Решение № 153 от 03.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103300 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищецът С. С. З. твърди в исковата си молба, че на **.**.****г. сключил договор за потребителски овърдрафт с УниКредит Булбанк АД, като вземането било прехвърлено на ответника. Научил за цесията от справка в ЦКР на 30.9.2025г. Позовавайки се на разпоредбите на чл.110 и чл.114 от ЗЗД ищецът счита, че вземането по договора за кредит е погасено по давност на 26.4.2023г. Ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по давност, като се позовава на поведението на ответника и на закона. Предявен е иск за установяване от съда, че ищецът не дължи на ответника за сумата 3000 лв., представляваща главница по договор за потребителски овърдрафт № ***/****/******** от **.**.****г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия, както и че няма задължения за такси, разноски и неустойки по договора. Претендира разноски.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в отговора си признава иска за основателен. Възразява срещу искане за присъждане на разноски на ищеца като неоснователно, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

При наличие на вписани задължения в Централния кредитен регистър и с оглед признанието на ответника на факта за цедирани в негова полза вземания против ищеца за задължения по договори за кредит с банки, за последния винаги е наличен правния интерес 1 от водене на иск по чл. 124 от ГПК.

Според признанието на ответника, задълженията на ищеца по договор за потребителски овърдрафт № ***/****/******** от **.**.****г., сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договори за цесия.

Ответникът в отговора си изрично признава иска за основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по давност.

При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Предвид направеното изрично признание на иска от ответника и въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените в исковата молба суми, като погасени по давност.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 634.01 евро, съобразно приложения за това списък.

Възраженията на ответника, че не дължи разноските поради признанието му на иска, са неоснователни. Въпреки признанието на иска, именно ответникът като цесионер по договора за цесия на вземането на цедента против ищеца и съществуващо вписване на задълженията на ищеца към него в Централния кредитен регистър, е дал повод за завеждане на делото от ищеца. За длъжника не съществува задължение към кредитора да иска изпращане на уведомление до Централния кредитен регистър.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца също е неоснователно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, свършената от адвоката работа и материалния интерес. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, заплатено от него, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на ищеца в това производство, с оглед ангажираните по делото писмени доказателства, изцяло в резултат на работата, извършена от адвоката на ищеца по делото.

Поради това и съдът, в настоящия си състав приема, че заплатеното адвокаско възнаграждение от ищеца е съобразено критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от общо 1000 лв. – според представения списък на разноските, е справедлив и обоснован, като същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото, както и на материалния му интерес, с оглед цената на предявения иск за установяване недължимост на главница по договора, както и за липсата на акцесорни задължения за такси, лихви и неустойки по същия договор.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „AГEHЦИЯ ЗA CЪБИPAHE HA BЗEMAHИЯ“ EAД с EИK 203670940 с адрес: гр. София, р-н Люлин-10, бул. Д-р Петьр Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че С.С.З. с EГH ********** с адрес гр.

***, ул. „***" № 4, не му дължи сумата 3000 лв., в равностойност от 1533.86 евро, представляваща главница по договор за потребителски овърдрафт № ***/****/******** от **.**.****г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, както и няма задължения за лихви, такси и неустойки произтичащи от същия договор.

ОСЪЖДА „AГEHЦИЯ ЗA CЪБИPAHE HA BЗEMAHИЯ“ EAД с EИK 203670940 с адрес: гр. София, р-н Люлин-10, бул. Д-р Петьр Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на С.С.З. с EГH ********** с адрес гр. ***, ул. „***" № 4, сумата 634.01 евро /шестстотин тридесет и четири евро и един евроцент/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3