Решение № 3384 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3384 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110171261 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.02.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети

На двадесети март две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Гергана Баракова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 71261 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Е. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. София, против ..... град, с адрес: ....., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживян стрес и унижение в резултат на забавяне на адм.д. № 466/2018 г. по описа на АССГ, 6 състав, за периода от 03.03.2018 г. до 20.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба, както и в уточняващите молби, се твърди, че образуваното адм.д.

№ 466/2018 г. по описа на АССГ, 6 състав, било забавено, като разглеждането му надхвърляло разумните срокове, установени в закона, давани били ненужни указания, което довело до забавяне на процеса, поради което и било налице отказ от правосъдие. Допусната забава на делото нарушавала правата на ищеца, в резултат на което ищецът изживял стрес, изпитал безпокойство, безпомощност, безнадежност, отчаяние, бил унизен, по време на изтърпяваното от него наказание лишване от свобода. Нарушението продължило в периода от 03.03.2018 г. до 20.12.2022 г. Излага подробни съображения, свързани с нарушаване на правата му по смисъла на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 от КЗПЧОС. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, съобразно събраните по делото доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ..... град. Ответникът, чрез представителя си, оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Оспорва допусната забава при разглеждане на адм.д. № 466/2018 г. по описа на АССГ, 6 състав. Твърди, че делото било отложено поради отвеждане на определения от съда адвокат. Съдът е изпратил писмо до САК за определяне на друг адвокат, който направил искане да му се предостави възможност за запознаване с делото. На следващото съдебно заседание исковата молба била оставена без движение с дадени указания, като след уточняване на исковата претенция съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания. Също така твърди, че отлагане на съдебните заседания било по повод направени от ищеца доказателствени искания, като отлагане на делото за периода от 25.01.2022 г. до 20.12.2022 г. било свързано с процесуалното поведение на ищеца. Делото било изпратено на ВАС по повод подадена от ищеца касационна жалба. Твърди, че делото е приключило с влязло в сила съдебно решение. Оспорва твърдяното нарушаване на защитата на ищеца и правото му на справедлив процес. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишено. Излага подробни съображения в подкрепа на извършените 2 оспорвания. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С протоколно определение от 21.02.2025 г. Прокуратурата на Република България е конституирана в качеството й на контролираща страна.

В съдебно заседание контролиращата страна, чрез представителя си, моли съда да остави без уважение предявения иск като неоснователен.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното адм.д. № 466/2018 г. по описа на АССГ, I-6 състав, се установява, че същото е образувано на 15.01.2018 г., като с Решение № 5570 от 12.09.2023 г. съдът е отхвърлил исковете на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието за причинени имуществени вреди вследствие на превозване с бус за явяване в съд, без предпазен колан и без седалка за безопасност: иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за превоз на 13.12.2017 г. от СЦЗ до АССГ и обратно и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за превоз на 29.10.2018 г. от арестно помещение в гр. София до Съдебна палата, АССГ, СГС и обратно в арестното помещение. По повод на касационна жалба срещу решението на АССГ, на 01.11.2023 г. е било образувано адм.д. № 10493/2023 г. по описа на ВАС, III о. С Решение № 4222 от 08.04.2024 г. съдът е оставил в сила решението на АССГ, което е влязло в сила на 08.04.2024 г.

Като доказателства по делото е приета медицинска документация, изготвена от Медицински център към Затвора – гр. София.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнопсихологическа експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че забавеният съдебен процес поставя ищеца в условия на преживяване на хроничен стрес. Вредните последици намират израз в повишените нива на артериална хипертония, като са налице завишени стойности на тревожно-депресивни симптоми. Вещото лице също така установява, че са налице данни за влошено психично здраве и динамика в соматичното състояние. Промяната в начина и в условията на жИ.т оказват негативно влияние върху личността с изводимите динамични промени.

От разпита на свидетеля А. се установява, че същият познава ищеца от 2019 г. от Затвора – гр. София, като имат възможност да общуват всеки ден, настанени са в протИ.положни килии. Свидетелят сочи, че ищецът имал проблеми със съдебната система, в резултат на което нарушил съня си, започнал да изпитва страх, унижение, споделял на 3 ищеца какво изпитва. Също така установява, че от ищеца знае за водени от последния дела пред административния съда. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил страна по адм.д. № 466/2018 г. по описа на АССГ, I-6 състав, а впоследствие и страна по развилото се касационно производство по адм.д. № 10493/2023 г. по описа на ВАС, III о. Спори се относно допусната забава при разглеждането на административното дело.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи урежда правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедлИ. и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Посредством нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е създаден механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок съобразно с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

Практиката на ЕСПЧ относно приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията е гъвкава. При извършване на преценка за разумност на релевирания период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото. В този смисъл са решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, серия А № 51, решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, серия А № 66, решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полша. Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното – удовлетворяване на изискването за разумен срок при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса.

Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното 4 решаване на спора.

В конкретния случай се търси отговорност на АССГ в резултат разглеждане на адм.д.

№ 466/2018 г. по описа на АССГ, I-6 състав, с продължителност от пет година и десет месеца и половина.

Преди изследване на критериите, въведени от разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, съдът намира, че следва да съобрази предпоставката на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно: налице ли е приключила административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. В конкретния случай нито в исковата молба, нито в уточнителните молби са наведени подобни твърдения, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не доказа проведена процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, за което в доклада по делото са му дадени указания. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователно и искането за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските по делото, същото е основателно, съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 7 от ГПК ищецът дължи разноски в общ размер на 485,83 лв., от които: сумата от 10 лв. – държавна такса и сумата от 475,83 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът. Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав, Р

Е

Ш

И

:

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция на Е. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. София, против ..... град, с адрес: ....., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ с еврова равностойност 10 225,84 е. /десет 5 хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири цента/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживян стрес и унижение в резултат на забавяне на адм.д. № 466/2018 г. по описа на АССГ, 6 състав, за периода от 03.03.2018 г. до 20.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата