Определение № 27 от 23.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20224001000323 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274-чл.278 от ГПК вр. чл. 28 от КМЧП.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Б. П. от Софийска адвокатска колегия, като процесуален представител на „Веника 2009“ ООДгр.Троян, с ЕИК 200720982, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ********, срещу определение от 14.11.2022г., постановено по т.д.

№13/2021г., на Окръжен съд-Ловеч, с което е оставено без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя-ответник за прекратяване на производството, поради наличие на уговорена между страните договорна подсъдност на спора пред съда в Германия.

Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен. Заявява, че първоинстанционният съд не е разгледал всички относими доказателства и въпроси към подсъдността на спора, като е отхвърлил искането на формално основание – поради това, че осемте броя договори, приложени към молбата от 14.09.2022 г., не били представени в оригинал на хартия. Посочва, че договорите не съществуват в оригинал на хартиен носител, който да е подписан от двете страни, тъй като жалбоподателят е получавал по електронна поща подписани от контрахента си цветно сканирани екземпляри, носещи подпис на представляващия дружеството и печат, като е връщал сканирано копие със свой подпис и печат. Такава била обичайната практика с оглед съществуващите за дълъг период от време трайни търговски отношения между двете дружества, роднинската връзка между управителя на ищеца и съпруга на управителя на ответника, както и обстоятелството, че дружествата били установени в различни страни – Германия и България. Излага се, че договорите са изпълнявани, като ищецът е плащал по тях, за което били издадени фактури и приемо-предавателни протоколи, подписани от двете 1 страни. Освен това допуснатата и приета по делото съдебно-графологическа експертиза посочвала, че подписите под шест от осемте договора са на лицето К. Я. и няма следи от подправяне или друга намеса върху подписите.

В тази насока жалбоподателят твърди, че съдът не е съобразил посочените обстоятелства и е приложил формално чл. 183 от ГПК, приемайки, че между страните не е постигната твърдяната уговорка за избор на компетентен съд по спора в § 8, чл. 9.2 на всеки от договорите. В жалбата се посочва още, че допълнително основание за неподсъдност на спора пред българския съд е образуваното пред съда в гр. Магдебург, ФР Германия дело между същите страни, произтичащо от същото споразумение, чието унищожаване се иска в производството по т.д. № 13/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Жалбоподателят счита, че с оглед направеното възражение за нищожност на процесното споразумение пред съда в гр. Магдебург предметът на образуваното пред него производство и предметът на т.д. № 13/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч са идентични, като единствено страните са с разменени роли на ищец и ответник. Аргументът, че споразумението е унищожаемо/нищожно бил наведен и по делото пред германския съд, но не като основен иск, както е в производството пред Ловешкия окръжен съд, а като възражение срещу искането за плащане на сумите по споразумението.

Твърди се, че и в двете производства наличието на основания за унищожаване на споразумението (пороци на волята) ще се окаже решаващо за изхода от съответния спор. Било доказано, че делото в съда в гр. Магдебург е образувано първо, както и че германският съд се е произнесъл, че е компетентен да разгледа делото, както и че следва т.д. № 13/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч да бъде прекратено, тъй като е със същия предмет.

Излага се, че в тази връзка следва да се приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., производството по т.д. № 13/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч следва да бъде прекратено на самостоятелно основание, а спорът между страните да се реши в рамките на делото пред съда в Германия. Посочва се, че съдът, пред който е образувано второто по време дело, не може да проверява компетентността на първия съд, който вече е определил, че е компетентен да разгледа делото, а дори да се приеме, че двете производства имат различен предмет, чл. 30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. позволява, когато два иска са свързани, да се разгледат и решат заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни актове, постановени в отделни производства и в различни държави. Практиката на СЕС допускала дори да се разгледат съвместно искове, по които няма идентичност на страните, но които имат еднакво фактическо основание. На следващо място в жалбата се посочва, че от значение за определяне на компетентния по спора съд е и обстоятелството, че приложимото към спора право е германското. Жалбоподателят се позовава на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г., като посочва, че в представените по делото договори страните са избрали приложимото право към тях да бъде германското. Независимо от това и в случай, че съдът приеме, че между страните няма валидно споразумение за приложимо право, 2 жалбоподателят счита, че чл. 3, § 3 и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. дават достатъчно основание да се приеме, че приложимото право към процесното споразумение е германското, тъй като договорните отношения между страните са изцяло свързани с Германия. Посочва се също, че съобразно чл. 4, § 2 от Регламента, когато няма изрично приложимо право, договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната престация – в случая това е плащането на сума пари за установени задължения, която се дължи от ищеца BG Konstrukt GmbH, което е дружество с обичайно местопребиваване в Германия.

Предвид изложеното частният жалбоподател моли Апелативният съд да отмени обжалваното определение, постановено от Ловешкия окръжен съд и вместо него да прекрати производството по т.д. №13/2021г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, тъй като българският съд не е компетентен да разгледа спора между страните, а същият следва да се уреди по избраното германско право и е посъден на съд в Германия.

Другата страна по делото BG Konstrukt GmbH, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Федерална Република Германия, с идентификационен № DE292899917, представлявано от управителя К. Я., чрез процесуален представител адвокат С. Х., от Адвокатска колегия-София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без разглеждане частната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност – да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като законосъобразно и правилно.

Излага подробни съображения в подкрепа на направените искания.

Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, възраженията в отговора, съобрази данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Производството по т. д. № 13/2021 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е образувано по искова молба на BG Konstrukt GmbH – ФР Германия срещу „Веника 2009“ ООД – гр. Троян, с която са предявени иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на Споразумение от 09.12.2019 г. като сключено под заплаха, изразяваща се в конкретно посочени в уточняваща молба от 14.04.2021 г. действия по отправени заплахи за живота и здравето на управителя на ищцовото дружество и неговото семейство и иск по чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 150 000 евро, представляваща извършените по унищоженото споразумение плащания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на делото е установено, че на 17.09.2020 г. в Областен съд гр.

Магдебург, ФР Германия, е образувано дело № 9 0 1309/20 *323* между „Веника 2009“ ООД и BG Konstrukt GmbH. Предмет на делото са 3 задълженията по Споразумение от 09.12.2019 г. Искът, предявен от „Веника 2009“ ООД е за осъждане на ответника BG Konstrukt GmbH да му заплати 50 000 евро, включително лихва, и да му предаде МПС Мерцедес G-класа 350д с рег. № HZ ZZ220, като се върнат и талоните на автомобила.

Ответникът е възразил, че ищецът няма право да претендира изпълнение въз основа на споразумението от 09.12.2019 г., тъй като то накърнява добрите нрави и е нищожно, тъй като е бил повлиян посредством масивни заплахи да направи волеизявлението си.

Според посоченото в Уведомление от 22.03.2022 г. от Областния съд в гр. Магдебург, възражението произтича от чл. 138 от Гражданския кодекс, съгласно който една сделка е нищожна, ако чрез нея за извършена услуга някой, възползвайки се от състояние на крайна нужда, неопитност, от липса на способност за преценка или от значителна слабост на волята на друго лице, издейства финансови изгоди или обещание за такива за себе си или за трето лице, които очевидно не съответстват на извършената услуга. С Решение от 23.12.2021 г. съдът в гр. Магдебург е съобщил на ответника, че е длъжен да представи и докаже всички обстоятелства, които обуславят неморалността или нищожността на споразумението от 09.12.2019 г.

Уведомленията от Областния съд в гр. Магдебург до Ловешкият окръжен съд са направени във връзка с установяване на компетентността му като първи сезиран съд и за приложението на процедурата по чл. 29, § 3 и чл.

30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Посочено е, че делото е образувано на 17.09.2020 г., а е висящо от 04.11.2020 г.

С определение от 10.02.2022 г., първоинстанционният съд оставил без уважение направеното от ответника „Веника 2009“ ООД искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 29, § 3 и чл. 30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 до приключване на производството по дело № 9 0 1309/20*323*, образувано в Областния съд в гр. Магдебург.

С протоколно определение от 09.05.2022 г. окръжният съд прекратил производството по делото на основание чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

С определение № 221/13.07.2022 г., постановено по в.ч.т.д. № 152/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено изцяло протоколно определение от 09.05.2022 г. на Окръжен съд – Ловеч по т.д. № 13/2021 г. по описа на същия съд, като делото е върнато на Окръжен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото в първата инстанция е постъпила молба от „Веника 2009“ ООД, чрез адв. Б. П., с искане на основание чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 да бъде прекратено производството по т.д. № 13/2021 г. като недопустимо, поради неподсъдност на българския съд. В подкрепа на искането си ответното дружество е посочило в молбата, че процесното споразумение от 09.12.2019 г., чието унищожаване се иска по делото, не е самостоятелен (първичен) документ, който да урежда или да 4 създава изначални отношения между страните, а по своята природа се явява допълнителен (вторичен) документ, който цели да уреди отношенията между страните, които са възникнали от осем на брой договори, сключени в периода от 01.09.2019 г. до 16.10.2019 г. и описани подробно в чл. 1 от споразумението. Посочено е, че осемте договора са с почти идентично съдържание, като са променени единствено обектите в Германия, за които се отнасят съответните строително-монтажни работи, които „Веника 2009“ ООД следва да извърши по възлагане от BG Konstrukt GmbH. Посочено е, че страните са уговорили изрично приложимото към договорите право да бъде германското (§ 8, чл. 9.1 от договорите), а също така са уговорили и споровете да се решават от германски съд (§ 8, чл. 9.2 от договорите), от което следва, че спорът не е подведомствен на българския съд и образуваното производство следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.

Посочва се, че този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008.