Определение № 597 от 13.10.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Ямбол, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. С.а като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на М. С. Т. от гр. *, подадена чрез пълномощника адв. К. С. от АК- Ямбол и на „Тедимпекс“ ЕООД- в ликвидация гр. Хасково, подадена чрез пълномощника адв. Е.Д. от АК- София, против Определение № 240 от 07.07.2025 г. на Тополоградския районен съд, постановено по гр.д. № 57/2024 г. по описа на този съд.

Жалбоподателят М. Т. обжалва определението на ТРС в частта, за разноските, с която на основание чл.78, ал.4 от ГПК дружеството „Тедимпекс“ ЕООД е осъдено да му заплати направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1940,00 лева. Оплакването на жалбоподателя М. Т. е за неправилност на определението в тази му част, като постановено в нарушение на закона и противоречащо на съдебната практика.

Изтъква се, че съдът по своя инициатива и усмотрение, без направено от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по чл.

78, ал.5 от ГПК, е намалил размера на същото от 4 500,00 лв. на 1 940,00 лв., както и това, че присъдения размер на адвокатското възнаграждение не е минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която ТРС се е позовал и която към момента на постановяване на определението е отменена. По тези съображения се настоява за отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на ново определение, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в техния пълен размер.

Жалбоподателят „Тедимпекс“ ЕООД- в ликвидация, обжалва определението на ТРС, с което е прекратено производството по делото, както и в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на М. Т. в размер на 1 940,00 лв. Оплакването на дружеството- жалбоподател е за неправилност на определението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Оспорен е извода на ТРС, че в срока по чл.231 от ГПК не е поискано възобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство по делото. Сочи се, че такова искане е направено от ищеца с молба от 11.04.2024 г. В случай, че съдът не възприеме тези му твърдения, жалбоподателят изтъква, че пропускът да поиска възобновяване на производството по делото в срока по чл. 231 от ГПК се дължи на неизпълнение от страна на ТРС на задължението му по чл.7 от ГПК, тъй като с определението от 18.09.2024 г., с което 1 производството по делото е било спряно, съдът не е указал на страните, че следва да поискат неговото възобновяване в шестмесечен срок. Счита се, че допуснатото от първоинстнационния съд нарушение е съществено, тъй като е нарушен основен принцип на процеса, накърнено е правото на защита на страните, и като краен резултат е постановено обжалваното определение. Определението се счита за неправилно и необосновано и в частта му относно присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 940,00 лева. Поддържа се, че съдът в нарушение на чл.8, ал. 3 от ГПК не е дал възможност на ищеца се запознае и да изрази становище по молбата на ответника от 09.04.2025 г., с която се претендират и разноски по делото, както и че присъдения размер на разноските е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност- по делото е проведено само едно заседание, в което производството е спряно, а други процесуални действия не са извършвани. Жалбоподателят изтъква също така, че ТРС неправилно се е позовал на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1, като не се е съобразил постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, имащо задължителен характер за българските съдилища и според което посочените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, поради което и не следва да се вземат предвид при определяне на разноските. Счита се, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, справедливия размер на разноските, които следва да бъде присъден в полза на ищеца е 500,00 лв., до който размер жалбоподателя моли да се намалят присъдените от ТРС разноски за адвокатско възнаграждение на ответника. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от „Тедимпекс“ ЕООД- в ликвидация, чрез пълномощника адв. Д., е постъпил писмен отговор на подадената от М. Т. частна жалба, в който се изразява становище недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане на срока по 275 от ГПК и се настоява за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството, образувано по тази жалба. Частната жалба е оспорена и като неоснователна, като се излага, че в нарушение на чл.8, ал.3 от ГПК първоинстанционният съд не е предоставил възможност на ищеца да се запознае с подадената от ответника молба от 09.04.2025 г., с която е направено искане от М. Т. за прекратяване на производството по делото и присъждане на разноски в размер на 4 500,00 лв., като сочи, че се е запознал с тази молба след постановяване на обжалваното определение. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което счита, че разноските правилно са намалени от първоинстанционния съд, като е съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото, като настоява възражението по чл.78, ал.5 от ГПК да бъде зачетено и взето предвид от въззивния съд. Страната излага, че към молбата, с която ответникът е поискал прекратяване на производството по делото няма представени доказателства за сключен договор за правна помощ и съдействие, както и доказателства и за заплатено адвокатско възнаграждение, включително и в претендирания от размер от 4 500 лева, не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Поддържа се, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което производството е било спряно по съгласие на страните, а след това е било прекратено, което сочи на точа, че делото не се отличава с каквато и да била фактическа и/или правна сложност, а присъдените от ТРС разноски са съобразени и с положение труд от процесуалния представител на ответника, поради което размера, в който са присъдени отговаря и на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, изискващи размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. По тези съображения се моли частната жалба на насрещната страна против обжалваното определението в частта за разноските да бъде оставена без уважение, а в случай, че бъде приета за допустима- без уважение като неоснователна.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от М. Т.

2 по частната жалба на „Тедимпекс“ ЕООД- в ликвидация.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба на „Тедимпекс“ ЕООД- в ликвидация против Определение № 240 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 57/2024 г. по описа на ТРС, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваеми акт- определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като прегражда по- нататъшното развитие на делото, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворяваща изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата против определението в частта, с която производството по делото е прекратено, е неоснователна, като съображенията са следните:

Производството пред Тополовградския районен съд е образувано след прекратяване на производството с Определение № 14 от 11.01.2024 г. по гр.д. № 6/2024 г. по описа на Ямболския окръжен съд и изпращането му по подсъдност на Тополовградския районен съд, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Тедимпекс“ ЕООД– в ликвидация, ЕИК 000884385, против М.С.Т. от гр.*, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, вземанията, предмет на изпълнително дело № 20238780401499/2023 г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№878, с район на действие района на Окръжен съд - Ямбол, в общ размер на сумата от 47 090,54 лева, включваща 7051,55 лева- неолихвяема сума, 16 320 лева главница, 20 091 лева лихви, 30,22 лева допълнителни разноски, 198 лева разноски по изпълнителното дело, и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 3395,77 лева, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден от Софийски градски съд по т. д №5902/2012 г. на Софийски градски съд, тъй като същите са погасени по давност на основание чл.110, чл.111, б.“в“ и чл.119 от ЗЗД. Предявен е и евентуален иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на изпълнително дело №20238780401499/2023 г. на ЧСИ И.Х., рег.№878, с район на действие района на Окръжен съд - Ямбол, в частта им за претендираната лихва за сумата над 5322,75 лева до пълния претендиран размер от 20 091 лева, тъй като същите или са погасени по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, или са без основание.

След извършената размяна на съдебните книжа, с Определение № 181 от 04.06.2024 г. ТРС е насрочил делото в о.с.з. на 01.08.2024 г. В това съдебно заседание ход на делото не е даден, като ответникът М. Т. се е явил с упълномощен от него процесуален представител- адвокат К. С. от АК- Ямбол, с представено пълномощно от 29.07.2024 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, от който се установява, че размера на договореното и заплатено от ответника на адвоката адвокатско възнаграждение е в размер на 4 500,00 лева.

В проведеното на 18.09.2024 г. о.с.з. с участието на пълномощниците на страните, ТРС е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК- по съгласие на страните. Видно от приложения към първоинстанционното производство протокол от проведеното на 18.09.2024 г. о.с.з., съдът не е указал на страните, че спряното по общо съгласие производство ще бъде прекратено, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от тях не е поискала възобновяването му.

На 09.04.2025 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ответникаадв. К. С. вх. № 455 от 09.04.20225 г., с която е направено искане за прекратяване на производството по делото, мотивирано с бездействието на ищеца, който не е поискал възобновяването на спряното производство. С молбата е направено искане за присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

3

На 11.04.2025 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца- адв.

Е.Д. вх. № 463 от 11.04.2025 г., с която е направено искане за възобновяване на производството по делото.

С обжалваното определение № 240 от 07.07.2025 г., ТРС е приел, че в шестмесечния срок по чл.231, ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 18.03.2025 г., нито една от страните не е поискала възобновяване на производството по делото. Приел е също така, че молбата на ищеца за възобновяване на производството по делото е подадена след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК и е недопустима.

След като е прекратил производството по делото, с обжалваното определение първоинстнацинният съд се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК, като е приел, че претендирания от тази страна размер на заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Като се е позовал на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по делото от 49 000 лв., съдът е приел, че разноските на ответника следва да бъдат намалени и присъдени в минимален размер според тарифата, а именно 1940,00 лв.