Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 17.08.2022, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 68/2022
Вид
Решение № 193
Подписан
17.08.2022
В сила
15.09.2022
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Козлодуй, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440100068 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., рег. №542097902, с адрес на управление във Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид – Изпълнителен Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК:204915054, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. Анг. М., против ответника М.

ОГН. М., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене, общ. Козлодуй, област Враца, , с която са предявени три обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М., че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С. А., рег. №542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК:204915054 сумата 4505.98 лева, представляваща главница дължима по договор за кредит; възнаградителна лихва в размер на 3238.32 лева за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.; мораторна лихва в размер на 967.63 лева за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 27.01.2021г. до окончателното изплащане и направените в заповедното производство разноски, от които 174.24 лева платена държавна такса и 50.00 лева платено юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с 1 правно основание, както следва: 1/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4505,98 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 27.01.2021 г. до погасяването на вземането; 2/ по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3238,32 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.03.2023 г. и 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 967,63 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г..

В исковата молба се твърди, че на 22.03.2018 г. между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника М. ОГН. М., с ЕГН: ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15831580 посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 4500.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.03.2023 г..

Сочи се, че между страните е договорено паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 162.34 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Релевира се, че кредитополучателят е заплатил такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Излагат се доводи, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

Ищецът твърди, че на основание чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 162.34 лева, а съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-15831580 на 20.09.2018 г., като към тази дата са погасени 5 месечни вноски.

Изложено е, че на основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.10.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Релевира се, че тъй като от страна на длъжника не са извършвани погасявания на дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съдКозлодуй за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15831580 както следва:

2

4505.98 лева (четири хиляди петстотин и пет лева и 98 стотинки )главница;

3238.32 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.03.2023 година;

967.63 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021г., ведно законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът, чрез назначения му особен представител в писмен отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК излага твърдения, че искът за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 4505,98 лв. – главница по договора за кредит е допустим и вероятно основателен, по иска за признаване за установено, че ответникът дължи и сумата от 3238.32лв. като възнаградителна лихва по договора, е недопустим, тъй като тази клауза е нищожна, а по иска за признаване, че ответникът дължи и сумата 967.63лв. като обезщетение за неплащане на главницата на база мораторната лихва за периода 20.09.2018г. до 15.01.2021г. се счита, че същият е неоснователен.

След преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. дело №84/2021г. на РС-Козлодуй, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ с рег. №542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД клон България заявление против М. О. М., с ЕГН: ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 4505,98 лева - представляваща главница; 3238.32 лева - възнаградителна лихва по кредита за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.; 967.63 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021г. до окончателното изплащане и направените в заповедното производтво разноски, от които 174,24 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.

От представените по делото с превод на български език - извлечение относно вписване в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г. на Секретариат на Търговския съд в гр.Париж, Република Франция, Нотификация за презгранично сливане и писмо до Агнеция по вписванията гр.София от Търговски съд в Париж се установява, че на 31.01.2018г. е осъществено презгранично слуване на основаниие чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, регистрирано във Франция акционерно 3 дружество, със седалище гр.Париж и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище гр.София. От 01.02.2018г. по силата на настъпило универсално правоприемство „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България с ЕИК:204915054, поради което надлежна страна в производството е чуждестранният търговец, чрез клона си в България.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит н о м е р PLUS-15831580 от 22.03.2018г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България, със седалище и адрес на управление гр.София и М. ОА. М. се установява, че ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер на 4500 лева, която сума е следвало да се върне на 60 месечни вноски по 162,34 лева всяка, при ГПР в размер на 32.95 % и ГЛП в размер на 26.97%.

Представено по делото е Извлечение по кредит PLUS-15831580 към 04.01.2022г. от което се установява, че ответникът е направил пет вноски по кредита на обща стойност 811,70 лева.

Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че във връзка със сключения Договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-15831580 от 22.03.2018г., ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ЕАД е превел на ответника М. ОГН.

М. по банкова сметка №BG28STSA93000025122392 сумата от 4500 лева.

По кредита са направени 5 /пет/ плащания - на 23.04.2018г. в размер на 162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.05.2018г. в размер на 162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.06.2018г. в размер на 162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 25.07.2018г. в размер на 162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева и на 21.08.2018г. в размер на 162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева или общо са преведени и погасени 811,70 лева /осемстотин и единадесет лева и 70 ст./, от които главница в размер на 195,62 лв., лихва в размер на 490,08 лв. и застраховка сумата от 162,00 лв. /сто шестдесет и два лева/.

Уточнено е, че цената на кредита се формира от размера на заема 4500 лева, като към нея е прибавена застраховка в размер на 1512 лева и такса ангажимент в размер на 157,50 лв., като общо формираният дълг е в размер на 6169,50 лева, при лихвен процент 26,97 % и ГПР 32,95 %.

Посочено е, че за 60 месеца, ответникът е трябвало да върне сумата в общ размер на 9740,40 лева, по 162,34 лева месечно.

От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към датата на приключване на съдебното дирене по делото – 09.08.2022г., задължението по договора е както следва: 4304.38 лева – главница; 3238.32 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.; 967.63 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г..

Според вещото лице предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила на 20.10.2018г., като покана за доброволно изпълнение е изпратена 4 от кредитора на длъжника на 13.05.2019г..

Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и крадитира същата като вярна и обективна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С предявените искове ищецът претендира правото си да получи от ответника цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Между страните е налице спор относно наличието на облигационно правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS15831580 от 22.03.2018г., има право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.

В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15831580 от 22.03.2018 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдeния размер от 4 500 лева от ищеца на ответника и възникване на задължение за последния да върне същата заедно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 3. Настъпване на падежа на вземанията, обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването затова длъжника; 4. Размерът на претенцията за главница и лихви; 5.