Решение № 19683 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19683 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110149475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Е. А. Б. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. А. Б. да заплати на ищеца сумата от 2855,41 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С... ... (п.. жилище), аб. № ... за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба срещу ответницата 16.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 357,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.01.2021 г., сумата от 34,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата срещу ответницата – 16.10.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 5,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 03.03.2018 г. до 25.01.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Е. А.

Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2014 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е ползвател на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за 1 процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът твърди, че в съответствие с посочената разпоредба ежемесечно е публикувал данни за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период на интернет страницата си. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Сочи, че след края на отоплителния сезон фирмата, извършваща дялово разпределение в топлоснабдения имот, е изготвяла изравнителни сметки на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение, с оглед на което потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава и по отношение дължимата цена за извършената услуга за дялово разпределение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника Е. А. Б. чрез назначения особен представител адв. Т. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва топлинна енергия да е реално доставена до процесния имот. Оспорва наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот. Твърди, че дори и да се установи наличието на такъв договор, то липсват доказателства лицето, подписало договора от името на етажната собственост, да е разполагало с представителна власт към онзи момент. Счита, че макар да месечно дължимите суми за топлинна енергия да стават изискуеми с изтичането на 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на продавача, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане на цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребено количество топлинна енергия за целия отчетен период. Сочи, че в случая доказателства за публикуване на задължението по общата фактура за конкретния абонатен номер и топлоснабден имот липсват. Счита, че не е изпаднала в забава и по отношение на претендираната цена за услуга за дялово разпределение поради това, че не е отправена покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната от ответника „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в 2 тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е ползвател на процесния имот.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Между страните не е спорна, поради което по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като ненуждаещо се от доказване е отделена стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства – Нотариален акт за учредяване правото на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 158, том I, рег. № 3

... г., чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че в полза на ответницата Е. А. Б., е учредено право на ползване върху недвижим имот, представляващ жилище в таванския етаж (п.. жилище) на жилищна сграда, находяща се в ..., построена в лицевата част на двора, със застроена площ от 48,10 кв. метра, която е топлофицирана. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, правото на ползване да е погасено, поради което ответницата има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

Количеството на доставената топлинна енергия в топлоснабдения имот и нейната стойност не са предмет на проверка, тъй като са отделени за безспорни между страните, поради което на разглеждане подлежи своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, т.е паричното задължение на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия възниква ежемесечно и периодично, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД давността за вземането започва да тече от края на месеца, в който същото е възникнало.

Ищецът е заявил претенция срещу Е. А. Б. по реда на чл. 228 от ГПК с молба от 16.10.2023 г.

(л. 94), от който момент на основание чл. 228, ал. 3 от ГПК искът срещу този ответник се счита предявен, поради което всички спорни вземания за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, тъй като са възникнали преди 16.10.2020 г., поради което искът за главниците следва да се отхвърли като погасен по давност.

По отношение на исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими 4 суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Независимо от дадените по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК указания на ищеца, че не сочи доказателства, че фактурите са публикувани по предвидения в ОУ на които се позовава ред, както и че е поставил ответника в забава по отношение дължимата цена за извършената услуга за дялово разпределение, доказателства за установяване на поставянето на длъжника в забава не се представени, поради което исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни. Освен това, макар мораторната лихва да се претендира за период, който самостоятелно не е обхванат изцяло от погасителната давност, лихвата е начислена върху погасените по давност главници, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, отново не се дължи, въпреки че давността за нея не е изтекла.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/914ced93-b09e-4d36-94fa-463709b9c83c