Решение № 920 от 08.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 920

03.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Секретар: Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501864 по описа за 2020 година

Производството е по въззивна жалба от В. К. Я. , депозирана от назначеният особен представител- адвокат Д.Д., срещу решение № 1315 / 12.03.2020г. постановено по гр.д.№ 20629/ 2019г. на Районен съд- Варна, в частта на постановеното настаняване на детето в семейството на В. К. Д. и Б. А. Д. на посочения адрес в с.Старо Оряхово, за срок- до навършване на пълнолетие, на основание чл.28 във връзка с чл.26 и чл.25 от Закона закрила на детето. С решението е определен режим на лични контакти на майката К.А.Я. с децата Т.

К. Я. и В. К. Я. , който включва една седмица през лятото, и в друго време / случай/ по общо съгласие и при съобразяване мнението на децата.

Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението в оспорената част, което противоречи на интереса на детето да бъде отглеждано в семейна страда, съгласно разпоредбите на чл.25 и следващите от Закона за закрила на детето. Твърди се, че не са изследвани в достатъчна степен възможностите да живее с родната си майка и по този начин не е даден отговор на основен въпрос, за приоритетното му отглеждане в семейна среда. Счита, че постановената мярка- продължаване на срока за срока за настаняване в семейството на В. и Б.Д., необосновано води до разделяне на дете от родител и същевременно стимулира други лица да получават нетрудови доходи, възползвайки се от предвидената в закона възможност. В съдебно заседание поддържа искането за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно в оспорената част.

Дирекция „ Социално подпомагане“ –Долни чифлик, не изразява становище по жалбата.

Разглеждащият състав, съобразно представените доказателства,констатира:

Районен съд-Варна е сезиран с искане от Дирекция „Социално подпомагане“ –Долни чифлик, на основание чл. 28, ал.1 от ЗЗакрД , за настаняване на децата –Т. К. Я. и В.К.Я., в семейството на В. К. Д. / пълнолетна сестра/ и Б. А. Д. , със срок до навършване на пълнолетие.

Производството е проведено с участието на ДСП- Долни чифлик, и децата, представлявани от назначен особен представител , съгласно чл.28, ал.3 вр. чл. 15 от ЗЗакрД.

1

Като заинтересовани лица са призовани-В. и Б.Д., при които децата са настанени с решение № 3888/ 27.10.2016г. по гр.д.№ 9143/ 2016г. на Варненски районен съд , на основание чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗакрД, за срок от три години,считано от датата на влизане в сила.По преценка на съда е уведомена рождената майка К. А. Я. .

По делото е проведено изслушване на двете деца, на основание чл.15 ал.2 от ЗЗакрД, и лицата от приемното семейство-В. Д. / рождена сестра на В. и Т./ и нейният съпруг Б.Д., като тяхното мнение е съобразено на основание чл. 34 от ЗЗакрД.

Установено е, че децата- Т., родена на 14.08.2002г., и В., роден на 08.05.2005г., са изведени от дома на майката в с.О. след получен сигнал на 18.05.2016г., и след това са настанени в семейството на по-голяма си сестра – В. Я., със заповед на директора на ДСПгр. Долни чифлик, където се отглеждат в срока определен от съда. Основание на предоставената мярка на закрила е установено трайно неполагане на грижи от родителя без основателна причина- чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗакрД.

Искането по чл. 26, ал.1 ЗЗакрД е за подновяване на настаняването до навършване на пълнолетие, поради осигурената благоприятна среда за развитието на децата. С молбата са представени всички изискуеми документи посочени в чл.26, ал.3, т.1 и 2- декларации от В.

К. Д. и Б. А. Д. , социални доклади, заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-038/ 18.11.2019г. и заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-038/ 18.11.2019г., на директор Д“Социално подпомагане“ гр.Долни чифлик, за временно настаняване до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

В съответствие със закона е извършено актуално социално проучване за всяко дете и събраните данни са обобщение в представените доклади. Установено е, че през учебната 2018/ 2019г. Т. е ученичка в 11-ти клас на ПГСС „Иван Вл.Мичурин“ , гр.Долни чифлик, без отсъствия, усвоява добре учебния материал. В. е 8-ми клас на ПГСС „Иван Вл.Мичурин“, гр.Долни чифлик, през учебната 2019/ 2020г. Децата имат личен лекар в ОПЛ ,с.Старо Оряхово, за тях се води редовен имунизационен картон. Не са налице поведенчески отклонения. Те са привързани един към друг, и емоционално с по-голямата сестра В..

Семейството на В. Д. и нейният съпруг Б.Д. се стреми да осигури подкрепяща среда и стабилност, и всички базови потребности на от храна, облекло, подслон , личен лекар, образование и др.. В заключение е прието, че предприетата мярка на закрила е необходима с цел опазване живота и здравето на двете деца, за правилното им психическо, нравствено , интелектуално и социално развитие.

Пред съда са изразили желание да останат при сестра си В. и нейният съпруг.

Отговорите ясно и недвусмислено показват, че те се чувстват добре, получават грижи, внимание и помощ в семейството. В последните три години майката не ги е търсила, но скоро / преди изслушването на 20.02.2020г./ се е обадила да ги пита къде искат да останат.

По основателността на повдигнатите възражения:

С жалбата са наведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за настаняването на В. К. Я. в семейството на неговата сестра, за срок до навършване на пълнолетие. Изразено и поддържано в настоящото производство е становището на особения представител, че мярката противоречи на интересите на детето да бъде отглеждано в семейството на родната си майка. Според защитата съдът е следвало да проучи обективните възможности за реализиране желанието на майката да се грижи за сина си. Без изясняването на този въпрос продължаването на срока е немотивирано, води до разделяне на дете с родител, причинявайки неприятни емоционални преживявания на двамата.

Изложените съображения не кореспондират с данните по делото, проучени и обсъдени внимателно от съда при постановяване на решението. Независимо, че законът 2 изключва участието на лица, извън легитимираните страни по чл. 28, ал.3 от Закона за закрила на детето, призоваването на майката К. А. Я. и изказаното в съдебно заседание съгласие децата да останат при сестра си „щом така са решили“, в достатъчна степен показва отсъствие на осъзнато поведение към промяна на статуквото.

Аргументите на защитата не са правно аргументирани от всички установени по делото факти, при които е взето логически и правно обосновано решение да бъде определен срок за настаняване до навършване на пълнолетие.

Производството по Закона за закрила на детето е охранително, провежда се по правилата на специален закон при строго определено участие на страните, за разлика от правоотношенията за родителски права, обхванати от Семейния кодекс, които се разглеждат в състезателен исков процес. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗЗакрД искането се разглежда незабавно с участието на органите или лицата, които са го направили , и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл.15. Решението е акт на спорна съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване мерки на закрила на деца.

Следва да се посочи, че съдът се произнася по конкретно искане на вносителя, а не въобще по възможностите да бъде наложена мярка на закрила, след приключване на административната процедура по временно настаняване на детето. В процеса преценява дали поисканата мярка е необходима и адекватна да осигури защита на правата и интересите на детето, които са приоритет и цел на това производство, и по своя инициатива може да събира доказателства.

В контекста на изложените съображения не констатира процесуални нарушения при разглеждане на делото. При постановяване на решението са преценявани поотделно и съвкупно фактите относно първоначалното настаняване на двете деца през 2016г., полаганите трайни, ежедневни и адекватни грижи в семейството на родната им сестра, желанието на непълнолетните Т. и В. тези отношения да се запазят.

Определящо значение за извода, че мярката е съответстваща на потребностите на децата и срокът на настаняване следва да бъде продължен са доказаната необходимост да живеят в защитена, спокойна и сигурна среда, каквато имат към дадения момент в семейството на своята сестра. Наличието на родствена и емоционалната близост са допълнителни предпоставки за съхраняване на родовата памет и семейната цялост.

Предвид интереса на децата да имат пълноценно общуване с майката К. Я., на основание чл.33, ал.1 от ЗЗакрД е определен режим на лични отношения без времево ограничение. Съгласно закона родителят може да търси сведения за децата си и да получава информация от семейството на своята дъщеря В., ако има желание и потребност да присъства в живота им.

В заключение следва да се посочи, че предприетата мярка на закрила е била наложителни, съобразно доказано трайно и без основателна причина неполагане на грижи от майката на Т. и В., при условията на чл. 25, ал.1 ,т.2 ЗЗакрД , и продължаването на срока ще отговори на потребностите от стабилна семейна среда , материална подкрепа, грижи и внимание, каквито са получавали до момента в семейството на В. и Б.Д..

Аргумент за това заключение е отсъствието на конкретни постъпки за прекратяване на настаняването по искане на майката, съответно на лицата посочени в чл. 30, ал.1 от ЗЗакрС, след постановяване на решението по гр.д№ 9143/ 2016г. на Районен съд-Варна.

Решението в оспорената част следва да бъде потвърдено, като съответстващо на интересите на детето и установените факти по делото.

Съобразно направените изводи, съдът

3

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1315 / 12.03.2020г. постановено по гр.д.№ 20629/ 2019г. на Районен съд- Варна, в частта на постановеното настаняване на В. К. Я. , ЕГН**********, в семейството на В. К. Д. и Б. А. Д. на посочения адрес в с.Старо Оряхово, за срок- до навършване на пълнолетие, на основание чл.28 във връзка с чл.26 и чл.25 от Закона закрила на детето.

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 28, ал.6 от ЗЗакрД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4