Решение № 5778 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5778

/адрес/, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110149413 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Р. С.

Г., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1245,10 евро (2 435,21 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –27.06.2025 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 234,15 евро (457,96 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.08.2023 г. до 25.06.2025г., сумата от 45,66 евро (89,31лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,67 евро (22,83 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 25.06.2025 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Н.“ АД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

1

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.

С определение от 12.01.2026 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира заявление, с което моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 38448/2025 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2 435,21 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 21 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се на адрес:

/адрес/, инсталация **********/аб.№ *****, ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 457,96 лева (четиристотин петдесет и седем лева и 96 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2023 г. до 25.06.2025г., сумата от 89,31лева (осемдесет и девет лева и 31 стотинки), п редставляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,83 лева (двадесет и два лева и 83 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 25.06.2025 г. С възражение от 15.09.2025 г. ответника е оспорил вземането, без с мотив.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/19.08.1997г., ответника е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/.

Н а 18.03.2003г. Р. С. Г. е подала до ищцовото дружество заявление-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Н.И.“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 30.03.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. изравнителни сметки за процесния период, представени от „Н.“ АД, 2 бр. талон за отчет, уведомително писмо за за изтекла метрологична годност на водомера на имота за топла вода, документ за сертифициране на топлинен разпределител.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № **********/30.06.2024г., съобщение към фактура № ***************/30.06.2023г., справка за задължения на абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н.“ АД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2433,37 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението 2 по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава. Вещото лице дава заключение, че за процесния период, счетоводсвтото на ищеца относно процесния имот е водено в съответсвтие с изискванията на ТЗ и ЗСч.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/19.08.1997г., се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2433,37 лв. или иска следва да бъде разгледан до този размер.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ *****, е доставена топлоенергия, която не е заплатена. С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 2433,37 лв., за доставена ТЕ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. За разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли.

Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник М. през м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се 3 явява доказан за периода 15.08.2023 г. до 25.06.2025г., която сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 457,27 лв. (Таблица №4), като с оглед частичното отхвърляне на главницата, същия следва да бъде присъден до размера от 456,00 лв. Или предявения иск следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над тази сума, иска следва да бъде отхвърлен.

По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Н.“ АД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 38448/2025 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 342,33 €, от които сумата от 75,33 € за внесена държавна такса, 205 € лв. за депозит за експертизи и 62 € лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91509c41-8046-4cd8-b764-ff8223247e6d