Решение № 242 от 09.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. К., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100658 по описа за 2026 година

Производството по обективно съединените искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл.55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата - П. Ц. К. твърди се, че е сключила с ответника Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г., по силата на който е получила сумата от 1300 лева при ГПР 49.70% и годишен лихвен процент 40.99%. Съгласно Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 25.10.2025 г., сключено към Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г. е следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 268.20 лева. Твърди, че е действала добросъвестно и по Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г. и споразумението към него е заплатила сумите, както следва: 1300 лева главница, 268.20 лева такса разглеждане и 43.80 лева лихва.

Твърди, че Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен при неспазване на изискванията на чл. 22 от ЗПК. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за допълнителната услуга „такса разглеждане“, уговорена в Споразумението за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 25.10.2025 г., е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради противоречие с чл. 33от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за неговото прилагане. Липсва изрично указание дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Тази неяснота съществено ограничава правата на 1 потребителя и представлява основание за недействителност на договора.

Посочва се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, както и използваните допускания при изчисляването на ГПР. Твърди, че ГПР следва да включва всички разходи по отпускането и управлението на кредита, както и възнаградителната лихва, изчислени по предвидената в закона формула. Според изложеното, в процесния договор е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, без ясно разписана методика за неговото формиране и без конкретизация кои компоненти са включени в него.

Поддържа се, че съгласно ЗПК - ГПР следва да отразява всички преки и косвени разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и други възнаграждения, свързани с договора. В договора липсва яснота дали допълнителните такси са включени в ГПР и по какъв начин е формиран той.

Според изложеното това създава предпоставки кредиторът да кумулира допълнителни разходи и по този начин да увеличава цената на кредита.

Твърди се, че не е ясно кои разходи са включени в общите разходи по кредита и по какъв математически алгоритъм е изчислено годишното оскъпяване. Според изложеното кредиторът е следвало по ясен и разбираем начин да посочи всички компоненти, формиращи цената на кредита. Поради това се поддържа, че договорът противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Посочва, че годишната лихва не е ясно как е включена и изчислена спрямо общия ГПР, което поставя потребителя в невъзможност да установи реалния размер на оскъпяването на кредита. За да бъде изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, включени при формирането на ГПР.

Твърди, че поставянето на потребителя в положение сам да тълкува клаузите на договора и да преценява кои такси са включени в ГПР противоречи на изискването за яснота и прозрачност. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР следва да изразява всички настоящи и бъдещи разходи по кредита.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително такси и разходи за допълнителни услуги, когато те са пряко свързани с договора за кредит.

Твърди, че допълнителната такса за разглеждане представлява част от общия разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. Налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като чрез начисляването на допълнителни разходи се надвишава допустимият размер на ГПР. Твърди, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на реално прилагания между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по дела C453/10, C-377/14, C-448/17, C-344/14, C-290/19 и C-535/2020, съгласно която непосочването на действителния размер на ГПР може да бъде основание за преценка относно неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е 2 недействителен, поради което се поддържа, че Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г. следва да бъде прогласен за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса разглеждане“, уговорена в Споразумението към договора, твърди, че същата е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че макар законът да допуска събиране на такси за допълнителни услуги, свързани с договора, чл.

10а, ал. 2 от ЗПК забранява начисляването на такси за действия по усвояване и управление на кредита. Според изложеното услугата „такса разглеждане“ представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което противоречи на закона. Поддържа, че клаузата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения. В тази връзка се цитира практика на ВКС, включително Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. и Определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. Твърди, че уговорената такса води до значителна нееквивалентност между насрещните престации и до неоснователно облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя.

Посочва се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност, което води до нищожност на клаузата. Твърди, че размерът на допълнителната такса представлява значителна част от отпуснатия кредит и по този начин нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Клаузата е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че клаузите са неясни и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което противоречат и на чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според изложеното клаузата за допълнителната такса е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда необосновано високо възнаграждение. Излага, че чрез уговорената такса кредиторът фактически си осигурява допълнително възнаграждение, което води до значително увеличаване на общата дължима сума по кредита. Посочва, че основната цел на клаузата е неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. В подкрепа на изложеното се сочат Решение № 511/17.04.2018 г. на ОС – П. по в.гр.д. № 324/2018 г. и Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 818/2009 г., II т.о.

Твърди, че уговорената допълнителна такса е нищожна и поради това, че води до заобикаляне на нормативно установения максимален размер на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025г. сключен с Вивус.БГ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, ще съдът да приеме, че „такса разглеждане“ по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.10.2025г. към Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025г. е нищожна на основание чл. 26, aл. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на 3 чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

МОЛИ съда, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 159.52 евро, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли съда, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 137.13 евро, представляваща недължимо платена такса разглеждане по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 23.01.2025г., към Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски. В случай на спечелване на делото, присъдените суми, моли да й бъдат заплатени с пощенски запис до П. Ц. К. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********.

Ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД твърди, че на 25.10.2025 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството му на кредитодател и П. Ц. К., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9693152019 съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 1300 лева (664.68 евро), представляваща главница по кредита. Договорът е сключен за срок от 30 дни с падежна дата 24.11.2025 г. Договорната лихва е определена в размер на 43.80 лева (22.39 евро), като общият размер на задължението към падежа е възлизал на 1343.80 лева (687.07 евро).

Твърди, че още преди сключването на договора и след избиране на конкретните параметри на кредита, на кредитоискателя е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ информация относно размера на кредита, дължимата договорна лихва, размера на таксата за допълнителната незадължителна услуга „Бързо разглеждане“, ГПР, общия размер на задължението, падежната дата и други релевантни условия. Твърди се, че формулярът е бил достъпен в процеса на кандидатстване през интернет страницата www.vivus.bg, както и изпратен на електронната поща, посочена от ищцата – *****@abv.bg. Твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере дали да ползва допълнителната незадължителна услуга „Бързо разглеждане“, при която заявлението за кредит се обработва в срок до 15 минути вместо в стандартния 7-дневен срок. Посочва се, че услугата се предоставя единствено при изрично искане на клиента и срещу заплащане на такса, определяна съобразно размера на кредита и срока на договора по тарифа на кредитора.

Твърди, че ищцата доброволно е заявила ползването на услугата „Бързо разглеждане“, поради което между страните е сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 25.10.2025 г. Поддържа, че това споразумение представлява самостоятелно правоотношение, а не анекс към договора за кредит. С подписването на споразумението „ВИВУС.БГ“ ЕООД се е задължило да разгледа заявката за кредит в рамките на 15 минути от подаването й, а ищцата се е задължила да заплати такса в размер на 268.20 лева (137.13 евро), платима до 24.11.2025 г. Излага, че услугата „Бързо разглеждане“ не е била задължително условие за получаване на кредита и не е увеличавала 4 вероятността за неговото одобрение. Поддържа, че таксата е дължима единствено във връзка със съкратения срок за извършване на кредитна оценка и проверка на кредитоспособността на клиента. Посочва, че отпуснатата сума по договора е била преведена на 25.10.2025 г. по банкова сметка, посочена от кредитополучателя в специалните условия на договора.