Решение № 14185 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14185 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110148122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.07.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30881/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, както следва:

1. За Л. Д. С.: 1 187,94 лева, равняващи се на 607,38 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се на адрес: **, с аб. № *, ведно със законната лихва за периода от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането; 202,44 лева, равняващи се на 103,51 евро – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.05.2025 г.; 27,60 лева, равняващи се на 14,11 евро – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането; 6,99 лева, равняващи се на 3,57 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 19.05.2025 г.;

2. За А. Л. С.: 395,98 лева, равняващи се на 202,46 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се на адрес: **, с аб. № *, ведно със законната лихва за периода от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането; 67,48 лева, равняващи се на 34,50 евро – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.05.2025 г.; 9,20 лева, равняващи се на 4,70 евро – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2,33 лева, равняващи се на 1,19 евро, 1 представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 19.05.2025 г.

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с Л. Д. С. и А. Л.

С., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **, с аб. № *. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът Л. Д. С., чрез упълномощения по делото адв. Ю. С., е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при доводи за тяхната недоказаност и неоснователно. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на притежавано от него качество на собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва количеството и качеството на доставената в процесния имот през процесния период в имота топлинна енергия, съответно стойността. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Ответникът А. Л. С. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – Н не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В полза на заявителя Т е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 30881/2025 г. по описа на СРС, 74 състав за претендираните суми по отношение на длъжниците Л. Д. С. и А. Л. С.. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжниците, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до 2 неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

3

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

За установяване факта на собственост по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти. От същия се установява, че на 13.07.1990 г. лицето ЦГТ е придобила собствеността върху процесния имот апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда III, бл. 327, вх. В.

От представения по делото акт за граждански брак с № 482/07.08.1993 г. се установява, че на 07.08.1993 г. Л. Д. С. и ЦГТ (след брака С.а) са сключили граждански брак.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че ЦГТ е починала на 10.09.2012 г., като е оставила за свои наследници по закон: съпруг – Л. Д.

С. и син – А. Л. С.. По силата на правилата на наследственото правоприемство, установени в чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, следва да се приеме, че Л. Д. С. е придобил 1/2 ид.ч., а А. Л. С. – 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот.

По делото не са налице данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице, различно от ответниците, доказателствената тежест за което се носи от последните. Следователно те са имали качеството на битови клиенти (съгласно § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т.е. установено е съществуването на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото за процесния период.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 1371,35 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.