Определение № 88 от 31.01.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Перник, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500024 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI ГПК.

С определение № 4127 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4183/2023 г. на Районен съд Перник, е прекратено производството по предявените от В. Т. Н. срещу В. Р. Т. установителни искове за собственост за жилищна сграда с кадастрален идентификатор *** и селскостопанска сграда с кадастрален идентификатор ***, и двете с административен адрес ***. Прекратяването на производството е с мотиви за неизпълнение на дадените указания за вписване на исковата молба.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ищцата В. Т. Н..

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С молба с вх. № 23786/14.11.2023 г. ищцата е поискала от районния съд да бъдат издадени два комплекта с документи, които да послужат за вписване на исковата молба в Служба по вписванията при Районен съд Перник.

С разпореждане № 15078 от 15.11.2023 г. Районен съд Перник е указал на ищцата да впише исковата молба в едноседмичен срок, като заедно със служител от деловодството представи делото в Служба по вписванията. Указал е, че при неизпълнение на това указание 1 делото ще бъде прекратено. Със същото разпореждане е постановил да се издадат на ищцата при поискване заверени преписи от посочените в молбата от 14.11.2023 г. документи със заверка „вярно с приложените по делото документи“. Разпореждането е връчено на 07.12.2023 г., а едноседмичният срок е изтекъл на 14.12.2023 г., без по делото да са представени доказателства за вписването на исковата молба. Междувременно обаче по делото е постъпило служебно уведомление от Службата по вписванията Перник, съгласно което на 29.11.2023 г. е постановен отказ за вписване на исковата молба. Актът за отказ на съдията по вписвания е връчен на ищцата на 04.01.2024 г., като видно от съдържанието на определението отказът е постановен поради непредставяне на заверени преписи от исковата молба.

От така изложените факти следва, че обжалваното определение за прекратяване на делото, постановено на 18.12.2023 г., е неправилно. Изискването за вписване на исковата молба преди даване ход на делото е установено в чл. 114, ал. 2 ЗС. Санкция за неизпълнението му обаче не е изрично предвидена нормативна. Такава е изведена по тълкувателен път в ТР № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, съгласно чиято т. 2 неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал. 3 ГПК.

Извеждането на подобна процесуална последица по тълкувателен път налага първостепенният съд да е изключително ясен, недвусмислен и подробен при даването на указания за вписване на исковата молба. Само тогава последващото прекратяване на производството поради тяхното неизпълнение няма да представлява отказ от правосъдие.

В настоящия случай това не е сторено. С молбата си от 14.11.2023 г. ищцата е поискала издаването на заверени преписи от приложенията към исковата молба. Районният съд е съобразил, че за издаването на такива преписи се дължи такса по Тарифата към ГПК, поради което е разпоредил преписите да се издадат при (ново) поискване след заплащането на такса. Ищцата вече е направила съответно искане, поради което ново такова не е необходимо. Съдът е следвало да даде ясни указания за заплащането на необходимата такса.

Вместо това, разпореждането в тази му част изглежда неправилно насочено към деловодителя на състава с указания при какви условия да изготви преписите и да ги представи за подпис на съдията.

Съгласно чл. 12 ПВ, за да се извърши вписването, исковата молба следва да бъде представена пред съдията по вписванията, за да се увери последният, че отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ. Законът не предвижда обаче как точно исковата молба следва да бъде представена на съдията по вписванията, поради което и не е в правомощията на районния съдия да указва като единствено възможен начин това представяне да се осъществи чрез служител от деловодството. Представянето може да се извърши и от самия ищец чрез снабдяването му при поискване със заверен препис от исковата молба и изискуемите приложения по чл. 6 ПВ. Предвид това, неправилно районният съд е посочил на ищеца конкретен начин за вписването на исковата молба. Това би могло да бъде посочено единствено като възможност за негово улеснение с оглед засиленото служебно начало при движението на делото (чл. 7 ГПК; чл. 114, ал. 2 ЗС).

На следващо място, нормативно е предвидено, че вписванията се извършват незабавно – чл. 9 и чл. 15 ПВ, но от текста на посочените норми не следва ясно за неквалифицирания 2 молител, че съдията по вписванията ще се произнесе още същия ден. Ето защо, неоправдано е очакването на съда молителят да проследи самостоятелно с какъв акт тази процедура ще завърши. Такова очакване е оправдано единствено в хипотезата на точно посочен от закона или съда ден, стига той да бъде спазен – при молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск (чл. 390, ал. 3 вр. чл. 395, ал. 2 ГПК), при обявяване на решение в бързо производство (чл. 315, ал. 2 ГПК) и т.н. Тоест, в случая районният съдия е трябвало да укаже на страната сама да се снабди с акта на съдията по вписванията и да го представи по делото. На ищеца е следвало да му бъде разяснено още, че при обективна невъзможност да представи вписана искова молба, може да поиска продължаване на първоначално определения му за вписването срок. Хипотеза на обективна невъзможност представлява и своевременно обжалвания отказ на съдията по вписвания, тъй като неговата законосъобразност не може да се преценява от районния съд, пред който е предявен искът.

В обобщение, поради недостатъчно пълни и подробни указания за вписването на исковата молба, тяхното неизпълнение не може да бъде законосъобразно санкционирано с прекратяване на исковото производство. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на разпореждане за нови указания за вписването на исковата молба, в които да бъдат съобразени настоящите мотиви.

Разпореждането следва да се връчи на ищцата чрез нейния процесуален представител, да дава достатъчен срок за изпълнение, да указва обсъдените два възможни начина за вписване на исковата молба, да посочва, че ищцата следи самостоятелно процедурата по вписване, а не трябва да очаква връчване на акта на съдията по вписванията, както и че може и да иска продължаване на срока при обективна невъзможност, включително при необходимост и желание за обжалване на постановен отказ на съдията по вписванията.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4127 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4183/2023 г. на Районен съд Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящия акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3