Решение № 102 от 17.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002901164 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. А. К., чрез адв.И.И. против решение №82/10.02.2025 г., постановено по в.т.д. №619/2024 г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №373/19.01.2024 г., постановено по т.д. №7231/2021 г . по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен искът на Националната агенция за приходите с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, като е обявен за недействителен по отношение на Държавата, като възмездна сделка с имуществено право на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 5.04.2019 г. с нотариален акт №11, том II, рег. №4618, дело № 196/2019 г. на нотариуса Цв.Симеонова, с който „Нов ресурс“ ЕООД - гр.София, чрез у правителя И. А.

К. прехвърля на И. А. К. правото на собственост върху : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, одобрен със Заповед № РД18-68/ 2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-100/ 28.01.2013 г. на началника на СГКК - гр. София, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ***, ет.3, а съгласно схема находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 1

№***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта - 1, с площ от 256.61 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема на АГК: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта - няма, който самостоятелен обект в сграда, съгласно документ за собственост съставлява трети етаж от сграда, находяща се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, кв. „Павлово“, ул. „Казбек“ № 6 2 , приета като сграда с обществено-обслужващо предназначение „Автодиагностичен център и офиси“, построена на основание Разрешение за строеж №574/11.12.2003 г., със забележка съгласно чл.154, ал. 2, т. 5, 6, 7 от ЗУТ от 6.02.2004 г. на главния архитект на Столична община, район „Витоша“, със застроена площ на сградата съгласно Разрешение за ползване №12-Г.Г. и Р.Г-17/ 2.03.2005 г., издадено от Столична РДНСК от 236.14 кв. м., който етаж е преустроен въз основа одобрение на 10.02.2010 г. от Главния архитект на район „Витоша“ за „Промяна на предназначението на автодиагностичен центьр и офиси в пицария, сладкарница и офиси със застроена площ на сградата 285.40 кв.м. и разгърната застроена площ на сградата от 798.62 кв.м., като функционално самостоятелно помещение с предназначение на складове и офиси, състоящо се по одобрен проект от: преддверие, коридор, кабинет, склад, офис, склад 1, битови помещения, санитарно помещение, машинно отделение с площ на това нИ. по проект от 256.61 кв.м., в която площ се включва и площта на стълбищната клетка, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ II-753, в който е построена сградата, в квартал 9 съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, м. ,Манастирски ливади – за пад“, утвърден със Заповед № РД-09-50-6/ 10.02.1999 г., Решение № 6, т. 2 по Протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС и Решение № 85 по Протокол № 56/ 6.08.2003 г. на СОС, с площ на УПИ по графични данни от 494 кв.м., при граници на УПИ по скица № СТ-94-Г- 54/18.03.2004г., презаверена на 16.04.2007 г., както и от актуална извадка от РП н а посочената местност, издадена по искане изх. № 4126/18.02.2013г. на Столична община, район „Витоша“,УПИ I-725а, имот пл. номер 753 - отреден за улица - разширение на бул. „Тодор Каблешков“, като страните се съгласяват, че с прехвърлянето на правото на собственост върху имота „Нов ресурс“ ЕООД погасява паричното си задължение в размер на 266 000 лева към И. А. К..

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради протИ.речие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът е достигнал до неправилен извод, че са установени елементите от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Оспорва както констатациите за редовно връчване на заповед за възлагане на ревизия за задълженото лице „Нов Ресурс“ ЕООД пре д и процесното прехвърляне на собствеността, така и изводът, че даденото от дружеството значително надхвърля стойността на полученото по договора. Сочи, че договорената продажна цена е малко пониска от данъчната оценка и по-висока от пазарната стойност на имота.

Излага доводи за необоснованост на изводите на съда, който приема, че не е 2 доказано съществуването на вземане на И. К. от „Нов Ресурс“ ЕООД на основание договор за заем. Поддържа, че в случая е налице погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска. Претендира направените по делото за всички инстанции.

Ответникът НАП, чрез юриск.В.П. оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено въззивното решение. Намира, че след преценка на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на анализ и преценка в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДО ПК.

Претендира присъждане на юриск.възнаграждение.

Ответникът „Нов Ресурс“ ЕООД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДО ПК, въззивният съд приема, че се доказва при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на правната норма - възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения. Решаващият състав намира, че Заповед за възлагане на ревизия №P- 22002218007078-020-001/20.11.2018 г. е връчена редовно на първия ответник „Нов Ресурс“ ЕООД на 05.12.2018 г., съгласно чл.29, ал.1 и чл.30, ал.6 ДОПК /с електронно съобщение на посочения електронен адрес за получаване на съобщения [email protected]/; че е ирелевантно на кой адрес е връчена заповедта за продължаване на срока на ревизията; че е безспорно, че в ревизионния акт са установени публични задължения за ДДС в общ размер 23 870.82 лева и лихви за просрочие в общ размер 27 804.69 лева, като актът не е бил обжалван от задълженото лице и е влязъл е в сила на 25.07.2019 г. Предвид безспорния факт, че процесната сделка е сключена на 05.04.2019 г., т.е. след датата на връчване на за поведта за възлагане на ревизия, при която са установени непогасени публични задължения, съдът отграничава като основен спорен въпрос дали при възмездното прехвърляне на имуществени права на длъжника даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага мотиви, че от съдържанието на нотариалния акт, с който дружеството прехвърля на своя едноличен собственик и управител собствеността върху описания недвижим имот, може да се констатира, че целта на страните е да уредят отношенията си във връзка със задължението на дружеството - продавач да върне сумата 266 000 лева, предоставена му от приобретателя – купувач по силата на договора за заем от 24.06.2013 г.

Въззивният състав счита, че доколкото няма реално предаване на посочената 3 в нотариалния акт като стойност на имота сума от купувача на продавача, следва да се установи дали двата договора - за заем от 24.06.2013 г. и за прехвърляне на собственост - от 5.04.2019 г., представляващи стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние на търговското предприятие, са били счетоводно отчетени в хронологичен ред съгласно чл.3, ал.2 ЗСч.

След анализ на доказателствата, съдът приема, че договорът за заем от 24.06.2013 г. е неистински, като в счетоводната документация на търговското дружество не се съдържат хронологични счетоводни регистри, от които да може да се установи „осчетоводяване на сумата от 266 000 лева като получен заем, както и неговото връщане“, няма и данни И. К. да е декларирал предоставен заем. Стига до извод, че не се установява постъпване в патримониума на дружеството на сумата 266 000 лева, предоставена от едноличния собственик на капитала по валиден договор за заем, респ. не е възникнало и задължение за връщане на сумата на падежа - 31.11.2014 г.

Като приема, че договорът от 05.04.2019 г. е с правната характеристика на уредения в чл.65 ЗЗД изпълнителен способ „даване вместо изпълнение“, т.е. представлява правна сделка с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно основание, и като счита, че към деня на извършването на тази сделка за търговското дружество не е съществувало произтичащо от договор за заем парично задължение към неговия едноличен собственик, което да бъде пог а с е н о посредством прехвърлянето на собствеността върху имота, въззивният съд намира, че дружеството се е разпоредило със свои имуществени права при обективна липса на насрещна престация. Приобретателят е придобил недвижим имот с пазарна цена към 2019 г. в размер на 239 220.50 лева, като не е извършил оценима в пари насрещна престация, поради което неравностойността на престациите е значителна по смисъла на чл.216, ал.1, т.2 ДО ПК и обуславя недействителност на сделката по отношение на органа по приходите.

С определение №3215 от 12.11.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност.

Предмет на спора са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДО ПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на процесния договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 05.04.2019 г., с който „Нов ресурс“ ЕООД, чрез управителя И. А. К. прехвърля на И. А. К. правото на собственост върху описания недвижим имот, като страните се съгласяват, че с прехвърлянето на правото на собственост върху имота „Нов ресурс“ ЕООД погасява паричното си задължение в размер на 266 000 лева към И. А. К..

За да потвърди уважаването на първия иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, въззивният съд достига до обоснован извод, че заповедта за 4 възлагане на ревизия /Заповед №P- 22002218007078-020-001/20.11.2018 г./ е връчена редовно на ответника „Нов Ресурс“ ЕООД на 05.12.2018 г., съгласно чл.29, ал.1 и чл.30, ал.6 ДОПК /с електронно съобщение на посочения електронен адрес за получаване на съобщения [email protected]/, като връчването на последващата заповед за продължаване на срока на ревизията няма правно значение и не променя релевантния факт, че процесната сделка е сключена след датата на връчване на за поведта за възлагане на ревизия, при която са установени с влязъл в сила акт непогасени публични задължения за ДДС в общ размер 23 870.82 лева и лихви за просрочие в общ размер 27 804.69 лева. Касаторът не оспорва връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а излага възражения за нередовно връчване на последващата заповед за продължаване на срока, които като неотносими към елементите от фактическия състав на чл.216, ал.1 не следва да се обсъждат.

Правилни са изводите на апелативния съд, че атакуваният договор между ответниците по своята същност е правна сделка с последиците по чл.65 ЗЗД, като осъществява изпълнителния способ „даване вместо изпълнение“. Първият ответник прехвърля на втория ответник правото на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на свое задължение към приобретателя, произтичащо от друго правоотношение, т.е. настъпва погасително действие по отношение на предходно съществуващо задължение на прехвърлителя, възникнало на различно основание /договор за заем/. Както правилно приема въззивният състав, в конкретния случай следва да се преценява съотношението между двете насрещни престации, т.е. между стойността на имота и размера на задължението, което се погасява, поради което следва да се оцени процесния имот и да се прецени съществували ли и в какъв размер задължение на приобретателя спрямо прехвърлителя.