Решение № 1306 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202079 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-001991/ 05.04.2022г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Пловдив, , с което на С. А. П., с ЕГН ********** са наложени административно наказания както следва : ГЛОБА в размер на 200 /двста/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.6, във вр. с чл. 183,ал.5,т.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по изложени в жалбата си и допълнително становище съображения, атакува наказателното постановление. Иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, като повереникът му – адв.

П. моли съда да отмени атакуваното постановление в частта му , касаеща санкционирано нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е 1 частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.03.2022г. в 22:52 часа в гр. Пловдив жалбоподателят С. А. П. управлявал товарен автомобил „Тойота Приус”, peг. № **, като на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Любен Каравелов“ преминава на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като в АУАН е посочено , че за жалб. С. А. П. това нарушение се явява повторно. Също така е констатирано , че същият при проверката носи АУАН по ЗДвП с изтекъл срок. П. бил спрян за проверка от С. Т. - ** към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив. В хода на последната било установено, че лицето управлявало автомобила с изтекъл срок на акт за установяване на административно нарушение, което нарушение било квалифицирано по чл.157, ал.6 от ЗДвП,,а преминаването му на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба било квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен АУАН сер GA с бланков № 578709/10.03.2022г., който той получи и подписал без възражения. Въз основа на цитирания акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по от показанията на св. Т., разпитан в качеството на свидетел, който потвърждава , че лично е възприел и констатирал вменените във вина на П. нарушения.

По искане на повереника на жалбоподателя в съдебно заседание е извършен оглед на флаш-памет, съдържаща видеофайл VID2021.12.02.211930.

От видео изображението се установява , че автомобилът на жалбоподателя се движи в средна лента на път с три ленти, като между 8-та и 9-тата секунди е пред пешеходната пътека, като на 9-ттата секунда сигнала на светофарната уредба се сменя с жълт, като в същия момент колата на жалбоподателя преминава през кръстовището.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Въпреки категоричността в показанията на актосъставителя относно констатираното от него преминаване на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, Съдът счита , че неговите показания са оборени категорично от извършения в съдебно заседание оглед на флаш-памет, съдържаща видеофайл, от която безспорно се установява , че смяната на светлинния сигнал от червен в жълт е станала точно в момента , в който автомобила, управляван от П. е бил в непосредствен досег с началото на пешеходната пътека. Съдът намира , че констатираното нарушение не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, тъй като предвид побективните обстоятелства, не е имал физическата възможност да приведе в покой управляваното от него МПС.

Макар жалбоподателят да не оспорва факта, че действително е управлявал на процесната дата и място автомобил „Тойота Приус”, peг. № ** с изтекъл срок на АУАН, то съдът констатира, че са били допуснати 2 съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на процесното НП.

Така разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда хипотеза, при която водачът при управлението на МПС може да носи издаден му АУАН вместо иззетия за констатираното с такъв АУАН нарушение контролен талон.

Тази възможност за заместване на необходимия документ е ограничена до един месец от издаване на Акта, като в чл. 157, ал.8 от ЗДвП се предвижда, че впоследствие контролният талон се замества от издаденото НП за срок до един месец след влизането му в сила. Няма правна уредба в ЗДвП обаче на случаите, в които след изтичане на един месец от издаване на АУАН, не е издадено и връчено НП. В закона липсва и забрана за управление на МПС в този период, като не е предвидена и възможност за налагане на принудителна административна мярка. Съотнасянето на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал.8, включително от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМПС, водачите да носят издадения им АУАН, респ. НП - в регламентираните в правната норма срокове. Последното следва не пряко от нормите на чл. 157, ал. 6 до ал.8, включително от ЗДвП, а от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение.

Съществува единствено принципната възможност да се търси отговорността на жалбоподателя по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП (неносене и непредставяне на контролния талон към СУМПС), но такова фактическо и правно обвинение не е отразено в АУАН и в НП. Поради горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, както и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е основание НП да бъде отменено.

На следващо място е било допуснато нарушение при описанието на деянието, което се вменява във вина на жалбоподателя. Твърди се, че жалбоподателят е носил АУАН с "изтекъл срок", а съгласно чл. 157, ал. 6, изр.

2-ро от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Без да са описани нито началната дата, от която е започнал да тече срокът, нито крайната му дата, а и самата му продължителност, то посочването "изтекъл срок" не представлява твърдение за факт, а директен правен извод. И тук изначално е препятстван съдебният контрол, тъй като не са описани фактите, които да трябва да се установяват в процеса. Вместо това жалбоподателят е поставен в положение да се защитава срещу готов правен извод. Липсва дори номер на акта и отбелязване през коя година е издаден той. И тук не се касае единствено за доказателствена непълнота, а за изначална липса на надлежно повдигнато и предявено административно обвинение, поради което порокът при описанието на нарушението не би могъл да се санира от събраните доказателства. Неясният предмет на доказване е осуетил възможността за съдебен контрол, а липсата 3 на надлежно описание на нарушението недопустимо е ограничила правото на защита на жалбоподателя.

По изложените по- горе съображения относно двете вменени във вина на С. П. нарушения, Съдът намира, че атакуваното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., Съдът намира , че тази сума следва да се присъди в тежест на ОД на МВР - Пловдив като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-001991/ 05.04.2022г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Пловдив, , с което на С. А. П., с ЕГН ********** са наложени административно наказания както следва :

ГЛОБА в размер на 200 /двста/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.6, във вр. с чл. 183,ал.5,т.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. А. П., с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4