Решение № 997 от 07.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Русе, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х.а като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520101291 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от М. Л. Ч. срещу Община Русе, в която се твърди, че на 29.06.2024 г. ищцата заедно с двете си деца и техни приятели била на традиционен празник на река Дунав, който се провеждал на кея на гр. Русе. Около 12.00 – 12.30 ч. тръгнали към бл. „****“ на бул. „***“, за да хванат такси. Когато се насочили към автомобила и при слизане от тротоара, по който се движели, за да се качат в автомобила, левият крак на ищцата попаднал в траншей от недовършена асфалтова пътна настилка. Твърди се, че при инцидента тя е стъпила с необходимото внимание, като е била с подходящи обувки тип кецове. При пропадането на левия й крак в траншея загубила равновесие, паднала назад, но успяла да се подпре на автомобила. Веднага усетила силна, раздираща болка и установила, че не може да движи лявото си стъпало. Болката била остра и силна, с интензитет какъвто рядко била изпитвала. В този момент се замислила за децата си, които били на тротоара зад нея. Изпаднала в безпомощно състояние и почувствала неудобство от това. Болката, която изпитвала била много силна, а децата я гледали уплашено. След като установила, че не може да стъпи на крака си, с помощта на приятелката си се качила в таксито и заедно с децата я съпроводили до УМБАЛ „Канев“ Русе. Посетила спешно отделение, където била настанена в инвалидна количка, тъй като при всяко стъпване на левия си крак изпитвала неописуеми болки. Това й причинило допълнителен стрес и 1 неудобство, включително продължавала да се притеснява и за децата си, които били на 9 и 4 години. След извършени изследвания се установила фрактура на базата на 5-та метатарзиална кост. Поставен бил гипс, за да бъде изолирано счупването. Освен изпитваните болки и страдания към него момент, ищцата изпитвала и силни тревоги за децата си, както и за невъзможността си да се грижи за тях. Твърди се, че след поставянето на гипса болките продължили, а през следващите дни не можела да изпълнява рутинните си задължения.

Претърпяната злополука трайно затруднила двигателните функции на левият ѝ крак. Травмата причинила освен физическите болки и психически страдания, както и значителни битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сама да посреща елементарните си битови нужди. Наложило се да бъде обслужвана от съпруга и децата си. Станала съответно нервна и раздразнителна, влошили се социалните й контакти. Твърди се, че дълго време ищцата не можела да стъпва на левия си крак и е прехвърляла натоварването си на десния, което е довело до трайно увреждане на дясното й коляно – възпаление, отток и артрит на същото. Съответно инцидентът бил съпроводен и със специфични промени в психическото й състояние, включително и придобила рефлекс да гледа постоянно в краката си, с наведена глава.

Променило се и отношението й към децата й, като започнала да им налага ограничения, карала ги постоянно да внимават, да не тичат, да не скачат, стискала ги за ръце и не им давала да стоят сами на тротоар.

Счита се, че вина за настъпилото произшествие има ответната община, която като стопанин на пътя следвало да поддържа същия в състояние, което да не позволява настъпването на подобни инциденти. Ответникът не изпълнил задълженията си за поддържане на безопасна градска среда и изправност на въпросното пътното платно и следвало да понесе отговорност за обезщетяване на причинените й вреди, които били имуществени в размер на заплатените средства за отстраняване на гипсова имобилизация, снабдяване с диск - снимка на счупването, както и разликата между трудовите доходи и полученото обезщетение в резултат на нетрудоспособност.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответната община бъде осъдена да й заплати 6000 евро частично претендирани от 10 000 евро, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от инцидента на 29.06.2024г., ведно със законната лихва от тази дата до изплащане на обезщетението, както и сумата от 57,50 евро имуществени вреди (след допуснато изменение в размера им на иска в първото съдебно заседание).

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Счита се, че описаните вреди от ищцата, както и причината за същите, е недоказана. Оспорва се и размера на причинените болки и страдания. Прави се възражение и за съпричиняване на 2 вредоносния резултат. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което изцяло да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме същата за доказана, да прецени какъв е размера на реалните вреди и да обезщети същите при отчитане на възражението за съпричиняване на вредата.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят И.Л. М. установява, че с ищцата са приятелки и знаела за настъпилия с нея инцидент през лятото на 2024г. Била помолена от нея да я закара на контролни прегледи след като счупила крака си. Било около две седмици след инцидента, когато свидетелката я закарала в болнично заведение. Ищцата се придвижвала с патерици. При този преглед нямала нагласата, че ще й махнат гипса, тъй като се очаквало да бъде с него около месец. Въпреки това гипсът бил премахнат и тя се наложило да се прибере боса, тъй като нямала обувка за счупения си крак. Също така и по други поводи се налагало свидетелката да подпомага ищцата, както и я посещавала, за да се видят. Не можела да извършва обичайните си дейности, да излиза с децата си на площадки, да ги води до училище и детска градина, а основно тя се грижела за трите си деца. Налагало се да разчита в това отношение на помощта на свекърва си, която била възрастна жена на 77-78 години. Въпреки, че било лято, тя се налагало да стои в къщи. Това и невъзможността да се грижи за децата я сринало психически. Същевременно изпитвала болки в коленете и кръста заради стойката, а заради обездвижването напълняла. От приятелката си знаела, че счупила крака си в неасфалтиран участък от път, до самия бордюр на тротоара, докато се била запътила да влезе в автомобил, като стъпила на криво.

Свидетелката Ю.В.К. установява, че по време на инцидента е била с ищцата. След като били до река Дунав се качили до бул. „***“, за да вземат такси и да отидат с децата си в Парка. М. стъпвайки от тротоара на пътното платно, кракът й попаднал в улей, който тя не видяла. Този улей се намирал между бордюра и асфалта на пътното платно и все още съществувал на мястото, нищо не било променено от тогава. Мястото се намирало до блок „****“ зад училището по облекло. При стъпването в улея ищцата извикала от болка. След като се качили в таксито свидетелката видяла, че кракът на ищцата се подул. Всички заедно с децата отишли в спешното отделение на болница „Канев“. Децата й също се притеснили и разплакали. Наложило се М. да бъде придвижвана с инвалидна количка. Освен болките тя се притеснявала много и за децата си. Наложило се да извикат съпруга й, за да поеме грижите за децата. През възстановителния си период се налагало ищцата да моли свидетелката за съдействие за транспорт, за купуване на лекарства и др. неща.

3

Пращала й списък, за да й напазарува. Не била в състояние да ходи на почивки и доколкото било известно на свидетелката, през лятото на 2024г. М. не ходила на почивки и не пътувала.

Свидетелят Я.Е.М. установява, че е разбрал за инцидента с ищцата, тъй като към него момент били колеги и двамата работели в Община Русе. Той й предоставил патерици, с които да се придвижва, тъй като имал такива. Когато занесъл до дома й патериците, тя му разказала, че стъпила в дупка до бордюр на пътя, в близост до кея. Свидетелят сочи, че ищцата поначало се обувала поспортно, ходела с равни подметки. Свидетелят бил посещавал описаното място на инцидента и то представлявало като тясна ивица от изрязан асфалт на пътя, която си обяснявал с ремонт на тротоар и поставяне на нови бордюри и последствие не е асфалтирано плътно до бордюрите.

Свидетелите М. и К. потвърждават, че приложените по делото снимки са от мястото на инцидента.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, разликата между дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024г. до 15.08.2024г. с полученото обезщетение от НОИ е в размер на 26,81 евро.

Ищцата е представила два фискални бона, първият издаден от „АГПСИМПОТ ОПТОМЕДИКС“ ООД за сумата от 40лв. платена на 12.07.2024г. за „преглед“ и за сумата от 20 лв. издаден от „УМБАЛ КАНЕВ“ АД на 24.07.2024г. за запис на информация върху диск.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, М. Л. Ч. е получила следните увреждания: счупване в основата на пета предходилна кост на лявото ходило. Установеното счупване се предизвиква обикновено по индиректен механизъм — внезапно стъпване накриво, усукване на ходилото навътре при неподготвен деструктивен натиск, което съвпада с описанието за пропадане на крака в траншей от недовършена асфалтова настилка при слизане от тротоара. Механизма не противоречи на свидетелските показания. Обичайният възстановителен период при костно зарастване (консолидация) на фрактура на 5-та метатарзална кост варира между 6 и 8 седмици при правилно лечение и имобилизация. Представените болнични листи в делото определят временна нетрудоспособност от 29 06 2024 г. до 13.08.2024 г. Болковият синдром при този вид травма има две фази: остра фаза, която се характеризира със силна, раздираща и интензивна болка веднага след инцидента и през първите 2-3 седмици, дължаща се на самия костен пробив, отока и разтягането на периоста (надкостницата), която е богато инервирана и хронично-възстановителна фаза, през която болката преминава в тъпа и се провокира основно при опит за обременяване (стъпване), раздвижване или промяна на времето. Болковият синдром отшумява в рамките на възстановителния период, успоредно с пълното костно 4 зарастване и успешната рехабилитация, макар че болки и лек дискомфорт при по-дълго натоварване и промяна на времето може да има и след възстановителния период. Няма документация за възникнали усложнения в случая, които да удължат възстановителния период. Поради невъзможността да се стъпва върху левия крак (който е имобилизиран и болезнен), ищцата е била принудена да прехвърли цялата тежест на тялото си върху здравия десен крак при придвижване с патерици или подскачане. Това компенсаторно и ексцентрично биомеханично претоварване води до пренапрежение на ставновръзкия апарат, сухожилията и хрущяла на здравия крак в случая дясно коляно. Възстановяването на това състояние обикновено 2 до 4 седмици след отстраняване на имобилизацията и балансиране на двустранното натоварване.

За постигане на стабилно първично костно зарастване при този вид закрита фрактура е необходима медицинска имобилизация (c гипс или ортеза) за период от около 30 дни. В конкретния случай първоначално препоръчаната имобилизация е била за 30 дни, но гипсът е отстранен преждевременно на 12ия ден (на 12.07.2024 г.). Тъй като към този момент пълно костно зарастване все още не е настъпило, крайникът е изисквал щадене и последващо ограничаване на движенията до изтичането на стандартния срок за имобилизация около тридесет дни. Пълно или частично отстраняване на натоварването (да не се стъпва изцяло с тежестта на тялото върху крака) е необходимо за период от минимум 4 до 6 седмици от момента на инцидента.

Според представените данни, въпреки свалянето на гипса на 12-ия ден, настъпилата палпаторна болка и оток показват, че крайникът е трябвало да остане необременен (да се ходи с патерици без стъпване) в рамките на тридесет дни от травмата, преди да започне постепенното, дозирано и рехабилитационно стъпване.