Определение № 315 от 16.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Смолян, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500261 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 3427/29.04.2026г. от К.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт В. Т. срещу Определение № 283/06.04.2026 г., постановено по гр. дело № 456/2025 по описа на Районен съд – Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност . Излагат се доводи, че присъденото по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.М. О. е прекомерно и несъответстващо на действителната правна и фактическа сложност на делото, като не е отчетено наличието на голям обем еднозначна съдебна практика по спорния въпрос и положения от адвоката труд, поради което моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 500,00 лева на 250.00 лева. Твърди се, че съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не е задължителна за съда, като преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се направи като се вземат предвид фактическата и правната сложност на спора, т.е. се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай. При наличието на съдебна практика, разрешаваща еднозначно спорните въпроси, се определя сложност на делото в по-ниска степен и съдът следва да определи адвокатски хонорар в по-ниска степен. Сочи още, че исковата молба, се характеризира с бланкетност, а освен това с отговора на исковата молба е признато изрично сключването на процесиите договори. Спорът между страните в основната си част е бил от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите от съда, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира с голяма правна сложност. Освен това процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично на проведеното в рамките на производството едно открито съдебно заседание, не са събирани многобройни гласни и писмени доказателства, както и не са назначавани експертизи. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде намалено присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. М. О. при условията на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение от 500,00 лв. на 250,00 лв.

1

В отговора на частната жалба се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд, съобразявайки предмета на иска и действителната фактическа и правна сложност на делото е определил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Процесният договор за кредит, чиято нищожност е прогласена, е за сумата от 5 500 лева, като цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съобразно стойността на договора, респ. цената на иска, по правилото на чл.7 ал.2 т.2 от наредбата размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 850,00 лв., като PC Смолян е определил и присъдил възнаграждение в по-малък от този размер, а именно - 500,00 лева.

Съгласно съдебната практика макар фиксираните е Наредбата размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни, няма пречка да се изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения .Справедливото и обосновано остойностяване на адвокатския труд не следва да изхожда само от конкретиката на случая при пълно игнориране на нормативния минимум на хонорара, тъй като подобен подход би създал риск от субективизъм и непредвидимост на произнасянето на съда, респ. до присъждане на различен размер на възнаграждението дори при еднотипни спорове, което, създавайки правна несигурност, е обществено неприемливо. В този смисъл за по - разумен и балансиран следва да се възприеме подходът установените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения да служат като принципна база за определяне на пазарната стойност на положения от адвоката труд с възможност за намаляването им според спецификите на конкретния спор. В конкретния случай обаче преценката за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото съобразно споменатите вече критерии води до извод за справедлив размер на възнаграждението от 500,00 лева, което не е прекомерно, и не са налице основания за намаляването му.Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 550/30.11.2025г, постановено по гр.д.№ 456/2025г. по описа на Районен съдСмолян е признато за установено в отношенията между С. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес град С., ул. "Ч." № *, ет.* ап.* и „К." ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адресна управление: гр. С., р-н Т., бул. "В." * (сграда *), ет. *,Бизнес център "Б.", представлявано от С. Р. Я.-Изпълнителен директор, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ****** от 29.08.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК. Осъдено е „К." ЕАД с ЕИК ******, да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото вразмер на 220,00 лева. Осъдено е „К." ЕАД с ЕИК ******, да запрати на адвокат М. М. О. от АК - Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева за осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

От „К. ЕАД по реда на чл.248 от ГПК е подадена молба за изменение на решението, в частта му за разноските, с искане да бъде намален размера на присъденото на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение от 500 на 250 лева. С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата, като е съобразил, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, както и обема на извършената от адвоката работа, предмета на иска и цената му, като присъденото адвокатско възнаграждение е под предвидения в чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за размера 2 на адвокразмер.

В случая ищецът С. Б. е предявил срещу ответника „К." ЕАД иск с който е претендирал да бъде обявен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ******/29.08.2023г. , сключен между страните с цена на иска 5 500 лева. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 55001 лева е в размер на 850 лева.

В случая правилно районният съд е приел, че делото не е се отличава с фактическа и правна сложност, по предявения иск е налице обилна съдебна практика, по делото е проведено едно съдебно заседание, на което пълномощника на ищеца не се е явил, но е представил писмено становище. Районният съд е определил по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца С. Г. Б. в размер на 500 лева, което е под минималния размер по наредбата от 850 лева., поради което оплакването за прекомерност е неоснователно.

В случая възражението на К.“ ЕАД за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК е неотносимо в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като в този случай възнаграждението се определя от съда и то е определено дори под предвидения в Наредбата минимум. Въпросът за приложението на чл.78,ал.5 от ГПК е релевантен в хипотезата, в която размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен предварително между страната и пълномощникът й. В случая съгласно чл.38,ал.1 във вр. с чл.36 от ЗА съдът е съобразил обективните критерии, като е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. О. в размер 350 лева по-нисък от предвидения в Наредбата.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 283/06.04.2026.г.,постановено по гр.д.№ 456/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3