Определение № 586 от 09.02.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586

Стара Загора, 09.02.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдията Галина Динкова административно дело № 139/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. Н. С. с постоянен адрес в гр.Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв.П. Б. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000019/ 03.01.2026г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОД на МВР – Стара Загора. С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, като се твърди, че същата би могла да причини на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди, доколкото при прекратяване регистрацията на автомобила ще е лишен от възможността да пътува до месторабота, тъй като живее в краен квартал – кв.“Кольо Ганчев“, и съответно няма да може да упражнява трудова дейност, което би довело и до липса на средства за издръжка.

Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 26-1228-000019/ 03.01.2026г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на Г. Н. С. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.01.2026г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения за необходимост за жалбоподателя да управлява собствения си лек автомобил за да се придвижва от кв. „Кольо Ганчев“ на град Стара Загора до мястото на работа, което не е посочено, нито са представени доказателства за извършване на трудова дейност. Сочените обстоятелства освен че са недоказани, не са и достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Несподелимо е твърдението, че упражняването на трудова дейност от оспорващия би било възпрепятствано от приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП. В случая без всякакво съмнение, с оглед местоживеенето на Г.С. в гр.Стара Загора, кв.“Кольо Ганчев“, са налице алтернативни начини, освен ползването на личен автомобил, за придвижване до работното място – посредством градския транспорт или таксиметров превоз. В този смисъл невъзможността на Г. С. да осъществява трудовите си функции поради прекратяване регистрацията на собствения му лек автомобил, не представлява нито фактическа, нито правна последица от действието на оспорената ЗППАМ № 26-1228-000019/ 03.01.2026г., вкл. от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

С оглед изложеното съдът намира, че направеното от Г. С. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000019/ 03.01.2026г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Н. С. с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Тракийка“ № 19, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000019/ 03.01.2026г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: