Решение № 964 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000502581 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2589 от 10.04.2019 г., постановено по гр.д. № 562/2018г. Софийският градски съд, I-во ГО, 17-и състав е осъдил Гаранционен фонд да заплати на М. С. С. и И. Т. К., на основание чл. 557, ал.

1, т. 2, б. „а“ от КЗ сумите от по 20 000 лв. на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им Д. С. С., болки и страдания от ПТП на 09.06.2013г., ведно със законната лихва, считано 26.03.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от общо 90 000 лв., както и сумите от по 43,84лв. на всяка от ищците, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от наследодателя им вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано 26.03.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от общо 272,65 лв.

Със същото решение, СГС, І-во ГО, 17-и състав е осъдил ответника да заплати на М. С. С., сумата от 200лв., направени по делото разноски.

Със същото решение, СГС, І-во ГО, 17-и състав е осъдил ответника да заплати на адв. И. М. сумата от 1 434,36лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца в първата инстанция и по сметка на СГС – сумата от 1 650лв., представляваща държавна такса.

1

Със същото решение, СГС, І-во ГО, 17-и състав е осъдил всяка от ищците да заплати на Гаранционен фонд сумата от по 194,57 лв., представляваща съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от М. С. С., с която се обжалва съдебно решение № 261404 от 26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11813/2018 г. по описа на СГС в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдените 40 000лв., до пълния му предявен размер от 90 000лв., като претендира присъждане на още 25 000 лв., предвид размера на наследствения й дял, както и в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен над присъдените общо 87,68 лв. до сумата от 180,17 лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Възразява, че съдът неправилно и необосновано е приел за недоказан иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до пълния претендиран размер, тъй като от представените доказателства по делото се установява, че направените разходи са били необходими за лечението на травмите, получени от първоначалния ищец, вследствие на процесното ПТП.

Посочва, че претенцията за сумата от 15, 75 лв. е неоспорена от ответника, поради което искът е признат в тази част и отхвърлянето му е недопустимо.

Жалбоподателката поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Твърди, че изводите на първоинстанционният съд относно приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалия са необосновани и че последният не е допринесъл с поведението си за настъпването на произшествието.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 2589 от 10.04.2019 г., постановено по гр.д. № 562/2018 г. от Софийски градски съд, I-во ГО, 17-и състав в обжалваната част и да й присъди допълнително сумите от 25 000 лв. и 92 49лв., представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от нейния наследодател Д. С. С., вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2013г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 26.03.2015г. до окончателното им изплащане.

Претендира присъждане на съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба от 10.09.2020г., подадена от М. С., възраженията,направени с възизвната жалба са уточнени.

Въззиваемата страна

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от

М. С. С. . Оспорва жалбата, претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на 2 страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен от Д. С. С. иск с правно осн. чл.288 ал.1 т.1 от КЗ (в ред. към ДВ бр.20 от 28.02.2013г.) за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 09.06.2013г. в хода на процеса ищецът е починал и е заместен от своите законни наследници М. С. С., сестра и И. Т. К., племеница, наследник по заместване.

Въззивната жалба, подадена от М. С. е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. С. С., е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.288 ал.1 т.1 от КЗ( отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска в диспозитива на обжалваното решение, но това обстоятелство не води до опорочаване на обжалваното решение, когато квалификацията на иска е възможно да бъде поправена в настоящата инстанция и когато новата квалификация на иска не изисква събирането на нови доказателства.

Съгл. разп. на чл.288 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни 3 увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника Гаранционен фонд следва да бъдат изпълнени няколко законови предпоставки, визирани в разп. на чл. 288 ал.1 т.1 от КЗ (отм., в редакцията му към ДВ бр. 20/28.02.2013г.): 1.

Да е настъпило събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка “гражданска отговорност”; 2. От застрахователното събитие да са претърпени неимуществени или имуществени вреди, достатъчно определими и в причинно-следствена връзка, съгл. критериите на чл.45 от ЗЗД; 3.

Причинителят на деликта да е водач на неидентифицирано МПС; 4. ПТП да е настъпило на територията на Република България.

В тежест на ищците пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая, приема за сторено.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приложеното по делото Постановление за спиране на нак. производство на СРП от 09.01.2015г. и приложеното копие на ДП №11292/2012г., по описа на СРТП-ОДП-СДВР, че на 09.06.2013г. ищецът Д. С. е претърпял ПТП в гр.София, на ул.“Челопеченско шосе“ в района на №151, като пешеходец с неидентифициран лек автомобил, в резултат, на което е претърпял физиологични увреди.

От заключението на изготвената по делото КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП Д. С. С. е получил счупване на таза – лява главулечна ямка /ацетабулум/, счупване на костите на лява подбедрица в горната й част, счупване на шесто, седмо и осмо ребра в ляво по средна мишнична линия, разкъсно-контузни рани в лява челна област на главата, на левите горен и долен клепачи и на долната устна.

Непосредствено след настъпването на инцидента пострадалият е откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е получил спешна медицинска помощ. Ищецът е постъпил в болничното заведение в съзнание и контактен, като е съобщил, че получава епилептични припадъци. Болничният престой е с продължителност от 10.06.2013 г. до 26.06.2013 г. Разкъсно4 контузните рани в лявата челна област на главата и клепачите на ляво око са обработени и зашити. Поставен е гипсов крачол на левия долен крайник.

Вечерта, в която е настанен в клиниката, е получил епилептичен припадък.

При извършени изследвания не са установени данни за огнища на неврологична симптоматика. Няма данни и за счупване на черепа. Според медицинския експерт се отнася до симптоматична епилепсия с алкохолна генеза, тъй като от една страна пострадалият е получавал епилептични припадъци преди настъпването на произшествието, а от друга липсват данни за получена черепно-мозъчна травма, която да доведе до травматична епилепсия.

Ищецът е търпял болки и страдания за срок от една година, като през първите 3 месеца те са били с по-голям интензитет.

По делото е представен Амбулаторен лист № 001262 от 06.11.2013г., от който се установява, че Д. се придвижва с помощта на патерица. На същата дата е свалена гипсовата имобилизация на лявата подбедрица, като е отбелязано, че е сменяна два пъти поради корекция на фрактурата.

Установява се, че подбедрицата на пострадалия е била все още болезнена, като флексията на коляното е ограничена до 40 гр. и левият крак е по-къс с около 3 см.

От представеното Експертно решение на НЕЛК от 18.07.2014 г. се установява, че на пострадалия е определена 52% трайно намалена работоспособност, като водеща диагноза е посочено счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена. Посочено е още, че ходи самостоятелно, без помощни средства, но с нарушена походка, поради куцане с левия крак от скъсяване на левия крак с 5 см.

С Експертно решение на ТЕЛК от 02.02.2017 г. на Д. С. е определена 60 % трайно намалена работоспособност. Като водеща диагноза е посочена туберколоза на белите дробове. Установява се още, че през 07.2015 г. са установени данни за рецидив на белодробната туберколоза.

По делото са събрани гласни доказателства- разпитан е свидетеля К. Й.

С., без родство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, същите не протИ.речат на останалите,събрани по делото доказателства.

Спорът между страните по делото се свежда до размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото от 5 първоинстанционен съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди е правилно определено по размер. от ищеца

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по справедлИ.ст, съгл. разп. на чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид вида и характера на уврежданията на пострадалия, вкл. и твърдените и доказани от констатациите на СМЕ и показанията на свидетеля С., съпътстващи основите травми неудобства, притеснения, стрес, обездвижване, липса на пълно възстановяване, намира че сумата от 50 000лв., обезщетява в относително пълен обем претърпените неимуществени вреди.

Отчетени са продължителността и интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания, свързани с продължителността на възстановяване, а така също и с оглед обществения критерий за справедлИ.ст и съдебната практика, настоящият състав намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедлИ. обезщетение, с което се репарират в изключително пълен обем причинените на починалия ищец неимуществени вреди.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба на ищцата М. С., свързани с определения по справедлИ.ст размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 58 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9150c227-2b5c-4c85-b613-902402a2e460