Решение № 451 от 29.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100510833 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20279436 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 56468/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 52 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. А. А., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основА.е чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата о т 2617,93 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2016 г., до окончателното изплащане и сумата от 349,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 08.07.2016 г., като е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2638,51 лв. и за периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г., както и предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 375,98 лв. Осъдена е А. А. А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 842,12 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на А. А. А. на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 13,82 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

1

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Н. “ ЕАД.

Срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответницата А. А. А., с оплаквА.я за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възраженията на страната, наведени в отговора на исковата молба, не е направил преценка на всички доказателства по делото, бланкетно е посочил, че кредитира изготвените по делото експертизи, без да обсъди направените възражения във връзка с начина на изготвянето им. Излага се, че районният съд е допуснал процесуално нарушение при докладване на делото съобразно чл. 146 ГПК, в доклада по делото липсват указА.я относно разпределението на доказателствената тежест, кои обстоятелства се нуждаят от доказване, за кои факти и обстоятелства стрА.те не сочат доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по делото е представен протокол за проведено на 16.09.2002 г. общо събрА.е на етажните собственици в жилищния блок, в който се намира процесният апартамент, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като ищецът е представил протокол от 16.09.2002 г. от общо събрА.е на етажните собственици и наематели в жилищен блок №**, ж. к. ******* *******, а процесният имот се намира в жилищен блок № *******“. С оглед на това по делото не е доказано редовно възникване на облигационно правоотношение с дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия.

Съдът не е обсъдил и че по делото липсва заявление – декларация за откриване на партида на името на ответницата, както и основА.е за служебно откриване на партида на нейно име.

Оспорват се и представените извлечения от сметки и съобщения към фактури като частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Сочи се, че описА.те в извлечението фактури не са представени по делото, както и вещото лице не се е запознало с тях, поради което не са установени дължимите суми за доставена топлоенергия за процесния период. Не са представени доказателства, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирА. на отоплителните тела в имота в съответствие с ч******* от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Неправилно СРС е кредитирал експертизите по делото, които са изготвени само въз основа на данни на ищеца и доказателства, които не са представени по делото. Вещото лице по ССчЕ е работило по готови файлове, предоставени от „Т.С.“ ЕАД, не се е запознало с изготвените фактури и изравнителни сметки, не е описало фактурите и не е посочило кое задължение по коя фактура се дължи, а от заключението не може да се установи основА.ето, на което са възникнали претендирА.те от ищеца задължения на ответника. Представените от третото лице – помагач изравнителни сметки са депозирА. след изтичане на указА.я в определението по чл. 140 ГПК срок. Аналогично вещото лице по СТЕ е работило по готови файлове, без да се запознае с делото, без да посети ищеца и фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия, топлоснабдения имот и абонатната станция, като не е ясно по какъв начин е установило, че топломерът е преминал 2 метрологични проверки. СРС неправилно е приел и дължимост на мораторна лихва за периода след м. 02.2014 г. при липса на данни ищецът да е публикувал на своята интернет стрА.ца данни за дължимите суми за топлинна енергия, съгласно чл. 33, ал. 4 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г., съответно да е поставил ответницата в забава. Оспорва се и изводът на районната инстанция, че няма вземА.я, които да са погасени по давност.

Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени и за уважените с обжалваното решение размери. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е депозирал а отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД, не взема становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени предявените искове до посочените по – горе размери, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна и събрА.те по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, както следва: с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 2595,91 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.07.2013 г. – 30.04.2015 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.

София, ж. к. „*******“, бл.********** с аб. № *****; и за сумата от 42,60 лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за същия период, както и с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 369,95 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 08.07.2016 г. , както и за сумата от 6,03 лв. – лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за същия период. Претендирана е и законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2016 г., до окончателното плащане. За вземА.ята е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 41455/2016 г. по описа на СРС, 52 състав. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, като видно от данните по делото исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е огрА.чен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи 3 служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно, но недопустимо в частта, с която е уважен искът за главница за топлинна енергия за разликата над 2595,91 лв. до 2617,93 лв. – като постановено свръхпетитум. Със заявлението по чл. 410 ГПК, както и с исковата молба, ищецът е претендирал сумата от 2595,91 лв., главница за топлинна енергия и сумата от 42,60 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия, но нито в мотивите на обжалваното решение, нито в диспозитива на същото, е отразено, че сумата от 2617,93 лв. включва и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, поради което настоящият състав приема, че районният съд е приел за дължима единствено главница за топлинна енергия, като признавайки за установено, че ответницата дължи повече от претендираното, е постановил недопустим съдебен акт, който в посочената част следва да бъде обезсилен.

В останалата обжалвана част решението е допустимо, а по неговата правилност, с оглед конкретните оплаквА.я във въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

За да се уважи главният иск по делото следва да се установи, че за процесния период между стрА.те е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия, срещу задължение на последната да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия и е начислил суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.).

По отношение на акцесорния иск ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Ответницата следва да докаже правоизключващи или правопогасяващите си възражения, включително, че възможността за принудително събиране на вземанията е погасена по давност.

По аналогичен начин е разпределил и първоинстанционният съд доказателствената тежест между стрА.те с доклада по делото, приет без възражения от ответницата, поради което не са налице твърдяните процесуални нарушения във връзка с доклада по делото по чл. 146 ГПК, като следва да се посочи, че СРС не е указал на стрА.те за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства, тъй като такива са били представени от ищеца, а във връзка с доказателствената им стойност и дали същите са достатъчни за доказване тезата на страната съдът дължи произнасяне с крайния си акт по съществото на спора.

Действащата към периода на облигационните отношения между стрА.те нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна 4 собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 /24.04.2007 г. , отм.).

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.