Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28996 от 10.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4844/2023
Вид
Определение № 28996
Подписан
10.08.2026
В сила
10.08.2026
Състав
БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28996 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20231110104844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. П. Ж. срещу „Финансцентър“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 11.3 и чл. 11.4 от договор за паричен заем № 6002900/27.05.2022 г., предвиждащи заплащане на неустойка в размер на 1772,42 лв. при непредоставяне на уговореното обезпечение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Позовава се на сключено между страните споразумение от 18.03.2024 г., с което отношенията им по процесния договор били окончателно уредени, както и на извършено на 05.04.2024 г. плащане.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи кредитното досие по процесния договор е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Българската народна банка с информация за сключените между страните сделки и движението по тях следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на предмета на спора.

Сключването на процесния договор не се оспорва, а исканата обща информация не е относима към преценката за действителността на оспорените договорни клаузи.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2026 г. от 1

14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, „Финансцентър“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в цялост кредитното досие по договор за паричен заем № 6002900/27.05.2022 г., включително копие от договора, погасителния план, стандартния европейски формуляр и документите, съдържащи данни за компонентите, включени при изчисляването на годишния процент на разходите.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани твърденията на ищеца, за установяването на които документите са били поискани, включително относно съдържанието на договорната документация, предоставената преддоговорна информация и компонентите на годишния процент на разходите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българската народна банка за снабдяване с информация относно сключените между страните сделки и движението по тях.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът Б. П. Ж. твърди, че на 27.05.2022 г. е сключила с ответника „Финансцентър“ ЕООД договор за паричен заем № 6002900, по силата на който е получила сумата 1400 лв., платима на 13 месечни погасителни вноски. Поддържа, че договорът не е изготвен по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, че не съдържа ясно посочени годишен лихвен процент и условията за прилагането му, допусканията и компонентите, използвани при изчисляването на ГПР, както и надлежна информация за правото на отказ. С чл. 11 от договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка, а при непредоставянето й в седемдневен срок съгласно чл. 11.3 и чл. 11.4 заемателят да заплати неустойка 1772,42 лв., разсрочена с погасителните вноски. Според ищеца краткият срок прави предоставянето на обезпечението практически невъзможно, а неустойката надхвърля главницата, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК, представлява скрит разход по кредита и е включена в предварително изготвена, индивидуално недоговорена и неравноправна клауза. Иска прогласяване нищожността на клаузите на чл. 11.3 и чл. 11.4, предвиждащи заплащане на неустойката, и претендира разноските по делото.

2

С отговора на исковата молба ответникът „Финансцентър“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния договор, но поддържа, че на 18.03.2024 г. страните са сключили извънсъдебно споразумение за окончателно уреждане на отношенията си по него.

Съгласно споразумението ответникът се задължил да върне като недължимо платена сумата 1772,42 лв., а страните заявили, че след изпълнението му нямат взаимни претенции по договора и производството следва да бъде прекратено. Твърди, че на 05.04.2024 г. е превел уговорената сума, поради което ищецът е следвало да предприеме действия за прекратяване на делото. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК и чл. 143–146.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 27.05.2022 г. са сключили договор за паричен заем № 6002900, по който на ищеца е предоставена сумата 1400 лв., и че чл. 11.3 и чл. 11.4 от договора предвиждат неустойка в размер на 1772,42 лв. при непредоставяне на уговореното обезпечение.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването и съдържанието на процесния договор, качеството си на потребител и обстоятелствата, обуславящи твърдяното противоречие на оспорените клаузи с императивните изисквания на ЗПК и тяхната неравноправност.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че оспорените клаузи са били индивидуално уговорени, че договорът съдържа изискуемата от ЗПК информация и че посоченият ГПР е изчислен при включване на всички разходи по кредита. В негова тежест е и да докаже сключването, съдържанието и изпълнението на споразумението от 18.03.2024 г., включително връщането на сумата 1772,42 лв., както и настъпването на твърдените от него последици за спорното правоотношение.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като при неизпълнение на предоставената възможност губят правото да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото заседание може да вземе становище по направените от ответника възражения и по представените с отговора доказателства и да ангажира доказателства във връзка с тях при условията на чл. 147 ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

3

УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца Б. П. Ж. – и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4