Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 12.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16944/2024
Вид
Решение № 520
Подписан
12.01.2025
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110116944 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от В. М. Г. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 678,01 лева, представляваща стойност на начислени задължения във връзка с доставени водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: [адрес], по партида с клиентски № ***, начислена във фактури за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г.

Ищецът твърди, че при ответното дружество [фирма], във връзка с доставката на водоснабдителни и канализационни услуги за адрес: [адрес], е открита партида с клиентски № ***, с титуляр В. М. Г. – ищецът по делото. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията по партидата, същият установил, че при ответника са налице отразени такива в общ размер на сумата от 678,01 лева, съгласно издадени фактури през периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г., а именно: фактури №№ **********/08.01.2018 г., 0078750895/07.02.2018 г.,

0079399106/08.03.2018 г.,

0080068063/05.04.2018 г.,

0080719276/09.05.2018 г.,

00811380741/07.06.2018 г.,

0082057339/06.07.2018 г.,

0082704065/07.08.2018 г.,

0083368655/07.09.2018 г.,

0084058790/05.10.2018 г.,

**********/07.11.2018 г.,

0085410339/07.12.2018 г.,

0086088732/08.01.2019 г.,

0086754501/07.02.2019 г.,

0087416008/08.03.2019 г.,

0088107068/05.04.2019 г.,

0088772342/09.05.2019 г.,

0089473591/07.06.2019 г.,

0090144753/05.07.2019 г.,

0090819346/07.08.2019 г., 0091507300/09.09.20219 г., 0092174799/07.10.20219 г., 0092863071/07.11.2019 г. и 0093549214/06.12.2019 г. С исковата молба В. Г. оспорва дължимостта на начислените суми с довод за липсата на облигационно правоотношение между него и ответното дружество поради липсата на притежавани от същия право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по 1 отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота, които реално да са потребени от абоната. Оспорва процесния недвижим имот да е водоснабден, както и изправността на уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага подробни съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност, започнала да тече след изтичане на установения за плащането им 30-дневния срок. Намира за приложима към вземанията тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки недължимостта на процесните суми и отправеното от Г. извънсъдебно оспорване, от страна на [фирма] му е връчена покана за доброволното им изпълнение. С тези доводи В. Г. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма], чрез пълномощника си юрк. Коновалова-Михалева, заявява, че не оспорва иска, доколкото спрямо процесното вземане е настъпила погасителна давност. Счита твърденията на ищеца в тази насока за основателни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на облигационно правоотношение с ищеца, обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата; че за процесния период ответникът е доставял *** услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на извършен отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима.

Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в представения и приет по делото заверен препис от справка от електронната система epay в табличен вид, съдържаща данните относно фактурираните задължения за имот с адрес: град София, ж.к. „Обеля 2“ бл. 219, ет. 1, ап. 70 с титуляр В. М. Г., че по партидата за този имот с договорна сметка № 2000533091 и клиентски № *** от [фирма] са начислени и фактурирани 2 задължения, в т.ч. по фактури за периода от м.01.2018 г. – м.12.2019 г., както следва: по фактура № **********/08.01.2018 г. сума в размер от 34,21 лева, по фактура № 0078750895/07.02.2018 г. сума в размер от 25,67 лева, по фактура № 0079399106/08.03.2018 г. сума в размер от 26,41 лева, по фактура № 0080068063/05.04.2018 г. сума в размер от 27,14 лева, по фактура № 0080719276/09.05.2018 г. сума в размер от 35,49 лева, по фактура № 00811380741/07.06.2018 г. сума в размер от 34,60 лева, по фактура № 0082057339/06.07.2018 г. сума в размер от 27,57 лева, по фактура № 0082704065/07.08.2018 г. сума в размер от 18,29 лева, по фактура № 0083368655/07.09.2018 г. сума в размер от 30,42 лева, по фактура № 0084058790/05.10.2018 г. сума в размер от 23,24 лева, по фактура № **********/07.11.2018 г. сума в размер от 25,83 лева, по фактура № 0085410339/07.12.2018 г. сума в размер от 37,70 лева, по фактура № 0086088732/08.01.2019 г. сума в размер от 29,20 лева, по фактура № 0086754501/07.02.2019 г. сума в размер от 28,82 лева, по фактура № 0087416008/08.03.2019 г. сума в размер от 27,10 лева, по фактура № 0088107068/05.04.2019 г. сума в размер от 27,91 лева, по фактура № 0088772342/09.05.2019 г. сума в размер от 29,91 лева, по фактура № 0089473591/07.06.2019 г. сума в размер от 30,57 лева, по фактура № 0090144753/05.07.2019 г. сума в размер от 27,77 лева, по фактура № 0090819346/07.08.2019 г. сума в размер от 28,68 лева, по фактура № 0091507300/09.09.20219 г. сума в размер от 27,97 лева, по фактура № 0092174799/07.10.20219 г. сума в размер от 27,77 лева, по фактура № 0092863071/07.11.2019 г. сума в размер от 27,97 лева и по фактура № 0093549214/06.12.2019 г. сума в размер от 27,77 лева или общ размер на фактурираните задължения от 678,01 лева.

По делото е представена и приета като част от доказателствената съвкупност покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение към [фирма] от 04.02.2022 г., адресирана до ищеца В. Г., с която ответното дружество предоставя на ищеца 7-дневен срок за доброволно заплащане на неплетени задължения за използвани услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води на обща стойност към 05.02.2022 г. от 282,48 лева по клиентски номер ***. В поканата е посочено, че с получаването на последната се изчерпват методите за доброволно уреждане на отношенията и събиране на вземанията, като след изтичане на указания срок ще се пристъпи към принудителното им събиране. Отразено е, че съгласно приложимите Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите, [фирма] има право временно да преустанови предоставянето на услугите и/или да продължи действията си по събиране на вземанията, в т.ч. по съдебен ред.

Съгласно представените и приети по делото фактура № 0111707860/07.02.2022 г. и фактура № 0124795633/07.08.2023 г., издадени от [фирма] за задължения за *** услуги по клиентски номер *** за имот с адрес: [адрес] с титуляр ищеца В. Г., следващи по време датата на поканата за доброволно изпълнение и отразената в същата обща дължима сума от абоната, в графа „старо салдо“ са отразени задължения съответно в размер от 2314,57 лева, респ. в размер от 2851,46 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ 678,01 лева по фактури за периода от 08.01.2018 г. – 06.12.2019 г. като задължение на ищеца В. Г. по клиентски номер *** към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им като част от общото задължение в графа „старо салдо“, начисляване на лихви за забава върху същата, като част от общо дължимите суми и неотписването им като такива от партидата за процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от [фирма], поражда правния интерес на ищеца, като титуляр на партидата, да поиска признаване на недължимостта на общо начислената сума, в т. ч. чрез заявените в процеса основания за недължимост.

Изясни се, че ищецът оспорва дължимостта на сумата в общ размер от 678,01 лева на няколко основания, както следва: поради липсата на облигационно правоотношение между страните; поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и 3 канализационни услуги през фактурирания период, които реално да са потребени от абоната в посочения обект, измерени чрез изправно средство за търговско измерване, както и поради погасяването й по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на *** услуги на потребителите се извършва от *** оператори срещу заплащане по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗР***У, водоснабдителните и канализационните (***) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения и се предоставят от В и К оператори – предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги.

В § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги качеството „потребители“ по смисъла на Закона е дефинирано чрез включване на юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят *** услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е предвидено, че потребители на *** услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост или правото на ползване върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от В и К оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /публично достъпни на интернет - страницата на дружеството/, за които не се спори, че са влезли в законна сила. В т. 3 от последната е предвидено, че потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за който се предоставят *** услуги.