Решение № 11884 от 16.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50686/2025
- Вид
- Решение № 11884
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 181011 от 26.11.2025 · ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
- Определение № 14994 от 20.04.2026 · ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 21 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 2 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
РЕШЕНИЕ
№ 11884 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110150686 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С. Р. А. против „ФРОНКТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД отрицателен установителен иск за сумата в размер на 691 лева, представляваща размер на банкова експозиция, обявена в Централния кредитен регистър към Българска народна банка като кредит с идентификатор 30004886 с дата на разрешаване 15.12.2016 г. и дата на издължаване 15.12.2023 г., поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата на 28.08.2025 г. направила справка в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, от която установила, че ответното дружество вписало задължение с размер на балансова експозиция 691 лева по кредит с идентификатор 30004886 с дата на разрешаване 15.12.2016 г. и дата на издължаване 15.12.2023 г. С. А. поддържа, че отправила писмено искане до ответното дружество за заличаване на вземането от ЦКР поради изтекла погасителна давност. В исковата молба са изложени твърдения, че по заявеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност и искане за заличаване на вписаните в ЦКР данни представител на ответника с писмо от 15.10.2025 г. заявил, че компетентен да се произнесе по въпроса относно погасяването на задълженията по кредита по давност е единствено съда, като дружеството ще подава информация до Регистъра до окончателно погасяване на задължението. Ищецът поддържа, че вземането в погасено по давност, като с отказа си да предприеме действия по заличаване на вписването в ЦКР ответникът е дал повод за завеждане на отрицателния установителен иск, респ. в негова тежест следва да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител с права по чл.
34, ал. 3 ГПК признава исковата претенция. С отговора на исковата молба е направено искане разноските по делото да бъдат разпределени съгласно правилото по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал исковата претенция и не е дал повод за образуване на делото.
С молба от 28.05.2026 г. ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК.
С протоколно определение от 04.06.2026 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
1
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая ответникът е признал предявения отрицателен установителен иск, като между страните налице спор дали ответното дружество е дало повод за предявяване на исковата претенция. Отговорност за разноски възниква за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, както и ако разполага с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър ЦКР е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платeжните системи (ЗПУПС), които извършват дейност на територията на Република България, както и към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 предвижда, че институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като съгласно алинея трета информация за състоянието по всички активни кредити към последната дата на отчетния месец следва да бъде подадена до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като в същия срок следва да бъде подадена информация за извършени корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно чл. 17, ал. 2 институциите, подаващи информация за кредитна задлъжнялост носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информация, като разпоредбата на чл. 17, ал. 3 предвижда, че подаваната информация следва да съответства на данните, поддържани информационните системи на съответните лица, задължени да предоставят информация за регистъра. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период. От изложеното следва, че единствено от активното поведение и воля на кредитора по силата на подзаконов нормативен акт зависи какви данни ще бъдат отбелязани в регистъра и ще бъдат отчетени като кредитна задлъжнялост. Информацията има съществено значение за потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането й е изцяло вменено като задължение на институцията, която я е подала към регистъра, като длъжникът не разполага с възможност да поиска промяна на вписаните данни, вкл. и такива за погасяване на вписаното задължение.
Длъжникът не е страна в регистърното производство, като единствено има право да получи справка за вписаните данни. Макар ответникът да признава, че процесното вземане е погасено, същият не навежда твърдения, респ. не представя доказателства, че в срока по чл.
10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР е предприел съответните действия по актуализиране на подадената информация. Ответната страна не поддържа твърдения, респ. не ангажира доказателства, че към датата на подаване на исковата молба са предприети действия по заличаване от партидата на ищеца в ЦКР на информацията по отношение на процесния кредит. Напротив с писмо от 15.10.2025 г. ответникът е отказал да предприеме действия по заличаване на вписването, респ. страната е станала повод за завеждане на делото, поради което в нейна тежест следва да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. С оглед изложеното и доколкото ответникът не е изпълнил свое нормативно закрепено задължение да подава ежемесечна актуална информация относно размера на задълженията, произтичащи от сключени договори за кредит, същият е дал повод за завеждане на делото, поради което сторените по делото съдебни разноски следва да бъдат разпределени по 2 правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. В подкрепа на изложеното е и Определение № 3229/13.11.2025 г. по ч. т. д. № 2113/2025 г., на ВКС, I ТО.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, като възнагражденията разписани в Наредбата могат да служат за ориентир. В случая повдигнатия спор няма никаква правна или фактическа сложност, цената на иска е в нисък размер, исковата претенция е призната от ответната страна и делото е разгледано в едно открито съдебно заседание в отсъствие на представителя на ищеца. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер на 400 лева.
На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България / ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв. /. Съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е помалък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият 3 знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Предвид изложеното сумите по исковата претенция и присъдените съдебни разноски следва да бъдат посочени в евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Р. А., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. 1, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, Бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 353,30 евро ( 691 лева), представляваща размер на банкова експозиция, обявена в Централния кредитен регистър към Българска народна банка като кредит с идентификатор 30004886 с дата на разрешаване 15.12.2016 г. и дата на издължаване 15.12.2023 г.
Разпечатката съдържа 25 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/914f4a01-335e-49ba-b643-b31d08118a6c