Решение № 78 от 04.05.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Свищов, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20214150100607 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата Н. ИБР. Ч. твърди, че на 18.07.2019 г. е сключила с „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019 г. по реда на ЗПФУР, за сума в размер на 3000,00 лева, при лихвен процент на кредита: 21,24 %, ГПР от 50 %, със срок на кредита 22 месеца и общ размер на всички плащания 3684,04 лв.Твърди, че на същата дата, с посредничеството на първия ответник ищцата сключила Договор за поръчителство с втория отвеник – „А“ЕООД, по силата на който , дружеството- гарант се задължило да обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит, а потребителят поел задължението да заплати разсрочено на дружеството –гарант възнаграждение в размер на 166,39 лева на месец, за периода на действие на договора за кредит или общо в размер на 3660,58 лева. Посочва, че на 18.07.2019г. първият ответник изпратил от електронната си поща на електронната поща на ищцата два електронни документа,единият от които съдържащ договора за потребителски кредит с неговите принадлежности, а вторият – с приложен обединен погасителен план с включен разход за възнаграждението на дружеството-поръчител, а вторият ответник изпратил на електроннната й поща договора за поръчителство с приложен погасителен план. Посочва, че е заплатила в изпълнение на договора сума за 1 вноски от по 332,21 лева, дължими по погасителния план до 31.07.2020г.. и непълна 13-та вноска в 1 размер на 60 лева или общо сумата 4 046,52 лева. Твърди, че на основание чл.

23 от ЗПК, не е дължала заплащането на лихви и на възнаграждение за дружество - гарант, тъй като кредитната сделка и договора за поръчителство са изначално нищожни. Счита, че не са изпълнение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договореното съдържание условията за прилагане на лихвения процент.

Твърди, че е налице неяснота върху каква стойност се изчислява уговорената с процесния договор възнаградителна лихва 24,24 %, не е посочено дали тя е фиксирана или променлива, дали се начислява на годишна или на друга база.

Сочи, че ЗЗК и ЗЗП издигат като основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информация, позволяваща му да направи своя информиран избор. Твърди, че непредставянето на релевантна за потребителя информация относно основен елемент – условия, при които се изчислява стойността на финансовата услуга преди сключването на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо за потребителя, за което се предвижда тежка правна последица по чл. 22 ЗПК – нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че кредиторът е нарушил императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора такъв от 50 %, с което ищцата като потребител е била въведена в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на последната, което влече нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Заявява, че кредиторът е създал предпоставки кредитополучателят да престира възнаграждение на дружество – гарант, което е свързано лице със самия кредитор. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е несъмнено разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния лихвен процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.Поддържа, че търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по – нисък от действителния годишен лихвен процент на разходите, се окачествява като „заблуждаваща“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29. Навежда, че съдът на ЕС е извел, че установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13 компетентния съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорените клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит. Заявява, че не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата начин на условията на договора, съответно потребителката била лишена от възможността разбере икономическите последици на поетите от нея задължения относно обхвата на всички разходи и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с което правата й на потребител били нарушени. Заявява, че нейната 2 неинформираност е довела до неравноправност в кредитното правоотношение. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР по компоненти. В процесния договор е посочен лихвен процент по кредита – 21,24 %, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Поддържа, че неяснотите, вътрешните противоречия и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. Позовава се на нищожност на договора с доводи за неспазване на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК при липсата на информация за правото на отказ от договора и условията, при които то може да се случи. , която информация била от съществено значение за потребителя, който следвало да има данни за дължимата лихва на ден, ако упражни правото си на отказ, а липсата й я изправяла пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, с произтичащите от това негативни последици-правото на отказ да бъде погасено поради неизпълнение. Заявява, че договорът е изначално недействителен и на основание обстоятелството, че не е спазена писмената форма за действителност на същия и не изразено валидно съгласие за сключване на кредитната сделка. Твърди, че не е завършен фактическия състав по сключване на договора и не е спазена изискуемата писмена форма.

Страните следвало съгласно изискванията на чл. 13, ал.4 от ЗЕПЕУУ изрично да договорят, че обикновеният електронен подпис има правата на саморъчен подпис, но това не е сторено, поради което са изпълнение изискванията на ЗПК за постигане на валидно съгласие за пораждане на целените от страните правни последици. Поради нищожността на кредитната сделка нищожна се явявала и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в изпълнението й Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А“ ЕООД. Договорът за поръчителство бил нищожен и на самостоятелни основания. Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя, като по силата на подписания договор за поръчителство се задължила да заплати на дружеството поръчител месечно възнаграждение в размер от 166,39 лв. за срока на Договора за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019г. Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като длъжникът по този договор не получавал насрещна престация.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в отношенията, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа добросъвестно.

Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Счита, че тази уговорка се 3 намирала в противоречие с целите на Директива 2008/48., транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.Поставяйки на кредитополучателката изискване да сключи договор с дружеството поръчител, кредитодателят „К“ ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „К“ ЕАД и кредитополучателката следвало, че ако е изразила воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следвало незабавно да престира, в противен случай договорът бил нищожен.

От представения по делото погасителен план било видно, че ищцата се е задължила да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. не била надарила незабавно кредитодателя, което обуславяло нищожността на тази уговорка.Поради акцесорния характер на договора за поръчителство, нищожността на кредитната сделка, обуславяла нищожност и сключения договор за учредяване на поръчителство. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо първия ответнки „К“ЕАД нищожността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019г.., да признае за установено спрямо втория ответник „А“ЕООД че е нищожен сключения на 18.07.2019г. договор за поръчителство на задълженията по

Договор за потребителски кредит

№

2060920/18.07.2019г.. и да осъди ответника „А“ ЕООД да й заплати сумата от 1996,68 лв., представляваща изплатено без правно основание възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски, като на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Ф. за оказаната безплатна адвокатска помощ. В хода на устните състезания на взема становище.

Ответникът „К“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор за кредит при твърдените условия, както и че ищцата е усвоила сумата от 3000 лв.. Твърди, че по договора за кредит ищцата се задължила да извърши плащания в общ размер на 3648,04 лева за предоставения кредит в размер на 3000 лева.

Оспорва твърдението, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Позовава се на обстоятелството, с преддоговорната информация до знанието на ищцата било доведено съдържанието на всяка една от клаузите по договора, както и процентното съдържание от главницата по кредита, така и паричните суми.

Навежда твръдения, че по смисъла на чл. 2, ал. 1 от процесния договор е упоменато, че лихвеният процент е „Фиксиран годишен лихвен процент в размер на 21,24 %“. От него и от ОУ, Раздел I, т.5 се установявало, че 4 лихвеният процент е годишен и се начислява на база 360 дни. Било записано също в СЕФ, част II, т.5, че вноските са месечни анюитетни, което се установявало и от подробния погасителен план, обективиран в т. 10 от Приложение № 1“Условия на кредита“. Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор № 2060920/18.07.2019 година, поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи на ищцата, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищцата е имала възможност да избере сключването на договора при други условия- необезпечен кредит; да предостави банкова гаранция или да обезпечи изпълнението на задължението си по договора между нея и кредитора, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Заявява, че предоставянето на обезпечението не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за кредитополучателят няма санкция, ако избере необезпечен кредит. Ответното дружество твърди, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, като сключвания на последния било възможност, а не задължително условие. Оспорва възнаграждението да съставлява разход. Твърди, че титулярите на вземанията били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице, а ищцата имала право на отказ от същия, което не упражнила. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Счита, че не е подавало на ищцата заблуждаваща информация, напротив – тя била фактически точна, като ищцата сама вземала самостоятелно и информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията на ищцата за неспазване на писмената форма за действителност на процесния договор и за липса на валидно съгласие за сключването му.