Решение № 20 от 07.11.2024, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ивайловград, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ж.Д.Я. при участието на секретаря Кр. Анг. Хр. като разгледа докладваното от Ж.Д.Я. Гражданско дело № 20245650100022 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

В РС - Ивайловград е предявена искова молба от от Н. Д. Б. с ЕГН **********, пост. адрес гр. С.З., ул. „*******“ № 6, ет.1 и С. Д. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Г., ул. „***“ № ***, чрез адв. А. Н. М. – П., с посочен съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ № 87, ет.2, офис 3а против И. С.

Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „****“ № ***, вх. ***, ет.

**.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството.

В исковата молба е посочен като правно основание чл. 32 от ЗС, на съдът счита, че правилната квалификация е чл. 31, ал.2, вр. ал.1 от ЗС, доколкото видно от петитума на исковата молба не се касае за ползване и управление на общата вещ, а се търси парично обезщетение, вследствие на лишаване от ползи от общата вещ и лишаване на другите съсобственици от ползване на общата вещ според правата им.

Посочена е цена на иска 2000 лв.

В исковата молба се сочи, че ищците и ответникът са наследници по закон на С. И. Б.., с ЕГН **********, поч. на 20.03.1986 г., за което бил съставен Акт за смърт № ***/** ** **** г. в с. Х., общ. Ивайловград.

Общият им наследодател бил оставил в наследство недвижим имот, находящ се в. Л., общ. Ивайловград, съставляващ по ПУП на селото ПИ № 43 от кв.8, застроен с двуетажна жилищна сграда.

Бащата на ищците – Д.С.Б. с ЕГН **********, поч. на ***** г. бил син 1 на наследодателя С. И. Б.., поради което ищците твърдят, че притежават всеки един от тях по 1/6 ид.ч. от посочения по – горе недвижим имот и имали право да ползват същия според правата си.

Ответникът не им осигурявал възможност да ползват този имот по установения от закона начин. Дворното място се ползвало само от ответника, след смъртта на чичо им Петър С. Б., който починал на 13.09.2021 г. С нотариална покана поискали от ответника да им заплаща по 200 лв. на всеки един от тях ежемесечен наем за ползването на общата съсобственост. Ищецът бил получил нотариалната покана на 15.09.2023 г. и бил длъжен да плати искания от тях наем. Същият не бил направил това, поради което считат, че до предявяване на исковата молба ответникът им дължи сумата от 2000 лв. или по 1000 лв. нао всеки един от ищците.

Молят съда, след ката се запознае с исковата им претенция да приеме, че същата е основателна и доказана и постанови съдебно решение, с което да осъди ответника И. С. Б. да заплати на ищеца Н. Д. Б. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на описания в исковата молба имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата, както и да осъди ответника И. С. Б. да заплати на ищцата С. Д. П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на описания в исковата молба имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Представят и молят да бъдат приети Нотариална покана от 15.09.2023 г.;

Удостоверение за наследници на С. И. Б..; Пълномощно за процесуално представителство.

Молят да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, с които да бъде установено, че само ответникът ползва описания имот.

С оглед становището на ответника молят да им бъде дадена възможност да ангажират и други доказателства.

Ответникът отказва да получи съобщението. Отказът му е отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя и разписката е приложена по делото. Доколкото отказът на получателя не засяга редовността на връчването, съдът приема, че ответникът не е подал отговор в законоустановения срок.

Поисканите от ищцовата страна писмени и гласни доказателства са допустими. Съдът е допуснал представените писмени доказателства, както и двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът е приел, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че страните по делото са наследници на С. И. Б.., б.ж. на гр. Ивайловград, починал на 20.03.1986 г., видно от приложеното Удостоверение за наследници.

Указал е на страните, че спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или 2 възражения, като е разпределил доказателствената тежест, а именно, че ищците следва да докажат исковата си претенция както по основание, тъй като от единствено представените нотариална покана, удостоверение за наследници и адвокатски пълномощни отникъде не става ясно, че претендираният наследствен имот е наследство от С. И. Б.., че е съсобствен между страните и то именно в претендираната от тях идеална част от съсобствеността, така и по размер по отношение на претендираното обезщетение /месечен наем/ за имота.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез процесуалният им представител, на посочения съдебен адрес, не се явяват, не се представляват, не сочат уважителни причини за своето неявяване, не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие и не са изпълнили, дадените им от съда указания. Не се явяват и допуснатите от съда двама свидетели, при режим на довеждане. Ответникът, редовно призован, отново в хипотезата на чл.44,ал.1, изр. последно от ГПК, не се явява, но се представлява от адв. Йордан Араджиев от АК - Хасково, с пълномощно по делото, който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, поради което моли същия да бъде отхвърлен. Представя молба – списък и разписка за разноски в р-р на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Приобщени доказателства:

Нотариална покана до И. С. Б., Удостоверение за наследници № 09 от 04.09.2023 г. от кметство с. Х., общ. Ивайловград, Молба с внесена д.т., Адвокатски пълномощни.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

Ответникът не е поискал изрично прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца въпреки, че са налице предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК.

Съдът приема, че искът е допустим, доколкото това обстоятелство не се оспорва от ответната страна въпреки, че ищцовата страна не представи доказателства в тази насока по отношение на процесния имот освен, че с ответника имат общ наследодател и твърдението им, че имота е съсобствен.

Съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

За да е дължимо въпросното обезщетение е необходимо да бъдат налице няколко предпоставки: следва да се установи, че вещта е съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника, или той, макар да не ползва веща, е допуснал трети лица до нея и същевременно ограничава другите съсобственици да я ползват лично. В този смисъл са указанията дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК, според което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

3

Последната предпоставка за дължимост на обезщетението е да е била отправена лично до ползващия съсобственик покана в писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.

В настоящия случай ищците не доказаха по безспорен начин, при условията на пълно доказване наличието на съсобственост, както и тяхната квота в тази съсобственост. Единствено безспорно е по делото, че ищците са отправили писмено поискване, чрез нотариалната покана, която макар и връчена при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК, съдът приема, че е достигнала до ответника.

Ищците не доказаха пълно и твърдението, че ответникът ползва лично имота, че е допуснал в него трети лица или прибира граждански плодове от него. Нещо повече, от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници и нотариална покана е видно, че ответникът живее в гр. Ивайловград, като пряко потвърждение на това е и обстоятелството, че поканата е изпратена на адрес в гр. Ивайловград, а не на адреса на процесния имот в с. Л..

Не се доказа и поведение на ответника, с което той да препятства по някакъв начин ищците да ползват лично имота, като дори в отправената покана не е изразена воля от тяхна страна за това.

Следва да се има предвид, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищците следва да докажат пълно факта, че са лишени от ползване на веща, а не ответникът да доказва обратното. В този случай не бе доказан този факт, като не се събраха и доказателства от които да се обоснове извод, че ответникът възпрепятства ищците в личното им ползване на имота.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

От ответната страна се представиха доказателства за направени във връзка с делото разноски в р-р на 300 лв., която сума при този изход на спора, следва да бъде присъдени в тежест на ищците.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. С.З., ул.

„*******“ № 6, ет.1 и С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Г., ул. „***“ № ***, против И. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „****“ № ***, вх.

***, ет. ** с правно основание чл. 31, ал.2 от ГПК, да заплати на ищеца Н. Д.

Б. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на описания в исковата молба имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати на ищцата С. Д. П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на описания в исковата молба имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата, както и 4 направените разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ищците Н. Д. Б., със снета по делото самоличност и С. Д. П., със снета по делото самоличност да заплатят на И. С. Б., със снета по делото самоличност, направените разноски по делото – адвокатско възнаграждение в р-р на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________ 5