Решение № 97 от 25.02.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Търговище, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20213530101233 по описа за 2021 година

Предявени са по почин на ищеца обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит, в условие на евентуалност, както следва:

Главен иск – за нищожност, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК и във вр. чл.22 от ЗПК; и в условие на евентуалност:

- поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 предлож.1 – во и във вр.чл.143 ал.1 от ЗЗП

-поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД.

Ищцата -Л. АЛ. М. твърди в исковата си молба, че в качеството и на заемател и ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството и на заемодател, са страни по договор за паричен заем Кредирект № 506232, сключен на 16.03.2021г. Сумата на отпуснатия заем е 1400 лв., при срок за погасяване 18 месеца, като общата сума за плащане е 1962.26 лв.

По силата на т.6.2. от ДПЗ , при неизпълнение на задължението по т.6.1. от ДПЗ, заемателят трябва да заплати неустойка в размер на 2843.74 лв., разсрочено съгласно погасителния план. По този начин общата сума, дължима от заемателя е в размер на 4806 лв. /1962.26 лв.+2843.74лв./.

Клаузата за неустойка в размер на 2843.74 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.

1предлож.1-во от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. С предвиждането 1 на такива разходи за неустойка в ДПЗ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. ГПР е посочен в ДПЗ само като абсолютна стойност и не е ясно какви разходи включва, в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока и в този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. С процесната клауза за неустойка от ДПЗ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата в размер на 2843.74 лева е два пъти над сумата на отпуснатия кредит в размер на 1400 лева.

Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД; в условие на евентуалност, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК и във вр. чл.22 от ЗПК; и в условие на евентуалност поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 предлож.1 – во и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Редовно призована ищцата не се яви лично в открито заседание и не се яви упълномощен процесуален представител. С писмени становища от 14.02.2022г. и от 17.02.2022г. от пълномощника – адв. М.М. от АК-П., исковете се поддържат така, както са предявени, ведно с искане за присъждане на разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Възраженията на ответника, изложени в писмения отговор са следните:

- Не е налице противоречие с добрите нрави в клаузата за неустойка: При вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. В настоящия случай при сключване на процесния кредит ищецът не е представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем.;

-Размерът на неустойката не се включва ГПР. Уговорената, в чл. 6.2 от договора, неустойка се явява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се взема предвид при изчисляване на ГПР. От тук следва, че неустойката по чл. 6.2 от договора, не влиза в посочения размер 2 на ГПР и не може да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните, тя няма такава функция.;

- ГПР в размер на 48.01% е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент. Ясно посочен е и размерът на възнаградителната лихва- 40.05%, с оглед на което е изпълнено задължението по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.;

- Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗПП неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Видно от самия договор в разпоредбата на чл. 6.2 от същия ясно и точно е посочено какви ще са финансовите последици за потребителя, в случай че същият не предостави исканото обезпечение.; Съгласно чл. 3, параграф 2 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.;

-Не е налице заобикаляне на закона-разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, посредством предвиждане на неустоечно задължение, което в действителност се явявало „калкулиране на допълнителна печалба“.

- Не е налице заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. В процесния ДПЗ ясно са посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка, в случай че потребителя не предостави исканото обезпечение. В ГПР размерът на неустойката не е включен, по аргументите изложени по-горе. Още при сключването на договора потребителят може да направи преценка за икономическите последици от сключения договор. Не е налице никаква подвеждаща информация, която може да въведе потребителя в заблуждение и да повлияе на решенията дали да сключи или не процесния договор.;

- Не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит, в същия са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите.

Редовно призован в открито заседание, ответникът няма процесуален представител.

Постъпи писмена молба, с която поддържа писмения отговор , оспорва в т.1 писменото заключение по съдебната счетоводна експертиза и моли за назначаване на повторна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по настоящото дело писмен договор, „Сити Кеш“ ООД -София, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ищцата Л. АЛ. М., наричана за краткост – заемател, са сключили

Договор за паричен заем Кредирект № 506232 от

3

16.03.2021г. с индивидуални условия на договора и общи условия.

Съгласно чл.3 от индивидуалните условия на визирания договор, параметрите на отпуснатия заем са: размер на отпуснатия заем: 1400 лв.; размер на погасителна вноска:

4 х 46.73 лв. и 14 х 126.81 лв.; ден на плащане: петък; вид вноска: месечна; ГПР: 48.7 %; брой вноски: 18; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; дата на първо плащане:

16.04.2021г.; дата на последно плащане: 16.09.2022г.; обща сума за плащане: 1962.26 лв.

Чл.4 от договора представлява План за погасяване /погасителен план/ , даден в табличен вид, в който са посочени в отделни колони № на погасителна вноска; падеж на вноска; главница; лихва; вноска /главница+ лихва/; неустойка; вноска с неустойка; отстъпка; сума за плащане. Така при обща сума за плащане /главница+лихва/ в размер на 1962.26 лв. и начислена неустойка върху тази сума 2843.74 лв. общо дължимата сума за плащане с неустойка е 4806 лв., като след приспадане на отстъпка 120 лв. оставащата общо дължима сума /главница+ лихва + неустойка/ е в размер на 4686 лв. Направено е уточнение след погасителния план, че показаните неустойка и вноска с неустойка са размер на дължимото месечно плащане при неизпълнение на т.6.1. от индивидуалните условия но договора за заем. Съгласно чл.5, годишният процент на разходите /ГПР/ на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да плати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите по Тарифа за таксите на заемодателя.

В чл.6 от индивидуалните условия на процесния договор заемодателят и заемателят се споразумели, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл.33 ал.1 от ОУ /т.1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни,така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; и т.2 Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва/.

В чл. 33 ал.2 от ОУ е регламентирано правото на заемодателя – еднолично и без да се мотивира дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

4

Очевидно тази разпоредба от ОУ е в конфронтация с разпоредбата на чл.6.1. от индивидуалните условия по ДПЗ, където е казано, че заемателят се задължава да представи обезпечението в срок от 3 дни, считано от усвояване на заеманата сума. За да тече срок от усвояване на заеманата сума значи договорът вече е сключен /чл.20 ал.1 от ОУ/ и тогава заемодателят не би могъл „да откаже сключване“ при непредставяне на исканото обезпечение, а заемателят направо е поставен в положение да дължи неустойка разпределена към ежемесечните вноски съобразно погасителния план!

В чл.6.2. от индивидуалните условия на посочения по-горе договор за паричен заем е уговорено, че при неизпълнение на т.6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2843.74 лв., като неустойката са начислява автоматично от заемодателя и с подписването на договора заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.

Начислената неустойка във фиксирания общ размер 2843.74 лв. се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.