Решение № 6354 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6354 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110146614 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу М. Д. Д..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 01.11.2022 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №**********, по който кредиторът предоставил на ответника сумата в размер на 1097,20 лева, при лихвен процент в размер на 21,37% и ГПР в размер на 23,32%, като същия се задължил да я върне на 24 месечни вноски от по 56,58 лева в срок до 05.11.2024 г., когато била падежирала последната погасителна вноска.

Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор за продажба на вземания от 25.04.2024 г. ищецът придобил от цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД вземанията на цедента по договора за потребителски кредит.

За вземанията по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №33898/2025 г. по описа на СРС, като била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 593,68 леваглавница по договора за кредит. Поради подадено възражение от длъжника, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 1097,20 лева – главница по договор за кредит от 01.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 386,50 лева – договорна лихва за периода 05.11.2022 г . 05.11.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с 1 който оспорва предявения иск. Не били налице доказателства, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия. По делото били представени извлчения, които са неясни и неточни по отношение на претендирания размер за заплащане на главница и лихви. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 2 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание; че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит 05.11.2022 г., сключен между ответника в качеството на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател, по силата на който дружествотокредитодател се задължил да предостави на ответника заем за закупуването на следните продукти – мултикукър с цена от 496,99 лева и ел.четка за зъба с цена от 429,90 лева. Според договора на ответника е предоставена в заем и сума в размер на 162,74 лева за застраховка тип „Bank пакет 1 кредит“ и сумата от 5,57 лева за застраховка тип „Bank пакет 1 уред, които не са изплатени на кредитополучателя, а са преведени директно от кредитора на застрахователя и са включени в главницата по кредита.

Договорът е сключен със срок на погасяване 24 месеца, при 24 месечни погасителни вноски в размер на 56,58 лв., с краен падеж 05.11.2024 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 21,37 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 23,32 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 1357,94 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 1097,20 лева, без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия.

По делото е приложен застрахователен сертификат №****************, удостоверяващ сключването на договор за Застраховка на кредита във връзка с процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита.

Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита. В сертификата е посочена еднократна застрахователна премия в размер на 169,42 лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователно събитие.

От приетата по делото декларация от 01.11.2022 г., неоспорена от ответника, се 2 установява, че кредитополучателят- ответник е получил стоките, предмет на договора за кредит.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2024 г., сключен между „Еос Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на цедент, по силата на който цедентът прехвърля на купувача своите вземания по потребителски кредити, сключени с физически лица-потребители по Закона за потребтелския кредит, които са индивидулизирани в Приложение №1 към договора за цесия. Представено е и извлечение от посоченото приложение, от което се установя, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са измежду прехвърлените на цесионера с договора за цесия от 25.04.2024 г.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, процесният кредит е усвоен, като банката е заплатила на „Емаг Интернешънъл“ ООД сумата в размер на 928,88 лева по фактура №**********/01.11.2022 г., като съгласно фактурата са платени следните артикули: мултикукър за готвене под налягане – ед.цена 255,13 евро и електрическа четка за зъби – 1 брой, ед.цена 219,80 евро. Не са налице данни за извършвани от кредитополучателя плащания в погашение на задълженията му по договора. Съгласно експертизата, при изчисляване на ГПР по кредита е взета предвид единствено възнаградителната лихва по договора, като в случай че при изчисляване на ГПР по кредита се вземат предвид застрахователните премии, които съобразно договора са включени като част от главницата, то ГПР по процесния договор за кредит ще възлиза на 53,039%.

По изложените съображения, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение по договора за стоков кредит да върне предоставената му главница в размер 928,99 лв. по договор за стоков кредит № **********/01.11.2022 г. за закупуване/заплащане на следните стоки, закупени и получени от ответника чрез стоковия кредит, предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД- мултикукър на стойност 498,99 лева и електрическа четка за зъби на стойност

Ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка, а ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл.

22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения 3 между страните договор, съдът констатира следното:

Настоящия състав на съда намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за това са следните:

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 23,32 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 1097,20 лева, от които 928,89 лева – стойността на закупените от ответника стоки, 162,74 лева – застраховка Bank пакет 1 кредит и сумата от 5,57 лева за застраховка B a n k пакет 1 уред, които застраховки са сключени с „Кардиф общо застраховане, клон България“.

От изложеното следва, че в процесния договор за стоков кредит застрахователната премия е включена в главницата. В практика на СЕС /Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14/ се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК), която приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В случая застрахователната премия представлява част от главницата по кредита, като тази сума не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя. Следователно застраховката, съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР. В обобщение настоящия състав на съда намира, че процесния договор за кредит е недействителен, тъй като в застрахователната премия е била включена в главницата по договора, вместо в общите разходи по кредита, поради което неправилно в договора е посочен ГПР в размер на 23,32% вместо действителния размер от 53,039% съгласно изчисленията на вещото лице. Липсата на включване на застрахователната премия в ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (така и Решение № 7779 от 19.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 3449/2025 г).

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9156710e-fa37-412b-b923-7ff96b9632df