Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2420 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1817/2025
Вид
Определение № 2420
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2420 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20255300501817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. Н. Ч., чрез адв. А. М. против Определение №2352/21.05.2025г., постановено по гр.д.№115/2025г. по описа на Районен съд- Асеновград, I гр.състав, с което се изменя РЕШЕНИЕ от 28.04.2025г. по гр.д.№115/2025г. в частта му за разноските, като се НАМАЛЯВАТ тези, които Ц. Н. Ч. е осъден да заплати на адвокат В. А. Р., а именно от 400 лева на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Р. Ц. Ч., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т. Е. Н., ЕГН ********** по гр.д.

№115/2025г. по описа на Районен съд Асеновград. Със същото определение се осъжда Р. Ц. Ч., чрез нейната майка и законен представител Т. Е. Н., да заплати на Ц. Н. Ч. сумата от 100 лева, направени по производството разноски.

Жалбата е постъпила в законовия срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че първият съд оставил без уважение искането му в молбата по чл. 248 ГПК, че разноски не следвало да се присъждат на никоя от страните по делото, което било застъпено в ТР № 3 от 27.06.2024г., по тълк.дело №3/2023г. на ВКС. Неправилно Районният съд приел, че производството по чл. 150 СК било исково, а не такова по спорна съдебна администрация. Постановените в това производство решения не пораждали СПН, с тях не се разрешавал материален спор. Цитират се постановките на тълкувателния акт на ВКС. Предявеният иск за издръжка бил частично уважен, като съобразно тълкувателното решение не следвало Ц. Ч. да бъде осъждан да заплаща разноски за оказаната безплатна правна помощ на 1 ищцата. Поради това иска отмяна на атакуваното Определение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата в размер на 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие, съответно да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се остави без уважение искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното производство е било образувано по повод искова молба с правно основание чл. 150 СК, предявена от Р. Ц. Ч., чрез нейната майка и законен представител Т. Е. Н. против Ц. Н. Ч., като с постановеното Решение №224/28.04.2025г., Районен съд- Асеновград, I гр.състав, е изменил размера на издръжката, като е увеличил същия от 150 лв. до 300 лв. месечно, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 350 лв.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски, като Ч. е осъден да заплати на адв. В. Р. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на насрещните по делото страни.

Против решението, в частта за разноските е постъпила и молба по чл.

248 ГПК от Ц. Ч., в която молителят се е позовал на ТР № 3 от 27.06.2024г., по тълк.дело №3/2023г. на ВКС и е направил искане да не бъде осъждан на разноски за оказаната безплатна правна помощ на ищцата, тъй като искът бил частично уважен, което било в съответствие с постановките на тълкувателния акт. Евентуално е поискал отговорността за разноски по делото да бъде определена по съразмерност.

С атакувания съдебен акт Районният съд е приел, че в случая не е налице основание да не се присъждат разноските, доколкото тълкувателното решение засягало производствата по спорна съдебна администрация, а настоящото дело не попадало в тази категория. Констатирано е от съда, че с решението си пропуснал да определени дължимите разноски по съразмерност, с оглед на което изменил своя краен съдебен акт.

Настоящият състав, като съобрази материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

На първо място, действително с посоченото по-горе тълкувателно решение се прие, че когато е налице цялостно отхвърляне на молба, въззивна жалба или касационна жалба и пр., разноските следва да се понесат от подателя на съответните молби, а при цялостно уважаване на молбите или жалбите, разноските се понасят от ответната страна. При всички други случаи разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили. От изложеното следва, че когато съответната молба не е уважена или отхвърлена изцяло, то разноските не следва да се определят по съразмерност. Но следва да се посочи, че така приетото от Върховната инстанция намира приложение в производствата по спорна съдебна администрация / чл. 127, ал. 2, чл. 127а, ал.

2 СК, личните отношения на близки (баба и дядо) / и пр. Когато претенцията 2 за издръжка е част от производство по спорна съдебна администрация – упражняване на родителска права по отношение на детето и определяне на режим на лични отношения, то тогава действително ще се приложи приетото в тълкувателния акт, доколкото спорът е по спорна съдебна администрация и съдът замества липсващото съгласие на страните. Но когато искът е предявен по чл. 150 СК, както е в случая, за увеличаване размер на издръжка, то това производство, което ще се развие не е такова по спорна съдебна администрация, а е исково, поради което постановките на тълкувателното решение не намират приложение.

Поради горното, настоящият състав намира, че крайният извод на съда е правилен, поради което атакуваното определение подлежи на потвърждаване изцяло.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2352/21.05.2025г., постановено по гр.д.№115/2025г. по описа на Районен съд- Асеновград, I гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3