Решение № 10895 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10895 гр. Со., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110100929 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 1 815,80, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 274,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г., сумата от 18,84 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021г. до 05.06.2024г., които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35689/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ ... находящ се в гр. Со., ж.к. „О.“, б. вх.. ет. ап. било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницка топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Въз основа на изложените фактически и правни твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорват твърденията на ищеца, че ищецът през исковия период е потребител топлинна енергия в посоченото количество. Посочва, че представените общи условия не обвързват ответника. Посочва, че ищцовото дружество не е упражнило предвиденото в приложимите общи условия право да спре подаването на топлинна енергия към потребителя 30 дни след публикуването на фактура за отчетни период. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания за период преди 12.06.2021г. Оспорва иска за присъждане на суми за начислена мораторна лихва поради погасяване на главните вземания по давност. Оспорва ответникът да е собственик на процесния топлоснабден имот, както и че за процесния 1 период е била задължена да заплаща дена на доставена топлинна енергия на ищеца. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 35689/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено всеки от длъжника Д. К. К. да заплати на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми: сумата от 1 815,80 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 05.06.2024 г. в размер на 274,26 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 18,84 лева, ведно със законна лихва за периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 05.06.2024 г. в размер на 4,32 лева. Заповедта е връчена на при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 и т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 29.12.1993г. се установява, че И. П. К. е придобила правото на собственост върху апартамент №, находящ се в гр. Со., ж. к. О., на ет. в жилищна сграда - блок № вх..

С договор за дарение на недвижим имот от 07.07.1997г., обективиран в нотариален акт №, том L... нот. дело №/1997г., Д. К. К. е придобила правото на собственост върху апартамент №, находящ се в гр. Со., ж. к. О., в жилищна сграда – блок № вх., на ет. като дарителката И. П. К. е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване и обитаване на недвижимия имот.

От представения препис-извлечение от акт за смърт на лицето И. П К.е установява, че същата е починала на 29.01.2007г.

По делото е представено постановление за налагане на възбрана по изп. дело №... от 29.03.2024г., по силата на което е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника в изпълнителното производство Д. К. К. – апартамент №, находящ се в гр. Со., ж. к. О., на седми етаж в жилищна сграда – б. вх..

Представен е протокол от Общо събрание на е. с. с адрес гр. Со., ж. к. О., б. вх., в който е обективирано решение за сключване на договор с „Б. Б.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и приет като доказателство Договор № от ...., с който Е. с. с адрес гр. Со., ж. к. О., б. вх. и „Б. Б.“ ООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е. с..

По делото са приети общи условия на "Т. Со." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключение по допуснатите основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ФДР е отчитала водомера в имота само през 2022г., като по време на отчета с изключение на м. май 2023г. е попълнен отчет, подписан от потребител.

По данни на ФДР в процесното жилище има 4 монтирани отоплителни тела, но не са 2 монтирани топлоразпределители. За процесния период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ съгласно НТ. В имота има водомер за топла вода, като за исковия период разходът на топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра съгласно НТ. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 от НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.

Изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за процесния периода е в размер на 3 621,22 лева.

По делото е прието заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, което съдът кредитира като пълно всеобхватно и компетентно изготвено. От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период е в размер на 3 669,30 лева, които са останали незаплатени.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е. с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - е. с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по силата на дарение на недвижим имот от 07.07.1997 г. като дарителката И. П. К. е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на недвижимия имот. След настъпване на смъртта на ползвателя И. П. К. на 29.01.2007г. вещното право на ползване се е погасило и ответницата Д. К. е придобила пълното право на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответникът да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са 3 обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.