Решение № 346 от 18.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Пловдив, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20215300503009 по описа за 2021 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

С въззивна жалба от ИВ. Л. УЗ. от гр.П., чрез адв. К.С., АК-Пазарджик се обжалва Решение № 1353/ 28.07.2021г. по гр.д.№ 4610/2021г. по описа на ПРС – I гр. с., в частта, в която е отхвърлен предявения иск над уважения размер от 1361,82 лева до предявения в размер на 1 596,48 лв з размер на разликата от 234,66 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и уважаване на иска. Претендира се присъждане на разноски по делото.

С частна жалба от ИВ. Л. УЗ. от гр. П., чрез адв. К.С., АК-Пазарджик се обжалва Определение № 8596/2021г. по гр. д.№ 4610/ 2021г. по описа на ПРС – I гр. с. , с което е е изменено постановеното решение № 1353/ 28.07.2021г. в частта на разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните разноски.

С въззивна жалба на адв.Б. П., АК-Пловдив, като пълномощник на Централна 1 лаборатория по приложна физика към БАН се обжалва Решение № 1353/ 28.07.2021г. по гр.д.№ 4610/2021г. по описа на ПРС – I гр. с., в частта, в която е уважен предявения от И. Л. У. от гр. П иск за сумата от 1361,82 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за научна степен „***“ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 15.03.2021г. до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Ищецът ИВ. Л. УЗ. е предявил иск за заплащане сумата 2 400 лева, претендирано допълнително възнаграждение за научна степен „***“ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва считано от подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Искът е основан на обстоятелствата: по сключен ТД от 15.06.2016г., считано от 20.06.2016г постъпил на работа на длъжността

- ****, група „Технологии и характеризиране на тънки слоеве“ със срок за изпитване – 6 месеца; впоследствие бил сключен нов срочен договор от 23.01.2017г., като считано от 24.01.2017г. приел да изпълнява длъжността „****“ със срок за изпитване 6 месеца, наред с което подписал длъжностна характеристика с предвидени права и задължения като ****. С ТД от 2017г, трудовото правоотношение след изтичане на срока за изпитване по който договор се е превърнало в безсрочно, е било предвидено изплащането на сумата от 120 лева за образователна и научна степен „****“ на месец, което ищецът получавал за 2017, 2018 и 2019г, което възнаграждение се увеличавало във времето и достигнало на 200 лева месечно; на 22.01.2020г. ищецът подписал нова длъжностна характеристика за длъжността „****“ в звено „Технологии и характеризиране на тънките слоеве“, но установил, че не продължил да получава сумата от 200 лева месечно, договорени с ТД от 2017г. за образователната степен „***“. Ищецът се позовава на чл.81, ал.2 от Правилника за дейността, устройството, управлението, финансирането и вътрешния ред относно правото на претендираното допълнително възнаграждение за по-висока квалификация на лице с научна степен „****“, която се сочи, че е свързана с работата му при ответника. Претендира 2 присъждане на исковата сума за ДВ независимо, че в длъжностната характеристика от 2020г. липсват задължения същият да извършва научноизследователска дейност, но на ищеца била възлагана и същият извършвал такава научно-изследователска работа. В тази насока се позовава на Заповед № 21/ 18.05.2020г. на Директора на ЦЛПФ за възложени задачи във връзка с оптимизиране на технологичния процес за нанасяне на покрития в установка за разбаланасирано магнетронно разпрашаване за представяне на решение за оптимизиране на вътрешна линия за чисти газове. В резултат на 01.06.2020г ищецът изпълнил възложените му задачи и представил Доклад и идеен проект с вх.№ 110. На решение на ОС на учените в ЦЛПФ от 30.01.2020г. е бил определен размера на допълнителното ТВ за служителите , притежаващи научна степен „*** за календарната 2020г в размер на 200 лева.

Ответникът е оспорил иска, позовавайки се на обстоятелството относно подписаната на 22.01.2020г. длъжностна характеристика, в която липсвали задължения, свързани с научно-изследователска дейност , на разпоредбата на чл.11, ал.1 НСОРЗ, пар.5 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН за изплащане на такова ДТВ докато лицето е на ТД и заема щат, съответстващ на научната длъжност в БАН, както и липсата на сключено доп. споразумение за образователната и научна степен доктор след подписването на новата длъжностна характеристика през 2020г., както и не са налице условията на чл.16, ал.2, т.2 Вътрешните правила за ОРЗ поради това, че ищецът не заемал академична длъжност и не извършва научно-изследователска дейност. Във връзка с възложената работа с цитираната от ищеца заповед е възразено с обстоятелството, че У. изработил документацията, но формално задачата не била изпълнена поради несъобразяване, че конструкцията ще работи в условията на вакуум. На ищеца било възложено да коригира изработеното, но до момента не била представена актуализирана конструктивна документация.

Изтъкнато е, че представената с ИМ диплома за образователна и научна степен „****“ е по професионално направление – машинно инженерство, научна специалност - металорежещи машини.

С обжалваното решение позовавайки се на сключеното на 11.02.№ 65 2019г ДС към ТД, районният съд е наличието на постигнато съгласие на страните за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и 3 научна степен „****“ за периода на 2019г., с което ДС е прието, че се изменя само размера на дължимото по силата на сключения през 2017г ТД допълнително възнаграждение за образователната и научна степен, като не е приета тезата на ответника, че с това ДС са определили нов срок за заплащане на ДВ. Така позовавайки се на съдържанието на ТД съгласно чл.66 КТ относно основното и доп.ТВ като такова с постоянен характер и с оглед забраната за едностранно изменение на ТПО , е прието, че подписването на нова длъжностна характеристика не е сред случаите, предвидени в закона, които могат да доведат до едностранно изменение на ДТВ с постоянен характер. По отношение на размера - въз основа на представената от ответника справка за отработените и неотработени дни, която не е била оспорена от ищеца, е приет посоченият в нея размер от 1 361,82 лева съобразно отработените дни по месеци от 01.01.2020г до 31.12.2020г., в който размер е уважен и предявеният иск.

Постановеното решение се намира за правилно и обосновано въз основа на събрания доказателствен материал, а фактическите и правни изводи на районния съд се споделят от въззивния съд като съответстващи на Закона .

Безспорно е, че процесното спорно възнаграждение представлява допълнително трудово възнаграждение, с постоянен характер по смисъла на чл.11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация за работник или служител , притежаващ образователна и научна степен „****“ или научна степен „****“, което е задължително за изплащане , съгласно чл.6, ал.1, т.1 НСОРЗ, когато са налице предпоставките за придобиване на правото.

Източник на регламентираните допълнителни трудови възнаградения могат да бъдат определени с наредба, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. В този смисъл, Решение № 1230/2010г., Решение по гр. д. № 3836/ 2017г и по гр.д.№ 4564/ 2019г. на ВКС – IV ГО.

Следователно промяна на съдържанието на трудовото правоотношение по отношение на източника на правото и задължението за изплащане на допълнителното възнаграждение за образователната степен „*****“ с постоянен характер е недопустимо да се извърши чрез позоваване в промяна на съдържанието на длъжностната характеристика, в каквато насока се обосновава тезата на работодателя.

4

В настоящия е случай процесното възнаграждение е уредено освен в НСОРЗ/ чл.11/ , така и във вътрешния акт на работодателя – посочения Правилник за дейността, устройството, управлението, финансирането и вътрешния ред/ чл.81, ал.2 /. При отчитане на хронологията и съдържанието на сключените с ищеца трудови договори е видно, че както с първоначалния трудов договор от 15.06.2016г , така и с последващия от 23.01.2017г. , е договорено изплащането на допълнително възнаграждение за образователната и научна степен „****, за което и в изготвената към този момент длъжностна характеристика са били включени задължения, свързани с научно-изследователска дейност. Тези обстоятелства сочат на приемането от страна на работодателя, че аналогично на първоначалната длъжност – „*****“, и в последващата длъжност „****“ е предвидено да се съдържат трудови функции и дейности, които да се явяват свързани образователната и научна степен „****“, по смисъла на чл.11 НСОРЗ, независимо от специалността в представения от ищеца удостоверителен документ за образователната и научна степен „****“.

Доказателство за това е нарочно възложената изследователска работа на ищеца по Заповед № 21/ 18.05.2020г. на Директора на ответното учреждение, във връзка с която са възникнали спорове по точността, съответно пълнотата на изпълнение на заданието, видно от депозирания от ищеца Доклад вх.№ 154/ 28.07.2020г. и становищата на служители при ответника. Показанията на разпитания пред въззивната инстанция св.**** установяват наличие на спор относно действителното авторство на посочените от ищеца изготвени публикации, в каквато насока свидетелят сочи намерение за неговото разрешаване, но към настоящия момент показанията не установяват безспорно установени факти в тази насока. За наличието на отношение и връзка на квалификацията на ищеца с оглед притежаваната образователна степен „***“ с изпълняваната от него работа / в звено „Технологии и характеризиране на тънки слоеве“/ свидетелства разпитаният пред въззивната инстанция св.***, посочвайки , че разработвайки докторска работа ищецът е преминал през етапи, които изграждат научен метод на работа и от тази гледна точка квалификацията по време на докторантурата способства за реализиране на подхода на работно място, на което му се възлагат изследователски задачи.

Независимо от горното трудовото правоотношение между страните е уредено към настоящия момент с индивидуалния трудов договор от 23.01.2017г., в 5 който, както и в предходно посочения ТД е било уредена договореността между страните за заплащане на регламентираното и във вътрешните правила на работодателя право за изплащане на възнаграждение за образователна степен , размерът на което плащане се е променил във времето от 120 лева на 200лева. Съдържанието на представеното ДС № 65/ 11.02.2019г. към трудовия договор от 23.01.2017г. установява именно актуалния размер на процесното възнаграждение за периода 01.01.-31.12.2019г в размер на 200 лева, но не обосновава извод, че с него е изменено съдържанието на основния трудов договор в частта на това допълнително възнаграждение с постоянен характер.

По така изложените съображения жалбата на работодателя в обжалваната част относно уважения от първоинстанционния съд размер на претендираното допълнително възнаграждение се намери за неоснователна.

Неоснователна е и жалбата на ищеца И. Л. У..

Постановеното решение се обжалва по приетия от съда размер до 1 361,82 лева с възражението, че съдът не е взел предвид платения отпуск и болничните за 2020г. в тежест на работодателя за изплащане. С оглед на това се претендира още присъждане на сумата от 134, 81 лева платен годишен отпуск за 2020г. и 99,85 лева – болнични.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/914faf94-a363-4c83-9b01-d283ac855cb1