Решение № 917 от 11.03.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 917

Стара Загора, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20247240700692 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Г. И. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. П. от Адвокатска колегия Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 24-1228-000630 от 25.06.2024 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора, с която на К. Г. И. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и че не е налице не е налице соченото в нея фактическо основание за издаването й, тъй като не е извършил описаните нарушения и посоченине наказателни постановления (НП) не са му били връчвани. По тези съображения иска обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът – Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената ЗППАМ 24-1228-000630 от 25.06.2024 г., издадена от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателя К. Г. И. е наложена ПАМ – изземване на СУМПС [номер]. Заповедта е постановена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че К. Г. И. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – доброволно да върне СУМПС [номер], поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления: НП № 21-1228-000249 от 15.06.2021 г., НП № 21-0327-000606 от 24.09.2021 г., НП № 23-1228-002391 от 16.06.2023 г., НП № 23-1228-003758 от 24.08.2023 г. и НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – К. Г. И., с посочване на влезлите в сила НП, въз основа на които са отнети контролни точки, нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Видно от справката, както и от приетите като доказателства по делото НП, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на К. Г. И. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 21-1228-000249 от 15.06.2021 г., влязло в сила на 23.03.2021 г. – 6 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; с НП № 21-0327-000606 от 24.09.2021 г., влязло в сила на 03.11.2021 г. – 6 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; с НП № 23-1228-002391 от 16.06.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023 г. – 10 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; с НП № 23-1228-003758 от 24.08.2023 г., влязло в сила на 08.11.2023 г. – 10 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; с НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г., влязло в сила на 14.12.2023 г. – 10 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, включително заверени преписи от НП № 21-1228-000249 от 15.06.2021 г., НП № 21-0327-000606 от 24.09.2021 г., НП № 23-1228-002391 от 16.06.2023 г., НП № 23-1228-003758 от 24.08.2023 г. и НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г.

По делото е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза № 21/2024 г., от заключението на която, изслушано в съдбено заседание, неоспорено от страните и прието от съда като копметентно и добросъвестно изготвено, се установява, че ръкописният подпис, положен от името на К. Г. И. срещу реквизита „подпис“ на страница втора на НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г., е изпълнен от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес в законово установения срок против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП от водача на МПС К. Г. И. за доброволно връщане на СУМПС, поради загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на НП, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени нарушения по ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Приложената на жалбоподателя с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението му като водач на МПС доброволно да върне СУМПС [номер], поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления – НП № 21-1228-000249 от 15.06.2021 г., НП № 21-0327-000606 от 24.09.2021 г., НП № 23-1228-002391 от 16.06.2023 г., НП № 23-1228-003758 от 24.08.2023 г. и НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г. С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че К. Г. И., като водач на МПС, не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая по отношение на жалбоподателя кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ „изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС в съответната служба на МВР. Съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на СУМПС броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539) отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, настъпваща по силата на закона с влизане в сила на НП. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че е налице НП за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението, че с НП е постановено отнемане на точки и че НП е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила акт, пораждащ предвидените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото НП и в Справка за нарушител/водач на МПС, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата са му отнети общо 42 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. НП са редовно връчени лично на К. И., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис (в случая беше оспорен единствено подписът, положен от името на К. Г. И. срещу реквизита „подпис“ на страница втора на НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г., като от заключението на приетата съдебно-почерково експертиза се установи, че същият е изпълнен от жалбоподателя), като от длъжностни лица на МВР е удостоверена и датата на влизане в сила на НП. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от него в законово установения срок, няма и данни същите да са били отменени по реда на чл. 63 от ЗАНН. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл. 64, б. „б” от ЗАНН съдът приема, че тези НП са влезли в законна сила. Отнетите контролни точки на водача за извършените от него нарушения по ЗДвП, санкционирани с НП, изцяло съответстват на регламентираното в чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 в приложимата редакция към датата на нарушенията, както от гл. т. на нарушенията, за които е предвидено отнемане на контролни точки, така и от гл. т. на броя контролни точки, които се отнемат за всяко от нарушенията. С влизането си в сила НП са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС К. И. в резултат на извършени от него нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП. Въз основа на горепосочените влезли в сила НП и при прилагането на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 на жалбоподателя са отнети общо 42 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 39 контролни точки. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя към датата на влизане в сила на НП № 23-1228-004572 от 02.11.2023 г. да са били възстановявани по реда на чл. 158 от ЗДвП контролни точки, отнети с по-рано издадените и влезли в сила НП.

Разпечатката съдържа 25 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/915f29a3-0b29-4879-bdfb-c6fb143c90d7