Решение № 3544 от 25.09.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. Пловдив, 25.09.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11369 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против К.И.П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед №

6426/11.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10205/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, а именно: сумата от 347,18 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2017 г. до 30.09.2017 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***, за обект на потребление с ***, находящ се в гр. П, ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер на сумата 22,76 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 21.06.2018 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П,

***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия на посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок почл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по служебната справка, направена на основание Наредба № 14/18.11.2009 г. от съда в хода на заповедното производство – а именно гр. П, ***. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени лично на ответника на основание чл. 45 ГПК, видно от върнатия по делото отрязък от призовка, приложен на л. 31 по делото. В съобщението ответникът изрично е бил уведомен за задължението си да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства повече от месец от адрес, посочен по делото или този, на който веднъж е бил намерен, като му е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 17.09.2019 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията, в рамките на месец, като не е уведомил съда за новия си адрес, на който следва да бъде уведомяван. Приложена е фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена. Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна. Представени са местните издания, в които са били публикувани Общите условия на ищцовото дружество и които са действали през процесния период. Приложена е и справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив, от която се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. П, ***. Следователно и последният е имал качеството на потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. № 10205/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от

Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №

4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 175 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал.

8 ГПК във вр. с чл. 37

ЗПП и чл. 25, ал. 1 от

Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран,

Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К.И.П., ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата 347, 18 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2017 г. до 30.09.2017 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***, за обект на потребление с ***, находящ се в гр. П, ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер на сумата 22,76 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 21.06.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 6426/11.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10205/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав.

ОСЪЖДА

К.И.П. *** Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 10205/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, и сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19043/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК