Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 12.01.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 148/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
12.01.2024
В сила
29.05.2025
Състав
Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Габрово, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20234200100148 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.493 КЗ.

В исковата молба се твърди, че ищеца внук на починалия вследствие на ПТП К. Х.

М.. На 23.09.2022г., около 13:50ч. в с.И., общ.Севлиево настъпило ПТП, при което т.а. с рег.

***, марка „***", модел „***", собственост на „***" ООД, управляван от Б. К. И., при движение на заден ход блъснал пешеходеца К. Х. М.. Пострадалият бил приет по спешност за лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД, гр.Габрово в тежко общо състояние. В следствие на тежките си травми на 09.10.2022г. М. починал.

По случая било образувано сл.д. №40/2022г. на ОСлО Габрово , пр.пр. №1284/2022г. на ОП Габрово, което към настоящия момент не било приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на т.а., нарушения на правилата за движение по пътищата.

В случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Б.

К. И., и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на К. М..

За увреждащия т.а. с рег. *** имало сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", з.п. №ВО/Об/121002856272, със срок на валидност една година, считано от 16.10.2021г. до 15.10.2022г. с ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД. По случая е заведена щета №43072952200211, по която застрахователят в законоустановения срок не предложил за плащане обезщетение.

Твърди се, че починалият К. М. бил на ***години, деен и работлив човек, в добро здравословно състояние. Бил активен, работоспособен, винаги се занимавал с нещо. К. бил опора за децата си, за съпругата си, за внука си, грижил се всеотдайно за тях и винаги им помагал, когато имали нужда от него.

Внукът К. М. изключително тежко преживял смъртта на своя дядо. Тя била неочаквана и съкрушителна за него. Живеели заедно, винаги си помагали. Трагичният инцидент прекъснал отношенията между тях. Починалият бил стожер на семейството, който ги крепял и свързвал, всички са разчитали на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. С причинената смърт К. загубил моралната и физическата подкрепа на 1 своя дядо, която винаги имал и на която разчитал. Неочакваната загуба на К. била огромен шок и трагедия за семейството и предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищеца. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната кончина на дядо му предизвиквали силни емоционални изживявания у него Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през целия му живот.

Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца К. М. обезщетение в размер на по 10000лв., частичен иск от по 20 000лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо К. Х. М., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2022г., датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗПретендират се и направените поделото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Не спори, че на 23.09.2022 г. в с. И., общ. Севлиево между т. а. „*** ***", с per. № **, управляван от Б. К. И., застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № BG/06/121002856272 и намиращия се на земен път К. Х. М. е реализирано ПТП. Във връзка това, при дружеството е образувана щ. № 43072952200211. Твърди, че по щетата не бил постановен отказ, а са изискани допълнителни документи за установяване на основателността на претенциите им, които не били представени.

Оспорва правото на ищеца К. М. да получи обезщетение, в качеството му на внук, тъй като от изложеното в исковата молба и представените към нея доказателства не се установявала факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищеца за получи такова. Не се излагали твърдения, че в отношенията между дядо и внук съществувала силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената им връзка болки и страдания. Освен това претенцията за присъждане на такова обезщетение била силно завишена.

Н е били представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на т. а. „*** ***“. Заявените от ищеца обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на които се правел извод за виновно и противоправно поведение на водача Б. Илиев се базирали на представения по делото Констативен протокол № 100 от 23.09.22г.

От исковата молба и доказателствата към не бил изяснен механизма на ПТП и не се установявало наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач Б. К. И., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни увреждания на пострадалия К. Х. М..

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като М. по никакъв начин не се бил съобразил с движещото се на заден ход МПС-во. Същият имал възможност да възприеме движещото се на зад превозно средство, но въпреки това не предприел никакви мерки за собствената си безопасност.

Твърди и че същият е изскочил внезапно зад автомобила и водачът по никакъв начин не е могъл да предотврати произшествието. Освен това в отговора се твърди, че е възможна хипотезата, при която тялото на пострадалия преди и непосредствено към момента на инцидента се е намирало в легнало положение на земния път и поради тази причина не е видян и е прегазен от водача на т.а. Пострадалият, страдал от епилепсия ,като внезапен припадък, дължащ се на заболяването можело да доведе до неговото безпомощно състояние и установяването му земния път, на който е прегазен.

Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, са настъпили вредни последици, които следва да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице.

Оспорва се и претенцията за законна лихва върху главницата, тъй като ищецът не бил изпълнил задължението си да представи банкова сметка, съгласно чл. 380 от КЗ, поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви. Ако въпреки това съдът приеме, че дружеството е изпаднало в забава следвало да се има предвид, че се претендира лихви върху главницата от датата- 30.09.22г., което не било съобразено с чл. 497, ал.1 , т.2 , вр. чл.496, ал.1 от КЗ, съгласно който застрахователят изпада във забава след изтичането на 2 тримесечен срок от заявяването на претенцията. Претенцията на ищците била депозирана на 18.10.22г., т.е. дружеството било изпаднало в забава от 18.01.23г.

С Определение №609/17.10.2023г. производството по предявените от Н. Д. М. искове е прекратено поради отказ от предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че ищеца е внук на починалия на 09.10.2022г. К. Х. М.. На 23.09.2022г., около 13:50ч. в с.И., общ.Севлиево настъпило ПТП, при което т.а. с рег. ***, марка „***", модел „***", собственост на „***" ООД, управляван от Б. К. И., при движение на заден ход блъснал пешеходеца К. Х. М., който в последствие починал. Не се нуждае от доказване и обстоятелството, че т.а. „*** ***", с рег. № ***, управляван от Б. К. И., е бил застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица

№

BG/06/121002856272

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че на 23.09.2022г., около 13,50ч. в с.И., общ.Севлиево т.а. „*** ***" с рег. № *** , управляван от Б. К. И. предприема движение на заден ход движейки се със скорост от около 2,98м/с. = 10,7км/ч., не възприема пешеходеца К. Х. М., който се е намирал в задна дясна част на т.а. „*** ***" при което го прегазва със задна дясна гума.

Спорид експерта, изготвил техническата част на заключението водачът на т.а. е могъл да предотврати настъпването на ПТП като преди предприемане движение на заден ход се убеди че пътя е свободен. Пострадалият също имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не застава зад т.а. "*** ***", спрямо посоката му на движение, знаейки, че посоката му на движение е на заден ход. При настъпване на ПТП видимостта на пешеходеца спрямо т.а. "*** ***" не е била ограничена и същият знаел в каква посока ще предприеме движението си водача на автомобила. Вещите лица посочват, че видимостта на водача на т.а. е встрани от камиона, а не зад него, а пострадалия е бил зад автомобила Съобразно начина на прегазване със задна дясна гума, К. Х. М. се е намирал в задна дясна част на т.а. "*** ***". Не може да се определи, дали тялото на пострадалия е било изправено, наведено или легнало преди прегазването от гумата на автомобила, съответно, дали е имало първоначален сблъсък/блъскане и падане. В момента непосредствено преди прегазването М. е бил в легнало положение, косо-надлъжно (неговото тяло) към идващата гума. По-вероятно (съдейки по костните увреждания на таза и ребрата), прегазването да е станало през гърба на пострадалия, тоест той да е било по лице към земята, с глава по посока на движението (движение назад на товарния автомобил), задна дясна гума на автомобила преминава косо-надлъжно през тялото на пострадалия К. Х. М. - през лява подбедрица и бедро, таза и слабините, дясната част на гръдния кош и дясно рамо; травмата на дясната ръка може да е получена в процес на прегазване или при удар от автомобила или в терена. Тялото е притиснато между гумата и терена в процеса на прегазване. Причината за настъпване на смъртта на К. Х. М. е тежката съчетана механична травма, усложнила се със сепсис и септичен шок, многоорганна недостатъчност и мастна емболия в белите дробове.

Според медицинската документация, К. М. е страдал от епилепсия. Не може да се твърди със сигурност, дали към момента на процесния инцидент е получил епилептичен пристъп, но не може да се изключи такъв пристъп, тъй като той би обяснил падането на пострадалия на терена и последващото му прегазване, без опит за избягване на опасността. От свидетелските показания няма данни за пристъп, пострадалият е извикал (при пристъп това не е възможно). Не е възможно по медицински данни да се потвърди или отхвърли настъпването на епилептичен пристъп, тъй като поначало оставали следи от такъв.

Механизма на възникване на инцидента се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.И., М.П., като св.П. посочва, че при маневрата назад камиона е издавал звуков сигнал, който свидетеля възприемал, макар и да е бил по-далеч от него спрямо пострадалия.

От изложеното по-горе безспорно се установява, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка както с действията св.И., който е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.40 ЗДвП, така и с действията на пострадалия, който след слизане от каросерията на камиона не е застанал и не се е движил отстрани по банкета на пътя, а се е движел зад товарния автомобил по посока на движение на същия (застанал с гръб към 3

МПС), включително и без да се съобрази с издавания от автомобила звуков сигнал при движението му назад (по делото не е установено пострадалия да е с намален слух), като е нарушил разпоредбата на чл.108 ЗДвП и съдът приема, че с това си поведение пострадалия е проявил груба небрежност като пешеходец. Горното обосновава наличието на значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, която съдът определя на 70%.