Решение № 175 от 18.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20215400500339 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 245/13.07.2021 г. по гр.дело № 233/2021 г.

С.ският районен съд осъжда Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР-гр.София да заплати на Н. Р. Ч. сумата от 1 854,03 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2018 г. –17.02.2021 г., получено в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143 ; сумата от 266,08 лв., представляваща лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска - 17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 17.02.2021 г., до окончателното й изплащане; както и разноски по водене на делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Със същото решение дирекцията е осъдена на основание чл.

78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - С. държавна такса върху уважените искове в размер на 124,16 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120 лв.

1

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-гр.София, чрез ст.юр.Светослав С. с искане за отмяна на решението и отхвърляне исковете, както и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, юрк.С. С. поддържа жалбата чрез изпратена писмена защита, в която се прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на възнаграждението на адвоката на въззиваемия.

Въззиваемият Н. Р. Ч., чрез пълномощника адв.В. Р., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание Н.Ч., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.В. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и отново претендира за разноските. Представя и писмено становище.

Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което сегашното беше спряно, настоящият състав съобразява следното:

Исковият период в случая е 01.01.2018 г. – 17.02.2021 г. От 10.07.2020 г. е в сила изменение на ЗМВР в чл.187, като едно от основните оплаквания в жалбата на ГД „“ПБЗН“ при МВР-София е, че СмРС изобщо не се е съобразил с тази промяна в закона и не е изложил мотиви във връзка с нея.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните 2 служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. № 8601/2019 г. на ВАС. В процесния период 01.01.2018 г. – 17.02.2021 г., освен посочената наредба от 2016 г., се действали още и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / до 02.11.2020г./;

3

Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. / до 31.12.2020 г./ и Наредба № 8121з1353/15.12. 2020 г. /в сила от 01.01.2021 г./.

Също така, както се каза нееднократно, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения.

След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., липсата в следващите наредби на правило за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, предвид исковия период от 01.01.2018 г. до 17.02.2021 г. г., отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“

Издадените след нея наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.

Съгласно ал.1, изр.2-ро на чл.187 ЗМВР, според изменението, което е в сила от 10.07.2020 г.,/ДВ, бр.60/2020 г./ н ормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време.

С тези изменения вече се установява законово закрепено 4 неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение.

С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че:

„Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест, когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел ( решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19 , EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика).

В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък.

От една страна, съгласно член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване.

Освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането.

От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства.

Подобен аргумент обаче не може да се приеме.

Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.

5

Следва да се припомни, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C-882/19 , EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).

По всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В същото решение е разяснено/т.38-т.40/, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31, параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика).