Решение № 5705 от 17.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5705 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Богдана Желявска

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20251100505838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 265878/07.04.2025 г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, чрез юрк. К.Х., срещу Постановление за разноски от 01.04.2025 г. по изп. № 20258510400900 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да редуцира приетия адвокатски хонорар от сумата от 400 лв. на сумата от 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а дружеството не е неплатежоспособно и има готовност да погаси сумите по изпълнителния лист. Искането му към съда е да отмени обжалваното постановление и да намали адвокатското възнаграждение до предвидения законов минимун, а именно 200 лв.

Взискателят по изпълнителното дело – Ц.Д.С., чрез адв. Б.Т., е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В приложените по делото мотиви от ЧСИ по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като се твърди, че в конкретния случай се дължи адв.хонорар не само за образуване на изп.дело, а и за процесуално представителство, защита и съдействие. По-нататък заявява, че по делото са извършени изпълнителни действия – получаване на съобщения и книжа по делото, следене на движението на изп.дело, извършване справки по него, изготвяне на възражения и др. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените 1 действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

На 19.03.2025 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. № 851 е образувано изпълнително дело № 20258510400900 въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.03.2025 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 64726 от 2023 г. на СРС, 151 с-в, с взискател Ц.Д.С., ЕГН ********** и длъжник „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.

На 20.03.2025 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 15224/19.03.2025 г., ведно с Постановление за разноски с изх. № 15225/19.03.2025 г. В Поканата за доброволно изпълнение и в Постановлението за разноски е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

На 19.03.2025 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.

На 31.03.2025 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 32898/31.03.2025 г. по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 01.04.2025 г. с Постановление за разноски с изх. № 18177/01.04.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на разноските.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, 2 които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат Б.Т., като е претендирано възнаграждение в размер на 400 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, както и че участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 – длъжник по изп.дело № 20258510400900 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, район на действие СГС, Постановление за разноски от 01.04.2025 г., с което ЧСИ е отказал да редуцира приетия адвокатски хонорар от сумата 400 лв. на сумата 200 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

3

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.Д.С. по изпълнително дело № 20258510400900 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ до размера на сумата от 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4