Решение № 396 от 17.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Русе, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200845 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК: 205881523, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на жалбоподателя му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен и необоснован. Изложената в същия фактическа обстановка не отговаряла на действителната, наказващият орган не изпълнил задълженията си обективно и всестранно да изясни всички обстоятелства във връзка с нарушението.

Допуснати били съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Административнонаказващият орган не се произнесъл по приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща 1 представител. След приключване на съдебните прения и обявяване делото за решаване е постъпило писмено становище от адв. Б. Б. от АК – Русе, с приложено към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в което са изложени подробни съображения за основателността на жалбата, иска се отмяната на електронния фиш и се претендират направените в хода на производството разноски.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк. М.

С., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 15.04.2025 г., при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 02.04.2025 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК: 205881523, за това, че на 20.11.2021 г., в 07,26 ч, автобус марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“, с рег. № Р 0623 КР, с технически допустима максимална маса 3 875 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в 2 абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система 3 предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Видно от приложеното становище на отдел УИСИ в НТУ, АПИ, бордовото устройство, асоциирано с ППС с рег. № Р 0623 КР не е предавало данни за целия ден на нарушението. Въпреки това в електронния фиш е посочено, че на основание чл. 10б, ал. 5 ЗП жалбоподателят дължи, независимо от предвиденото парично наказание за извършеното нарушение, и такса в размер на 38 лв., която представлява такса за разстояние, съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа или „максимална тол такса“. Щом наказващият орган приема, че максимално за един ден ППС с такива характеристики може да измине само разстояние, при което дължима ще е сумата от 38 лв., то тогава дължимата сума за реално изминатото разстояние с такова ППС не може да надвишава същата и това се потвърждава и от предвидената в чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, такса от 0,02 лв. за километър за ППС с такива характеристики. Така предвидената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 66 определената в чл. 29, ал.

1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни 4 действия за тяхното преустановяване.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Според чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в производството имат право на присъждане на разноски съобразно правилата на АПК и по-конкретно съобразно субсидиарното прилагане на чл. 78 ГПК съгласно чл. 144 АПК. Това препращане прави възможно прилагането и на тълкувателната практика във връзка с разноските по ГПК към производствата по ЗАНН. Така според т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото. След приключване на съдебните прения страните не могат да извършват валидно процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. В този смисъл те не само не могат да искат след приключване на последното заседание по делото присъждането на разноски, но и да представят доказателства за тяхната направа. Видно от протокола за проведеното на 26.06.2025 г. съдебно заседание същото е започнало в 09,48 ч и е приключило в 09,52 ч. След справка в деловодната система ЕИСС се установява, че становището на адв. Б. е постъпило в регистратурата на съда на 26.06.2025 г. в 10,26 ч. Действително същото е било изпратено по пощата на 25.06.2025 г., но от друга страна съдът не намира, че в този случай би могла да бъде приложена разпоредбата на чл. 184 НПК за извършване на процесуални действия по пощата, доколкото същата говори за сроковете, които се изчисляват в дни, седмици, месеци и години, а не които са зададени с оглед фазите на съдебния процес. Тълкуване на противното би нарушило принципа на състезателност и равнопоставеност между страните съгласно чл. 12 НПК.

Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че искането за присъждане на разноски ведно с доказателствата за тяхната направа са несвоевременни и не могат да бъдат уважени и приети.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за 5 нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК:

205881523, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО да се СЪОБЩИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе на адрес гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6