период на погашение – всеки месец; годишен лихвен процент от 9,5%, както и таксите на банката. Всички тези обстоятелства са посочени и в представения договор за банков кредит, поради което въззивният съд приема, че е налице валиден погасителен план, от който става ясно размерът, броят и срокът за погасяване на месечните вноски.

Въпреки липсата на възражение от страна на ответника за наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, въззивният съд извърши служебна проверка като не констатира наличието на такива клаузи.

С оглед уважаване на осъдителния иск за главница в размер на 18 943,09 евро, основателен се явява и акцесорния иск за лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2019 г. до окончателното й изплащане, поради което този иск също следва да се уважи.

Като е стигнал до същите правни изводи и е уважил предявените осъдителни искове, Великотърновският Окръжен съд е постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.

Относно разноските: