Решение № 211 от 14.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110213265 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „П.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в ХХХХХХХХХХ, представлявано от Т.П.С. – управител, чрез адв.П.

–

САК, срещу Наказателно постановление № 706301 –

F698267/08.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. За същото на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 4 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в отклонение от императивните изисквания на чл. 42, т. 3 от ЗАНН в АУАН не е надлежно посочена датата на извършване на твърдяното административно нарушение, като в случая е отразена единствено дата на проверката, като остава неясно съвпада ли тя с датата на осъществяване на нарушението, за което е 1 образувано административнонаказателното производство. В тази връзка се сочи, че непосочването на датата на извършване на нарушението, а задоволяването с отъждествяването й с датата на извършване на проверката, представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място се излагат аргументи, че в наказателното постановление се съдържа единствено информация, че проверката е извършена в супермаркет „П.“, находящ се в гр.

София, ул. „П.В.“ № 24, без да е налице каквато и да било конкретика относно мястото, респективно обектът, в който се твърди да е извършено нарушението и е следвало да бъде предприето съответното действие, респективно и съдържащите се в акта констатации досежно мястото на извършване на нарушението са в пряко нарушение на чл. 42, т. 3, пр. 2 ЗАНН, като същите могат да бъдат приравнени на пълна липса на посочване на място на извършване на нарушението.

Отделно от това се сочи, че в конкретния случай в АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва надлежно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а се набляга единствено на констатации от извършената проверка, без да се обсъждат възраженията на управителя на дружеството, че се касае за взета служебно сума. Навежда се, че е посочен номер на междинен отчет от фискална памет № 0859379/21.02.2023 г., съгласно който касовата наличност е в размер на 1648,09 лева, но не става ясно дали междинният отчет е към момента на изчисляване на фактическата наличност и съставянето на опис или в момент преди или след това. Счита се, че нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл.

57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН безусловно са императивни и повеляват, че както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържат и да бъдат ясно посочени законовите разпоредби, нарушени с описаното в тях деяние, тъй като така осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото му да знае какво точно административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В настоящия случай се акцентира, че е констатирано единствено, че е установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер на 52,77 лева, която не е отразена във ФУ чрез функцията служебно изведени суми, като 2 въведени пари в касата са 100,00 лева.

Поддържа се, че в настоящия случай нарушението е описано от фактическа и правна страна в АУАН и в НП по начин, от който не става ясно при наличието на разлика в размера между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ, в какво се състои самото нарушение - дали в това, че не е налице отбелязване на промяната на касовата наличност чрез операция "служебно изведени"/"служебно въведени" суми или че не е налице отбелязване в касовата книга.

На следващо място се поддържа, че е налице неправилно посочване на нарушените законови разпоредби и невярна и точна правна квалификация на нарушението.

Излагат се подробни аргументи за наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Аргументира се също така, че неправилно наказващият орган е приел, че са налице отегчаващи обстоятелства, които да бъдат взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието, а именно, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 ЗДДС, доколкото атакуваното наказателно постановление е издадено след изтичане на едногодишен срок от влизането в сила на цитираното Наказателно постановление № F618847F632891/15.12.2021 г.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.А., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирана по делото писмена защита, процесуалният представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери

3 обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена от служители на НАП проверка на 17.02.2023 г. в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки „П.“, находящ се в гр.София, ул.“П.В.“ № 2 - 4, стопанисван от „П.“ ООД, ЕИК ХХХХ, обективирана в протокол № 0476627 от 17.02.2023 г. е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет № 0084310/17.02.2023 г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел DATECS FR-2000 с инд.№ ХХХХХХХХ и фискална памет № ХХХХХХХ, регистрирано в НАП с потвърждение № 4483219/21.04.2021 г., разчетната касова наличност е в размер на 208,30 лева. Фактическата наличност в касата на обекта, след опис, възлизала на 297,51 лева. Установената положителна промяна в касовата наличност възлизала на 89,21 лева, представляваща въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби, която не е била отразена чрез функцията "служебно въведени" суми във ФУ – DATECS FR-2000 с инд.№ ХХХХХХХХ и фискална памет № ХХХХХХХ, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, респективно и разчетената във ФУ сума била по – малка от наличната в касата.

При проверката е установено, че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 89,21 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на извършването му. Други нарушения не били констатирани.

На 04.03.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на пълномощник на дружеството, който го подписал без конкретно посочени възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 08.06.2023 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в 4

ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, издал обжалваното наказателно постановление № 706301 – F698267/08.06.2023 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител З. З. П..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. З. З. П. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля З. П. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

5

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание, респективно и всички доводи на въззивника, релевирани в жалбата, са изцяло неоснователни.

АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени лица, предвид приложените към материалите на делото Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, Заповед № 3424/25.06.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП, както и Заповед № 3927/23.11.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.

Предвид възраженията, релевирани в жалбата, е необходимо да бъде посочено, че съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.