Решение № 236 от 04.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Кърджали, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице рег.№ ****, издадена от С. Ф. О. командир на отделение при РУ-Кърджали, с която жалбоподателката Н. Х. А. е била задържана за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателката Н. Х. А. твърди, че заповедта за задържане е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че към датата на депозиране на жалбата - 14.08.2024 г., не била привлечена в качеството на обвиняем във връзка с образуваното разследване. Моли атакуваната заповед да бъде изцяло отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че в случая принудителната административна мярка не съответствала на императивните изисквания на чл.74 от ЗМВР, тъй като не съдържала фактическите основания за задържането на Н. А.. Както към датата на издаване на заповедта за задържане, така и към момента, липсвА. данни за извършено престъпление от жалбоподателката. По образуваното досъдебно производство нямало привлечени обвиняеми. Не били нА.це предпоставките на ЗМВР за прилагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателката, поради липса на данни, от които да се направи извод, че същата е извършила престъпление. Ограничено било правото на придвижване на Н. А., с което са нарушени изискванията на чл.30, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ. Издадената заповед за задържане била в противоречие с принципа на 1 съразмерност и пропорционалност. В същата не била посочена конкретната цел, наложила задържането на Н. А.. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не можело да се извършва винаги, а само когато има данни, че едно лице е извършило престъпление и същото това лице е съпричастно към извършеното такова. В заповедта следвало да се съдържат мотиви за това дА. задържането се налага с оглед поведението на лицето, свързано с възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе разследване. Мотиви в тази насока в оспорената заповед липсвА.. Жалбоподателката била задържана около 02.40 часа, а престъплението по непредпазливост било извършено около 19.30 часа. Затова моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът С. Ф. О. - командир на отделение при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Моли издадената заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2024 г. в 20.49 ч. било регистрирано ЗМ **** по описа на РУ-Кърджали по повод сигнал за паднал таван на **** върху гостите в обекта, при което на място отишли два екипа на ЦСМП и четири екипа на гражданска защита за оказване на помощ. Поради това на 06.08.2024 г. в 02.40 ч. жалбоподателката Н. Х. А. от **** била задържана със Заповед за задържане на лице рег.№ ****, издадена от С. Ф. О. - командир на отделение при РУКърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено същия ден в 18.00 ч. По повод на задържането на Н. Х. А. й бил извършен обиск, документиран в Протокол за обиск на лице от 06.08.2024 г., освидетелствана била в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 06.08.2024 г., както и била уведомена за правата й по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запозната с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.1. Задържането на Н. Х. А. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ **** за извършено престъпление по чл.134 ал.1 от НК. По преписката още същия ден - 05.08.2024 г., по реда на чл.212 ал.3 от НПК било образувано досъдебно производство **** по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.134, ал.1 от НК. Разследването се водело във връзка с постъпилия сигнал за паднал таван в ****. За времето, през което жалбоподателката е задържана, били извършени следните процесуално-следствени действия: на 05.08.2024 г. оглед на местопроизшествие и 6 разпита на свидетели; на 06.08.2024 г. до 18.00 ч. допълнителен оглед на местопроизшествие, 26 разпита на свидетели. Н. А. на 06.08.2024 г. участвала в разпит на свидетел. От образуването на досъдебното производство до 18.00 ч.

2 на 06.08.2024 г. били издадени 3 броя постановления за възлагане на действия по разследването от разследващ полицай на полицейски органи и 1 брой постановление за възлагане на действия по разследване по делегация, като само едно от тях било изпълнено до освобождаването на жалбоподателката. На 06.08.2024 г. били приобщени официални документи свързани със собствеността на сградата, договор за наем на недвижим имот, скици на имота и други документи. Разпитани били 13 свидетели, които са от персонала на ****. Към 25.10.2024 г. по досъдебното производство били установени 11 пострадА. лица с травми в резултат от настъпилия инцидент, като две от лицата били със средни телесни повреди. По досъдебното производство бил приобщен договор за наем на недвижим имот за ****. Договорът бил сключен между ****, като наемодател, и „****“ ООД, като наемател.

Сградата на **** била собственост на ****. Жалбоподателката Н. Х. А. към процесната дата била управител и съдружник в двете посочени дружества, което се установява при направена справка в публичния Търговския регистър.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – Заповед за задържане на лице рег.№ ****, Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице, Докладна записка рег.№ 1947р-19540/06.08.2024 г., Служебна бележка от 02.10.2024 г., писмо от началник на РУ- Кърджали до Районна прокуратураКърджали от 06.08.2024 г., извадка от ЦентрА.зирана автоматизирана информационна система за документооборот по повод ЗМ 415/05.08.2024 г., справка от Районна прокуратура-Кърджали от 25.10.2024 г. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за възникнало на инкриминираната дата произшествие с пострадА. хора в ****, чийто собственик и наемател били дружества, управлявани от жалбоподателката.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от

АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Атакуваният такъв е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуА.зиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.

Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписана декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР и на лицето е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е 3 издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ **** по чл.134, ал.1 от НК - причиняване на средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната заповед за задържане са били нА.це данни за извършено престъпление по чл.134, ал.1 от НК, което и наложило образуването още същата вечер при условията на чл.212, ал.2 от НПК на досъдебно производство от разследващ орган, който е уведомил незабавно прокуратурата, както и са проведени редица процесуално-следствени и оперативни действия по случая за изясняване на фактическата обстановка. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е нА.чието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с нА.чието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е нА.це - установяване на факта, че жалбоподателката е един от управителите и съдружниците в дружествата **** и „****“ ООД, първото от които е собственик, а второто наемател, на сватбения салон, в който е настъпило деянието, по повод на което е образувано ЗМ прераснало в досъдебно производство. Затова задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само нА.чието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квА.фикация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дА. задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дА. то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР нА.чието на такива 4 категорични данни, които да обвързват жалбоподателката със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Атакуваната заповед се явява издадена при нА.чие на фактическо основание образувано ЗМ ****, станало повод за образуване на досъдебно производство **** по описа на РУ-Кърджали, с което е изпълнено изискването на чл.170, ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.