Определение № 2364 от 12.05.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2895/2024
- Вид
- Определение № 2364
- Подписан
- 12.05.2025
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.208, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1, т.1 · Закон за водите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.25, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.25г · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.2, ал.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.2, ал.3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.3, ал.1, т.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2364 гр. София, 12.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002102895 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 479 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 1616/2023 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 03.04.2023 г. по гр. д. № 6500/2021 г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „Берси Фишинг“ ЕООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД частичен иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 60 000 лв., при цялостна искова претенция от 290 682 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирано количество рибен ресурс в периода м. 09. 2019 г. - 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г.
Въззивният съд е приел, че страните са били в наемни правоотношения, произтичащи от договор, сключен на 10.01.2013 г., по силата на който „Напоителни системи“ ЕАД като собственик е отдал на дружество „Берси Фишинг“ ЕООД за временно и възмездно ползване /срок от 3 год. / водностопанско съоръжение- язовир „Берсин“ с площ от 414. 669 дка в [населено място], общ. К., за извършване на рибностопанска дейност. Договорът за наем е продължен за срок от още три години, изтекъл на 10.01.2019 г. На 09.01.2019 г. била сключена спогодба, с която е постигнато съгласие за продължаване възмездното ползване на процесния имот до провеждане на тръжна процедура за отдаването му под наем, като ищецът се е задължил при настъпване на уговореното прекратително условие да предаде имота в състояние не по-лошо от това, в което го е получил.
Със заповед от 08.05.2019 г. на изп. директор на ответното дружество за наемател на обект язовир Берсин е определен „Д и Д Фиш“ ЕООД. Подадената жалба от ищеца е оставена без разглеждане с влязло в сила на 23.12.2019 г. определение по адм. дело № 5966/2019 г. на АССГ. Със заповед от 20.05.2019 г. на управителя на ответника е назначена комисия за изземването на процесния имот от ищеца. На ищеца е връчена нотариална покана, получена 1 лично от управителя, за предаване държанието на имота в 5 - дневен срок. На 28.08.2019 г. имотът е предаден със съдействието на полицейски служители. На посочената дата управителят на дружеството – ищец е взел само част от вещите си, като му е предоставена възможност да изнесе и останалото имущество с уведомително писмо от 29.08.2019 г.
Отношенията между страните са последвани от нотариална покана от 25.09.2019 г., с която представителят на ищеца е поискал в периода от 01.10.2019 г. до 03.11.2019 г. да му бъде осигурен достъп до водното огледало и крайбрежната ивица на язовир Берсин с цел да извади и изнесе рибния ресурс от водната площ на язовира, в противен случай ответникът да се счита поканен за плащане на обезщетение от 150 000 лв. за вреди.
За установяване размера на претенцията са представени информационни статистически формуляри /ИСФ/, подавани от ищеца в периода от 2017-2020 г. в ИАРА /Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура/, извлечение от дневник на продажбите за периода 2017-2019 г., фактури от 2015 г. за закупуване на зарибителен материал и за продажба на риба в периода от м. 11.2018 г. до м. 05. 2019 г. на стойност 12046, 97 лв. В обезпечително производство е приета техническа експертиза, от която се изяснява, че общото производство на язовир Берсин е 29 тона годишно, като зарибяването става през пролетта с еднолетни видове риба като шаран, толстолоб, бяла риба и пъстърва. Въз основа на приложените от ищеца фактури за зарибителен материал е констатирано, че през 2015 г. е извършено зарибяване на язовира на 02.05.2015 г. с жива пъстърва - 20 кг, на 12.05.2015 г. с шаран-800 кг, на 26.06.2015 г. личинка бял амур и личинка на шаран. Към 23.01.2019 г. ищецът е представил резултати от подадени в ИАРА статистически формуляри за произведени количества риба - шаран 4500 кг., сом 3000 кг., бял амур 1000 кг., толстолоб – 800 – кг., общо 16500 кг. Към датата на експертизата аквакултурата, която е зарибена през май - юни 2015 г., е напълно полова зряла. Въз основа на информационно статистически формуляр от 31.01.2019 г., подаден от ищеца до ИАРА, вещото лице е направило извод, че произведеното общо количество към 2019 г. е 16 500 кг., продадени са 2133 кг. за 2019 г., като нереализираните количества и незавършено производство на риба е 48 447 кг.
Съдът е обсъдил доказателствата във връзка със спорния фактически въпрос относно наличието на зарибяване на язовира. Свидетелите Д. /фактическа партньорка на управителя на дружеството–ищец/ и К. /служител на ищеца в периода 2013 г. – 2016г. / са изтъкнали обстоятелства, отнасящи се до изчистване на прилежащата към язовира територия и извършване на зарибяване на язовира с различни видове риба — толстолоб, амур и шаран.
Рибата се продавала на търговци, организирани били състезания по риболов - около 6-8 риболовни състезания за година. Стопанисването на язовира продължило до 28.08.2019 г., когато без никакво предупреждение бил иззет от служители на ответника и полицейски служители, поставени били лепенки с печат и катинар на вратите и човек за охрана. Св. К. е пояснил, че зарибяване на язовира е имало през м. май 2015 г., първо с пъстърва, а след около 10-12 дена и с шаран. На първото зарибяване били единствено свидетелят и управителят на ищеца, но не присъствал началникът на ИАРА- К., на второто зарибяване началникът вече присъствал и обещал да изготви документи в по-късен момент, но протоколи така и не били подписани.
2
Прието е, че дружеството–ищец е разполагало с надлежно разрешително за развъждане и отглеждане на риба, издадено на 07.05.2014 г. от МЗХ, ИАРА и вписано в регистъра за обект PC Берсин. Тази регистрация е заличена на 20.06.2019 г. поради прекратяване на наемния договор между дружеството-ищец и „Напоителни системи“ ЕАД. Ищецът също е бил титуляр на разрешително за водовземане от 23.08.2013 г., с което са му предоставени права за ползване на воден обект язовир Берсин, поречие Струма, за аквакултури и свързаните с тях дейности - зарибяване на водностопанско съоръжение - язовир Берсин с приблизително 1700 кг. еднолетни риби от видовете шаран, толстолоб и бяла риба до 10.01.2022 г., когато разрешителното е прекратено и е преиздадено в полза на водния обект на „Д и Д Фиш“ ЕООД.
Прието е, че ответникът е представил писмо от 09.10.2019 г. на ИАРА, в което, освен прекратяването на регистрацията на ищеца, е отразено, че за периода от регистрацията на рибовъдното стопанство /2014 г. / до прекратяване на същата няма извършено зарибяване на обекта, като и че зарибяването на риба и други водни организми в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.1 ЗРА се удостоверява с протокол, който се съставя от комисия, чийто състав се определя от ръководителя на териториалното звено на ИАРА, съгласно чл. 20 от Наредба № 37/10.11.2008 г. за ползване на язовири, държавна собственост. Допълнително пояснено в съдържанието на цитираното писмо е, че ръководителите на териториалните звена в [населено място], [населено място] и [населено място] не са уведомявани и не са присъствали на извършено зарибяване на рибовъдното стопанство.
Прието е, че посочените в цитираното писмо обстоятелства фактически се потвърждават от показанията на свидетеля Ц. /служител в ИАРА в периода 2001-2013 г и от 2015 г. до настоящия момент на длъжност главен инспектор „Рибарство и контрол“/, който подробно е пояснил начина на работа на агенцията и редът, по който се контролира зарибяването на язовир – процедурата стартира обичайно с писмено уведомяване от заинтересованото лице собственик или наемател, представят се документи за произход на рибата, ветеринарно свидетелство, след което началникът на отдел назначава комисия, в която задължително участва ветеринарен лекар, инспектор от ИАРА. Свидетелят е извършвал проверки по график на процесния язовир, но не е присъствал на зарибяване, на предявения му в открито заседание протокол № 77/05.12.2015 г е дал отговор, че е бил уведомен за предстоящо зарибяване, заради което риболовът е бил забранен, но не е присъствал на него. Разяснил е, че статистическите формуляри представляват информация, подавана от собственик или наемател на водно стопанство за количеството риба за предходна година, която трябва да съвпада с декларациите за обекта, които се регистрират в системата на ИАРА. Вписва се това, което е посочено в декларациите с евентуално прилагане на фактури и се проверяват продажбите при констатиране на нарушение. За конкретния случай е посочено, че се касае за непълно системно стопанство, което значи според свидетеля, че не се купува риба, а само се отглежда. На поставени въпроси е даден принципен отговор, че е възможно да се извършват нерегламентирани зарибявания, които в този случай няма да се отразяват в системата на ИАРА, както и че е възможно възпроизводство на риба във всеки водоем при добри климатични условия /например шаран/, но в този случай не е възможно да се установи 3 действителното количество риба. Лично свидетелят е уведомил представителя на дружеството-ищец за прекратената регистрация през м. юни 2019 г., от който момент няма право да отглежда риба и в последствие съставил акт, заради констатирано нарушение – извършване на търговски риболов.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че предявеният иск по чл.49 ЗЗД е неоснователен. Отдадено е значение на обстоятелството, че процесният обект е отнет от държането на ищеца след прекратяване на наемния договор. Този факт се потвърждава от сключената между страните спогодба от 09.01.2019 г., с която изрично е постигнато съгласие възмездното ползване на процесния язовир да продължи до приключване на тръжната процедура по чл.14 и сл. ПРУПДТДДУК. Това прекратително условие е настъпило.
Действията на длъжностни лица – служители на ответника по изземването на имота следват не само приключването на тръжната процедура със заповед от 08.05.2019 г. на изп. директор, потвърдена в съдебно производство пред административен съд, но и неколкократно отправените покани за доброволно освобождаване. Те са предприети след изтичане на окончателно определения срок на 19.09.2019 г., а изпълнението им със съдействието на полицейски служители е обезпечило спазването на обществения ред. В случая не са осъществени действия по насилствено отнемане на вещта, напротив, на представителя на дружеството - ищец е предоставена възможност и осигурено съдействие при поетапното освобождаване на обекта. Не водят до обратен извод показанията на свидетелите Д. и К., които са заинтересувани по смисъла на чл.172 ГПК, а и казаното от тях противоречи на писмените доказателства. Изтъкнатите факти, че изземването е станало без предупреждение, се опровергават от представените по делото покани, връчени лично на представителя на дружеството - ищец с определен срок за доброволно предаване на обекта, и предприемане на действия едва след неговото изтичане. Не се установява противоправност в действията на служителите на ответника, напротив те следват прекратяването на наемния договор и изтичането на срока за доброволно изпълнение, предприети са по предвидения в закона ред /чл.80 ЗДС/, нито фактическото им изпълнение е свързано с проява на насилие спрямо представляващия ищеца, респ. негово имущество.
Освен че няма противоправност, не се установяват и другите елементи от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Според нормативната уредба на Закона за водите /ЗВ/ и Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ - чл.2, ал.2 ЗРА, собствеността върху рибните ресурси принадлежи на собственика на обекта или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или друго правно основание. Този текст трябва да се тълкува във връзка с чл.2, ал.3 ЗРА, поставящ изискване посоченият кръг ползватели да са регистрирани по реда на чл.25 ЗРА, за да се ползват от права върху рибните ресурси. Съгласно § 1, т.23 ЗРА „Рибни ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти“. Фактически няма спор, че към релевантния момент, в който е освободен обектът, ищецът е бил с прекратена регистрация за отглеждане на рибни ресурси и прекратено разрешително за ползване на водния обект, което го лишава от легитимацията му на ползвател на язовира, респ. от права върху рибните ресурси. Следователно, 4 независимо от наличието на такъв ресурс, за ищеца не са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – от факта, че към релевантния момент на прекратяване на наемното правоотношение и предаване държанието на обекта не са били осъществени цитираните по-горе изисквания в ЗРА, за ползвателя отпада правото да усвои и реализира този ресурс. По тази причина и въпросът със зарибяването на обекта се явява ирелевантен.