Определение № 185 от 29.02.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. С., 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Г. Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500043 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от юрисконсулт Василева, пълномощник на „ Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Московска“, № 19 против разпореждане № 11533/05.12.2023г. по ч. гр.д. № 4721/2023г. по описа на РС – С., с което е било отхвърлено депозираното от жалбоподателя заявление по чл.417 от ГПК против Г. И. П., ЕГН ********** и е била указана възможността да се предяви осъдителен иск.

Жалбоподателят намира постановено то разпореждане за неправилон и незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че са налице условията на чл.411, ал.2 т.5 от ГПК и че не следва да разгледа депозираното заявление, тъй като обичайното местопребиваване на длъжника не е в България. В случая ответното лице било български гражданин с постоянен адрес на територията на РБългария. Хипотезата на чл.411, ал.2 т.5 от ГПК следвало да се изследва единствено, когато длъжникът е чужд гражданин. В този смисъл била трайната практика на ВКС – ТР 4/18.06.2014г., т.3Б. моли се 1 обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се издаде исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендира се заплащане на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от жалбоподателя против Г. И. П., с ЕГН **********. Същата е с постоянен адрес гр.С., ул. „ Й.Щ. ** и с настоящ адрес ( от 24.10.2020г.) в Гърция.

На 05.12.2023г. било постановено процесното разпореждане, с което съдът отказал издаването на заповед за изпълнение. За да мотивира това свое решение съдът приел, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на България и е налице хипотезата на чл.411, ал.2 т.5 от ГПК.

Жалбоподателят е бил уведомен за постановеното разпореждане на 18.12.2023г. Частната жалба е депозирана на 28.12.2023г. ( п.к.), понеделник, в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Съдът намира частната жалба за допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт По същество същата е неоснователна поради следните съображения:

Основателно е възражението на жалбоподателя, че върховните съдии са възприели тезата, че макар и съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на българската държава да е въздигната от законодателя като отрицателна процесуална предпоставка за издаването на заповед за изпълнение, то дори и при служебното й установяване в рамките на производството от първоинстанционния състав, той не следва да предприема неиздаване на заявения документ единствено на това основание или да обезсилва вече 2 издаден такъв. В подкрепа на това се прави препратка към минимално необходимата предпоставка за надлежно връчване на заповедта с оглед влизането й в сила, а именно - наличието на постоянен адрес в Република България. Със служебно извършена справка заповедният съд е установил, че длъжникът има постоянен адрес в България., като настоящият му адрес е в Гърция, но в справката липсва точен (конкретен) адрес, т. е. същият е неизвестен. Съгласно чл. 1. 2 от Регламент (ЕО) 1393/2007, последният не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен. В случая съдът е следвало да провери заявлението съобразно изискванията на чл.410 и чл.411 от ГПК и ако са налице предпоставките да издаде исканата заповед. Следователно, заповедният съд е допуснал процесуално нарушение като не е издал заповедта за изпълнение и не е предприел връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК на постоянния адрес на длъжника. Това налага отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото на районния съд за осъществяване на процедурата по издаване на заповед за изпълнение.

Претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя е основателна. В негова полза следва да се присъди сумата от 87.63лв., от които 37.63лв. – държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид посоченото по – горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 11533/05.12.2023г. по ч. гр.д. № 4721/2023г. по описа на РС – С..

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОСЪЖДА Г. И. П., с ЕГН ********** от адрес гр.С., ул. „ Й.Щ. ** да 3 заплати на „ Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Московска“, № 19 деловодни разноски в размер на 87.63 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4