Решение № 53 от 11.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Стара Загора, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500786 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на И. Т. П., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., ж.к. „********, действаща чрез адв. Д. С., срещу решение № 298/08.05.2025 г. по гр.д.№ 1381/2024 г. по описа на Районен съд – К..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се оплаквания, че в нарушение на процесуалното си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд не е обсъдил твърденията и възраженията на ответницата /сега въззивница/ и всички приети по делото доказателства, което от своя страна е обусловило необоснованост на фактическите и правните му изводи.

В частност оплакванията се отнасят до липсата на обсъждане на заявените от страната обстоятелства, касаещи изключително близките й отношения с наследодателя С. В. Г., основани на взаимна обич, любов и грижи, произтичащи от дългогодишното им фактическо съпружеско съжителство, и придобиването на всички имоти и вещи на значителна стойност, включени в наследството, в резултат на съвместният им принос, 1 както и полаганите грижи за продавачът по договора за продажба на наследство и майка на С. В. Г. – Ц.Г., както и доказателствата, които ги установяват.

Това според въззивницата е довело до постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, т.к. съдът не е взел предвид горепосочените обстоятелства, които са от решаващо значение при преценката дали нееквивалентността на престациите на страните по договора за продажба на наследство накърнява добрите нрави и обуславя неговата нищожност.

Сочи се също, че при преценка за еквивалентността на престациите първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено събраните доказателства, установяващи предприетите от въззивницата действия за погасяване на задължения на наследодателя и осребряване на негово имущество, което е предала на наследницата му по закон Ц.Г.; установяващи стойността на отделните имущества и недоказаността на твърденията на ищцовата страна, касаещи движимите вещи, които следва да бъдат включени в наследството.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, и на страната бъдат присъдени направените разноски.

В законоустановения срок насрещната страна по жалбата – Н. В. Н., действащ чрез адв. Е. Д., е подал отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, т.к. според него съдът е обсъдил всички твърдения и възражения на страните и релевантните за установяването им събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил обосновани фактически изводи за доказаност на заявените от ищеца правопораждащи обстоятелства, обусловили съответни на материалния закон правни изводи.

В тази връзка се излагат аргументи, че заявените от въззивницата в жалбата й обстоятелства, които според нея не са били обсъдени от първоинстанционния съд, са останали недоказани, както и че изводите по отношение на включените в наследството имущества и тяхната стойност са обосновани и изведени въз основа на извършен правилен пълен анализ на относимите доказателства.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на направените от страната във въззивното производство разноски.

В настоящото производство на разглеждане подлежи и частна жалба на И. Т. П., действаща чрез адв. Д. С., срещу определение№ 1731/18.07.2025 г., с което съдът е отказал изменение на решение № 298/08.05.2025 г. по гр.д.№ 1381/2024 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските.

Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. присъдените на ищеца разноски не са изчислени математически правилно 2 и т.к. възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно и разноските, които следва да бъдат присъдени на страната по това перо следва да бъдат намалени до предвидения в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НРАВ/ размер.

С оглед на това се претендира изменяне на решението в частта за разноските и присъждането на разноски в размер на 3591 лв. вместо в размер на 5722 лв.

В законоустановения срок Н. В. Н., действащ чрез адв. Е. Д., е подал отговор на частната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи, че с оглед релевантните обективни критерии не е налице прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което му е било присъдено като разноски с решението.

Претендира се потвърждаване на определението.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощника си – адв. Д. С., чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен. Поддържа частната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира за присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адв. Е. Д., чрез когото оспорва въззивната жалба и частната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваните с тях съдебни актове. Претендира присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Ц.Н.Г., заменена по реда на чл.227 от ГПК от своя наследник Н. В. Н., срещу И. Т. П., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство поради накърняването на добрите нрави.

В исковата си молба ищцата е заявила, че след смъртта на сина си С. В.

Г., починал на 24.11.2020 г., е била негов единствен наследник по закон.

Ответницата била лице, с което приживе С. В. Г. е живял на съпружески начала.

Твърди, че докато е бил жив синът й С. тя е поддържала близки 3 отношения с него, той полагал грижи за нея лично и чрез наето от него лице, т.к. ищцата страдала от остеопороза и поради напредналата си възраст от около шест години била на легло и не можела да се обслужва сама. С ответницата отношенията й били хладни и дистанцирани, И. Т. П. не я била посещавала. След смъртта на С. В. Г. И. Т. П. започнала често да посещава ищцата и й предложила да й помогне с установяването на наследствените права и задължения, както и да й тегли пенсията. За целта на 27.11.2020 г. в дома си, в присъствието на нотариус, ищцата подписала и предала на ответницата две пълномощни, с които я овластила да управлява и да се разпорежда със средствата по банковата й сметка, и да я представлява пред други банки и търговски дружества, и държавни учреждения, както и с правата, касаещи необходимите действия, които следва да се предприемат за установяване на наследствените права и задължения на С. В. Г.. Няколко дни по – късно ответницата уведомила ищцата, че е установила имуществените права и задължения, включващи се в наследството на С. В. Г., и й казала, че са налице задължения към банки. Предложила й да заплати наследствените дългове и да й заплати сума от 9900 лв., а ищцата да й прехвърли наследството на покойния си син. Ответницата обещала на ищцата да продължи да полага за нея грижите, които до смъртта си полагал С. В. Г..

Ищцата приела предложението на ответницата и на 02.12.2020 г. в дома на Ц.Н.Г., в присъствието на нотариус, страните по делото сключили договор за продажба на наследство, по силата на който Ц.Н.Г. продала на И. Т. П. наследството си от С. В. Г. за сумата от 9900 лв. Освен това с две пълномощни Ц.Н.Г. упълномощила И. Т. П. да я представлява пред две конкретно упоменати банки за извършването на разпоредителни действия с наличните банкови средства по сметките на С. В. Г. и за погасяване на задълженията му по ипотечен кредит, както и за закриване на сметките.

Ищцата твърди, че след сключването на договора за продажба на наследство въз основа на даденото й на 27.11.2020 г. пълномощно ответницата редовно теглела средства от сметката й, плащала на домашната й помощница, а остатъка й предавала в брой, за което Ц.Н.Г. подписвала ордери.

През месец август 2022 г. в страната се прибрал братът на покойния С. В.

Г. – Н., и ищцата му споделила за отношенията си с ответницата, сключеният от двете договор за продажба на наследство, както и липсата на предоставена й от И. Т. П. информация какви имущества и парични средства, освен задълженията към банките, са били включени в наследството.

В началото на 2023 г. ответницата предала на Н. В. Г. екземпляр от договора за продажба на наследство и след упълномощаване от ищцата, той извършил нужните действия за установяване на активите и пасивите на наследството на своя брат. От събраните документи било установено, че приживе С. В. Г. е притежавал в собственост четири недвижими имота, лек 4 автомобил и множество движими вещи, както и парични вземания по банкови сметки, допълнително пенсионно осигуряване, акции и дружествен дял и възнаграждение за управител на търговско дружество, на обща стойност от около 510 000 лв., а задълженията му са били в размер от 9515,19 лв.

С оглед на значителното несъотвествие между нетните стойности на активите и пасивите на наследството на С. В. Г., ищцата счита, че сключеният между нея и ответницата договор за продажба на наследството и нищожен поради накърняването на добрите нрави.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска като неоснователен.

Заявила е доводи, че договорът за продажба на наследство не е нищожен, т.к. същият е бил сключен с оглед на обстоятелствата, че И. Т. П. е живяла на съпружески начала със С. В. Г. почти осемнадесет години, в хармония, обич и разбирателство, грижили са се един за друг, като цялото имущество, придобито по време на съвместното им съжителство, с изключение на придобита по наследство от С. В. Г. идеална част от единия от жилищните недвижими имоти, е било придобито в резултат на съвместния им принос.

Изложени са и твърдения, че ищцата и ответницата са имали много добри отношения, като Ц.Н.Г. е приемала И. Т. П. за своя снаха. Поради тази причина, вземайки предвид че в продължилото си осемнадесет години съжителство И. Т. П. и С. В. Г. са имали отлични отношения и са придобили отделните вещи от наследственото му имущество в резултат на съвместен принос, по изрично искане на ищцата бил сключен процесният договор за продажба на наследство. Договорът бил сключен след консултация с нотариус, който разяснил на страните вероятността наследството да е обременено със задължения.

Според ответницата договорът не накърнява добрите нрави, т.к. при определянето на цената му изрично е било договорено, че страните отчитат продължителното съвместно съжителство на И. Т. П. и С. В. Г., съвместният им принос за придобиване на имуществото; че ищцата лично се е убедила във взаимната обич, уважение и грижи между покойния й син и ответницата, както и че двамата са полагали съвместно грижи за нея. В подкрепа на тези доводи било и обстоятелството, че след сключването на договора И. Т. П. продължила да полага грижи за Ц.Н.Г. до началото на 2023 г., когато другият син на ищцата Н. В. Г. инициирал оттеглянето на всички дадени от майка му на ответницата пълномощни.

Отделно от изложените доводи ответницата е оспорила иска като неоснователен със оспорване размера на активите, които ищцата твръди да са се включвали в наследството на С. В. Г..