Решение № 125 от 23.05.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 45/2022
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 23.05.2022
- В сила
- 23.05.2022
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. П., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100045 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 9, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № **, ЕИК ****, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Заявление – Договор за кредитна карта „V.“ от 14.06.2016 г., ведно с общи условия към него и Приложение № 1 към последните.
Поддържа, че по силата на тази сделка е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит, усвояван посредством кредитна карта, с кредитен лимит от 40 000 лв., като е била уговорена и възнаградителна лихва. Заявява, че за времето от 29.08.2016 г. до 28.05.2019 г. ответникът е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит, на обща стойност от 19 095,10 лв., но не е погасявал насрещните си задължения редовно. Изтъква, че по тази причина кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.10.2021 г., в резултат на което задълженията по него понастоящем възлизат на: 19 095,10 лв. – неплатена главница; 4 406,96 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 02.03.2020 г. до 01.12.2021 г.; 3 084,13 лв. – мораторна лихва, начислена за темпоралния диапазон от 14.05.2020 г. до 01.12.2021 г.; 45 лв. – такси, дължими за времевия отрязък от 02.03.2020 г. до 01.12.2021 г., съобразно Приложение № 1 към общите условия на кредитната сделка, и включващи: 30 лв. – такса за администриране на кредита при просрочие, и 15 лв. – такса за блокиране на картата, и 36 лв. – разноски, касаещи връчване на покана за обявяване на предсрочната изискуемост. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба пред 1 първоначално сезирания съд – 06.12.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът В. С. П., с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“ № **, ЕГН **********, не е взел становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Този изход от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява на сумата от 1 263,45 лв., която включва заплатената държавна такса (1 163,45 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (100 лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.).
2
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Петрич, Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. ПР. , с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“ № **, ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № **, ЕИК ****, следните суми:
- 19 095,10 лв. – неплатена главница по Заявление – Договор за кредитна карта „V.“ от 14.06.2016 г., ведно с общи условия към него и Приложение № 1 към последните, сключен между „Ю.Б.“ АД (като кредитодател) и В. С. ПР. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2021 г. до погасяването;
- 4 406,96 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от 02.03.2020 г. до 01.12.2021 г.;
- 3 084,13 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за темпоралния диапазон от 14.05.2020 г. до 01.12.2021 г.;
- 45 лв. – такси, дължими за времевия отрязък от 02.03.2020 г. до 01.12.2021 г., съобразно Приложение № 1 към общите условия на кредитната сделка, и включващи такса за администриране на кредита при просрочие (30 лв.) и такса за блокиране на картата (15 лв.);
- 36 лв. – разноски по кредита, касаещи връчване на покана за обявяване на предсрочната му изискуемост, и
- 1 263,45 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3