Решение № 79 от 06.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Костинброд, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова в присъствието на прокурора Н. Кр. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100318 по описа за 2025 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за сумата от 20000 лева, от които 10000 лева, представляващи обезщетение за причинени на С. В. С. неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и разрешаване в разумен срок на гр.д. № 49464/2013 г. на СРС, и 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени на „В.К.Г.“ ЕАД неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и разрешаване в разумен срок на гр.д.№ 49464/2013г. на СРС, което вземане е цедирано на С. В. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

В ИМ се сочи, че през 2013 г. СРС е сезиран с иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „В.К.Г.“ ЕАД срещу С.В.В., в резултат на което е образувано гр.д. № 49464/2013 г., по описа на 50 състав.

Твърди се, че в хода на производството С. В. С. е конституиран като трето лице- помагач на ответника, като искът е предявен за установяване на парично задължение на ответника, поето от него при условията на солидарност въз основа на нарочен договор с нотариална заверка на подписите. Сочи се, че в срока за отговор на исковата молба ответникът р оспорил вземането спрямо него.

Твърди се, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, не 1 поставя за разглеждане особени правни проблеми, не е свързано със събирането и анализа на изключително голям брой доказателства, като по делото е постановено решение едва на 05.05.2023 г., близо 10 години след образуване на делото.

Твърди се, че този срок представлява нарушение на националните и международно поети задължения за разглеждане и разрешаване на съдебните дела в разумен срок.

Твърди се, че ищецът С. В. С. е солидарен длъжник заедно със С.В.В.

(ответник по гр.д.№ 49464/2013г) за изплащане на задължението по договора за заем, като в това си качество, е привлечен като трето лице- помагач на страната на ответника, и в това си качество е участвал в съдебното производство.

Твърди се, че през целия период на висящност на производството по гр.д. № 49464/2013г. ищецът по настоящото дело е бил в неизвестност дали ще бъде уважена претенцията спрямо ответника по процесното дело и съответно дали ще има задължение спрямо него за заплащане на част от сумата, която последният ще бъде осъден да заплати. Сочи се, че върху претендираната главницата от 25000 лева, ежегодно се начислявала и лихва от 2500 лева, със съответната част от която се увеличава евентуалното задължение на ищеца.

Това забавяне е причинило особени духовни и физически страдания за ищеца, като годините прекарани в чакане на съдебното решение са довели до съС.ие на поС.но психическо напрежение и притеснения за финансовото му съС.ие.

Ищецът е станал раздразнителен и сприхав, разсеян и фиксиран в конкретния проблем, израз на което е че почти ежедневно е обсъждал делото и липсата на движение по него. Това се е отразило и на здравословното му съС.ие непрекъснатото притеснение е причинило често безсъние, учестяване на сърдечния ритъм и повишаване на кръвното налягане, започнал е да чувства честа отпадналост, което довело и до промяна на дневния режим.

Сочи се, че ищецът- С. С. е виден общественик, политически деец и дипломат, взел дейно участие в политическия живот и събитията през 1989г. и годините след това.

Всички изложени по- горе обстоятелства обуславят извод, че в следствие на необосновано дългия период на разглеждане на гр.д.№ 49464/2013г. ищецът е претърпял съществени неимуществени вреди. Твърди се, че „В.К.Г.“ ЕАД е било ищец по гр.д. № 49464/2013г., като предмет на иска е вземане, произтичащо от договор за заем от 05.07.2012 г. След предявяване на претенцията за заплащане на сумите по договора, ищцовото дружество е цедирало вземанията в полза на „Е.т.“ ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД заедно с вземането се прехвърлят и обезпеченията, в т.ч. и личните такива, а съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗД цедентът носи отговорност за съществуване на вземането към момента на прехвърлянето му. Независимо от това дружеството е останало главна страна - ищец в производството.

Сочи се, че изключително дългия период на разглеждане на гр.д.№ 2

49464/2013г. е довело до причиняване на съществени неимуществени вреди за дружеството, свързани не само с липсата на своевременно правосъдие, но и произтичащи от това, че дружеството носи отговорност за съществуването на цедираното вземане и дадените обезпечения. Липсата на яснота дали вземането съществува и дали поръчителят отговаря за изпълнението му, е довело до редица конфликтни ситуации между цедента и цесионера. Тези конфликтни ситуации и съзнанието за неблагоприятните последици при евентуално отхвърляне на предявените искове, е довело до стрес и сериозни притеснения в представителните органи на дружеството, които са продължили с години. Интензитетът на отрицателните преживявания и тяхната продължителност, пораждат вземане за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди.

Твърди се, че на 15.08.2021г. „В.К.Г.“ ЕАД е цедирало в полза на С. В. С. всички свои вземания, които произтичат от нарушаване на правото му за разглеждане и разрешаване в разумен срок на спора по гр.д.№ 49464/2013г. на Софийски районен съд.

Претендират се разноски по делото.

Ответната страна СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.

Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като оспорва и техния размер. Ответника в подаден в срок ОИМ оспорва предявените искове като неоснователни, изразява становище за недопустимост на производството по отношение на претенцията за претендирани неимуществени вреди в полза на юридическото лице.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа исковата молба и излага подробно доводите си.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е депозирал становище, с което моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове.

Изразява становище за недопустимост на производството по отношение на претенцията за претендирани неимуществени вреди в полза на юридическото лице.

РП- Костинброд, оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщено препис от гр.д.№49464/2013 г. по описа на СРС.

Видно от материалите по същото се установява, че на 29.11.2013 г. СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „В.К.Г.“ ЕАД срещу С.В.В., в резултат на което е образувано гр.д. № 49464/2013 г., по описа на 50 състав.

С разпореждане от 09.12.2013г., състав на съда на основание чл.131 ГПК е 3 разпоредил да се връчи препис от ИМ и приложенията към нея на ответника по делото.

Същите са били връчени на 13.01.2014г., като на 12.02.2014г., е било подаден ОИМ.

С определение постановено по реда на чл.140 ГПК на 26.08.2014г., състав на съда е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 28.01.2015г., като е конституирал на като трето лице помагач на страна на ответника по делото, ищецът по настоящото дело С. С..

В проведено о.с.з. на 28.01.2015г., е даден ход на делото, същото е докладвано, като е отложено и насрочено за друга дата/25.03.2015г./, доколкото е допусната ССЕ.

Наред с това се установява, че по гр.д.№1296/22 г. по описа на СРС на 23.04.24г. е било проведено о.с.з., както и това, че на 06.06.24г. е било постановено решение 10830/24г., с което е уважен предявения от ищцата по настоящото дело иск.

На 25.03.2015г., е проведено о.с.з. по делото, в хода на което е приета допуснатата ССЕ, като е допусната допълнителна такава, а делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 20.05.2015г.

В проведено о.с.з. на 20.05.2015г. е приета ДССЕ, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

С решение №20089791/05.05.2023г., състав на съда е отхвърлил предявените претенции, като ищецът е осъден да заплати сторените по делото разноски от ответната страна.

Съдебния акт е влязъл в законна сила на 02.06.2023г.

По делото се установи, че от С. В. С. е била изчерпана процедурата по глава 3а от ЗСВ, като видно от приложения констативен протокол от ИВСС заявление по реда на тази глава са подали и „В.К.Г.“ ЕАД на 27.11.23г.

От показанията на свид. Симеон Станчев, които съдът кредитира в цялост като относими към предмета на делото се установява, че вследствие на продължителността на воденото гражданско дело пред СРС, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност, нервност и др.

Съдът намира, че макар и показанията на свидетелката И.П. да са относими към предмета по делото, то съдът намира, че е недопустимо с тях да се доказват неимуществени вреди причинени на юридическо лице, поради което намира, че не следва да се кредитират от страна на съдебния състав.

Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на делото не се установиха.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на 4 правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото като дати и действия на страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.

Съдът намира, че необосновано делото не е било надлежно решено за периода от 21.06.2015 г. до 05.05.2023г., когато е поставен крайния съдебен акт.

Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност. Страните по делото не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото.