Решение № 22 от 20.11.2024, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ивайловград, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20245650200027 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят П. А. П., с ЕГН ********** от гр.А**, ул. „И***“ №***ет*** чрез пълномощника си – адв. М. Я. от АК - Пловдив обжалва електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба с. К№ 955423** на ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че ЕФ му е връчен на 19.08.2024 г. чрез ССЕВ към МЕУ. Счита същия за незаконосъобразен, като излага аргументи в насока, че АНО неправилно е приложел чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Не били налице юридическите факти, които АНО е приел, че са настъпили, за да бъде приложена нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Нарушението за което бил издаден обжалвания ЕФ не било извършено в условията на повторност. Към момента на датата на извършване на нарушението, обстоятелствата, сочени в ЕФ, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ с.К № 7809417 на 11.06.2024 г. не били настъпили, тъй като ЕФ с.К № 7809417 бил отменен с влязло в сила Решение на РС – Свиленград по АНД № 213/2024 г.

Доколкото съдът разполагал на осн. чл. чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН с правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка, моли, ЕФ да бъде изменен, като приложената санкционна норма се преквалифицира по чл. 182, ал.2, т.2 от 1

ЗДвП и размера на наложеното наказание „глоба“ да бъде намален от 100 на 50 лв. Претендира съдебни разноски. В Договора за правна защита и съдействие не е посочено адвокатско възнаграждение, а се сочи, че в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3, пр. 2 – ро от ЗА, клиентът е близко лице на адвоката, т.е. за него договорената правна защита и съдействие е безплатна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Призовката е била връчена лично на жалбоподателя на 08.10.2024 г., при насрочено с.з. за 15.10.2024 г. Жалбоподателят изразява писмено становище, че не възразява срещу нередовното призоваване и моли да бъде даден ход на делото. Поради пътуване в чужбина, не се явява и неговия пълномощник, който представя становище, че моли да бъде даден ход на делото, не възразява срещу нередовното призоваване. Няма възражение да бъде приета административнонаказателната преписка (АНП). Няма доказателствени искания. В случай, че съдът намери, че делото е изяснено от фактическа страна, моли жалбата да бъде уважено, по изложените в нея съображения.

Претендира присъждане на разноски, съгласно чл. 36 от ЗА.

АНО - ОДМВР Хасково - редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на осн. чл. 62 от ЗАНН не встъпват в процеса.

Факти от съдебното дирене.

С ЕФ с. К№ 955423**, издаден от ОДМВР – Хасково на жалбоподателя П. А. П. за нарушение, установено с автоматично техническо средство или система, на осн. чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание „глоба“ в р-р на 100 лв.

Нарушението е установено с АТСС. На 24.07.2024 г. в 15.23 ч., на път 259, км. 97.000 от РПМ в посока град Ивайловград, при въведено ограничение на скоростта от 40 км./час с пътен знак В – 26. АТСС тип TFR1-M 506, насочен в посока с. Славеево и е отчетен толеранс от минус 3 км.ч. Посочена е установената скорост от 58 км./ч. и превишението от 18 км./ч. Сочената в ЕФ фактическа обстановка не се оспорва от страните.

При изискване на АНП от АНО, чрез РУ – Ивайловград са изпратени фотокопие на Протокол за използване на АТСС, 3 бр. снимки, заснети с АТСС тип TFR1-M 506 и справка за нарушител водач. В съпроводителното писмо изрично е посочено, че нарушението Не е извършено в условията на повторност, след отменен връчен ЕФ с. К № 7809417. Това обстоятелство се потвърждава и от справката за нарушител.

Правни съображения.

Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд – Ивайловград, както е видно от Протокола за използване на АТСС и описаните в ЕФ обстоятелства.

Електронният фиш е инструмент в административнонаказателните производства, приравнен на наказателно постановление откъм правни последици. С електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по 2

ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление.

Електронният фиш се обжалва по реда на ЗАНН, Раздел V, както се обжалва и НП, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В конкретния случай, въпреки признатото от АНО обстоятелство, че нарушението не е извършено в условията на повторност, в приложената справка за нарушител по отношение на обжалвания фиш е посочено, че е „влязъл в сила“. Това наложи съдът да уточни соченото в справката обстоятелство, с оглед допустимостта на иска. От представени разпечатки от АИС АНД на МВР е видно, че ЕФ действително е връчен, както се твърди и от самия жалбоподател на 19.08.2024 г. Посочено е, че същият е влязъл в сила на 03.09.2024 г.

Жалбата е адресирана до Районен съд – Ивайловград и и входирана на 20.08.2024 г. С Разпореждане № 43 от 23.08.2024 г., съдия – докладчикът е изискал от АНО, в цялост административнонаказателната преписка. От разносната книга на съда е видно, че разпореждането е получено в РУ – Ивайловград на 28.08.2024 г., т.е. още преди влизане на ЕФ в сила, АНО е бил уведомен за обжалването му и е следвало да се съобрази с това.

Не се установяват и данни за заплащане на фиша, с оглед датата на връчване, в хипотезата на чл. чл.186а, ал.6 от ЗДвП, при която за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. При това положение не се поставя под съмнение и датата на връчване на ЕФ, от която започва да тече срока за неговото обжалване.

Ето защо, съдът приема, че жалбата се явява процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН.

Реквизитите на електронния фиш са уредени в ЗДвП.

Чл. 189, ал.4 от ЗДвП гласи, че „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“ 3

В конкретния случай са налице всички изискуеми реквизити по съставяне на ЕФ и освен липсата на признака повторност на нарушението, факт който не се оспорва от никоя от страните, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Нарушението е установено с АТСС. По делото е представен задължителният протокол в случаите на ползване на мобилно АТСС, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.

При съставяне на фиша са спазени изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото нарушение и мястото на извършването му, както и разрешената и установена скорост, след приспадане на съответния толеранс. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него.

По делото бе установено, че е допуснато нарушение при квалифициране на деянието като повторно. Това нарушение може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложеното наказание, поради което съдът счита, че жалбата, а оттам и направеното с нея искане е основателна и същата следва да бъде уважена.

По разноските.

На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Особеното в настоящия случай е това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, както е посочено в Договора за правна защита и съдействие. В такъв случай съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Тогава легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самият адвокат.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение е 400 лв.

Настоящият състав, обаче счита, че не следва да се съобрази с този размер, по аргументите, посочени в Решение от 25 януари 2024 г., на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 ( „Ем акаунт БГ“ ЕООД), а да определи размера на възнаграждението, съобразявайки се с правната и 4 фактическа сложност по делото, с обема на материалите по делото, с размера на наложеното наказание „глоба“, както и с работата, извършена от процесуалния представител, изразяваща се в написване на жалбата и молба по хода на делото. В конкретния случай, делото е с ниска фактическа и правна сложност, материалите са малко по обем, наложената глоба е в р-р на 100 лв., а и с жалбата се иска не отмяна, а изменение на ЕФ, чрез преквалифициране на деянието и съответно намаляне размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 на 50 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че адвокатски хонорар в р-р на 200 лв. е пропорционален на целта на закона.

В представеният списък на разноските, също не се сочи конкретна сума, а само е посочено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т.3, предл. 2 – ро от ЗА за безплатно представителство и защита в производството в р-р, определен от съд, съгласно чл. 36 от ЗА, поради което настоящият съдебен състав счита, че процесуалният представител не може да иска изменение на решението, в частта за присъдените му разноски.

Доколкото издателят на електронния фиш е ОДМВР - Хасково, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К№ 955423**, издаден от ОДМВР- Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр., ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на П. А. П. с ЕГН ********** от гр.А**, обл. Пловдив, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ар.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 24.07.2024 г. в гр.